Родословие / Pedigree

[Весела]

Родословието (родословното свидетелство) представлява таблица, която съдържа информация за предците на кучето.
На базата на клубни родословия, издадени от наши или чуждестранни клубове, се издава родословие чрез БРФК. Изключение в България правят само няколко клуба, като Български национален ротвайлер клуб и Българското обединение за германски овчарски кучета, които си имат свои родословни бланки, защото породите са работни, а в родословията на БРФК не е предвидено място за някои особенности свързани с това.
Според правилника на FCI родословието трябва да съдържа поне 3 пояса. Повечето специализирани клубове по породи обаче работят с 4-поясни родословия, тъй като информацията в тях е много важна. За "новаците" родословното свидетелство е истинска главоблъсканица, но опитните развъдчици могат да го разтълкуват и да видят непрекъснатата връзка от продуктивни кучета (добри производители) в него. Така те се ориентират дали дадено животно представлява интерес за развъдната дейност и какво може да се очаква от него като потомство.

През XIX в. ученият Хелтън открил т.нар. "закон за регреса на потомството" - тенденцията на породата да се връща към своето начално, естествено състояние, т.е. към посредствеността. На основа на статистиката Хелтън е направил извода, че типичните признаци на породата при потомците имат тенденция към изглаждане и изчезване. Закрепването на породните белези е възможно с помощта на инбридинг (близкородствено кръстосване) на елитните кучета с цел да се поддържат в породата най-добрите им качества. Опитните развъдчици използват родословието като изходен документ, в който да открият най-производителните кръвни линии, чиито представители са способни да предават в потомството своя тип и най-добрите породни белези.

[Jordan staff]

                                                    ЧАСТ 1

"И тъй, ЩО Е ТО родословие?
Принципно, представлява лист хартия, на който са написани данните на кучето, на чието име е издадено и най-често 4 поколения негови прародители. Въпросният лист е със специален номер (или номера) и подписан и подпечатан някъде.
В БЪЛГАРИЯ родословия на собствени бланки имат право да издават всички приети от БРФК клубове; някои от тях предпочитат да използват стандартизирана бланка на БРФК (зелена през последните 4-5 години); дружествата използват въпросната стандартизирана бланка. ВСЯКО едно родословие задължително има номер в РК на БРФК (племенната книга), дата на която е вписано, подпис на ЗСПК на ПК (това в момента е Юлия Велкова) и ромбоиден печат. В случай, че имате примерно съмнение дали едно родословие е истинско, можете да звъннете на 980-18-73, да потърсите г-ца Велкова и да й кажете номера в РК и именцето, а тя най-любезно е длъжна да ви осведоми дали под този номер е вписано вашето куче или напротив. Ако все още имате съмнения, трябва да се обърнете към клуба/дружеството, издател на този документ.
АКО родословието ви НЯМА РК номер, дата, подпис и ромбоиден печат, значи нещо работата намирисва  и много спешно трябва да се свържете с клуба/дружеството, за да уточните причината такова нещо да липсва.
Вписването в РК е валидно от 2001 г. насам. Преди това е имало няколко вида стандартизирани бланки (зелена-карирана, жълта с мадарския конник и т.н.), които до определен момент имат номера в НР на БРФК, а после следва период, в който организациите-издатели са носели отговорност за собствена номерация. Така че е ВЪЗМОЖНО родословие на старо куче да няма РК номер. Факт е обаче, че от 2001-ва насам наличието на такъв номер е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за родителите, за да бъде издадено родословие на малки кученца. Т.е. има голяма вероятност и по-възрастно куче, родено примерно 1998-1999 или по-рано, да бъде регистрирано в РК на БРФК.
ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ - при внос на куче изисквайте да му се издаде ЕКСПОРТНО РОДОСЛОВИЕ - EXPORT PEDIGREE. Има само няколко държави, чиито родословия се "признават" без експорт, защото те нямат такава експортна бланка. Една такава държава е Италия.
Въпросното експортно родословие се предоставя на отговорника по развъдна дейност на съответния клуб/дружество и той го занася в БРФК за вписване в РК на БРФК. Така родословието получава въпросния РК номер с дата, подпис и ромбоиден печат.
Факт е, че много голям процент от родословията, "раздавани" от зоомагазини, борси и прекупвачи, са ФАЛШИВИ и при покупка на куче не от легитимен развъдник/развъдчик, трябва да сте адски внимателни и скептично настроени. Най-добрият вариант е да поискате копие от родословния документ и да го занесете за "проверка" на посочената по-горе г-ца Велкова, която ще пусне документа до федерацията на съответната държава и не след дълго ще получи отговор истински ли е или не е. Факт е също, че повечето зоомагазини, борси и т.н., които продават кученца с истинско родословие, НЕ ги продават с експортно такова. Т.е. купувате си куче с унгарско родословие, то е "истинско" и ви предстои 2-3 месечна одисея за издаването на експорт...
Май накратко толкова за родословията.
А, да!
В България те се издават най-рано на 49-дневна възраст. Ако кученцето, което купувате от развъдник/развъдчик, е на по-малка възраст или още не му е готов документът, помолете за координати на клуба, за да потвърдят оттам, че кучилото е наред и ще има легитимни документи. Една справка в БРФК (на по-горния телефон) също може да ви донесе нужните координати, а запитване за майката и бащата - резултат за кучилото...
ОСВЕН с родословие, едно куче следва да се продава от легитимния развъдник/развъдчик с ТАТУИРОВКА (на ухо или на бедро) и/или с МИКРОЧИП, като татуировъчният номер и номерът на микрочипа са указани на родословието.
И така, след като сме установили, че:
а) кучето ни има истинско родословие
б) всичко с това родословие е наред (има РК заверка)
преминаваме към четене на написаното в него...
ДАННИТЕ НА САМОТО КУЧЕ
В родословието ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се съдържат следните данни:
- порода на кучето и породна разновидност, ако има такава (примерно: фокстериер - твърдокосмест или фокстериер - гладкокосмест)
- име на самото куче
- дата на раждане
- цвят
- пол
- развъдчик (име или име и адрес)
В зависимост от това коя е страната-издател на родословието, на него може да има до 4 номера: клубен, татуировъчен, на микрочипа, на племенната книга на страната-издател (и евентуално - и на РК на БРФК). Някои от номерата могат да липсват, ако страната-издател има единна система за издаване на родословни документи (т.е. ВСИЧКИ родословия се издават направо от федерацията). В такъв случай имаме само един номер от племенната книга на страната, татуировъчен номер и номер на микрочип (ако има микрочип).
Надявам се да не съм пропуснала някоя графа
ДАННИТЕ ЗА ПРЕДЦИТЕ
Данните за предците ЗА ВСИЧКИТЕ 4 КОЛЕНА се свеждат минимално до име на кучето и номер в племенната книга на държавата, в която живее. Теоретично МОГАТ да липсват номера в последния (4-ти) пояс, ако кучето има много титли за вписване, да речем, но липсата на номера в 1, 2 и 3 пояс е недопустима.
Освен минимума, вписват се и шампионските титли на съответния прародител.
Оттам нататък, в зависимост от държавата-издател, към данните на предците се вписват: получени титли (САС, САСІВ, ВОВ и т.н., шампионски титли на клуба и др.); дата на раждане, окраска, положени изпити, евентуално - собственик. В някои държави / организации е прието и вписването на описание от съдийски лист (за пример - Немско овчарско куче) по повод въпросното животно. Могат да бъдат вписани също резултати от изследвания за тазобедрена дисплазия, глухота, очни заболявания и други, изисквани от дадения клуб, държава, организация.

КАК СЕ ЧЕТЕ ИМЕТО НА ДАДЕНО КУЧЕ
Чисто технически, "името" на кучето е съставено от:
- суфикс или префикс на развъдника/развъдчика
- име на кучето
Суфиксът означава, че запазеното име на развъдника е поставено "зад" името на кучето, а префиксът - че е отпред.
Примерно: Thunder rock Thunder Storm - Odin е с префикс Thunder Rock, Don King of Ring - със суфикс King of Ring.
Самото име на кучето може да е съставено от "същинско име", дума, израз и т.н. - т.е. развъдчикът го избира в 99% от случаите, по свой вкус и усмотрение. Кучето може да се казва както Dono King of Ring. В някои държави има ограничение на броя символи, които името заема; в повечето няма такова ограничение.
Основно правило в повечето държави е кученцата от едно кучило да са с имена, започващи на една и съща буква. Въпросната буква по "общо" правило се определя като поредна за дадения развъдник - първото родено в развъдника кучило е с буква А, второто с Б и т.н. Но има и изключения както от едното, така и от другото правило. В някои държави "централно" се спуска буква (Франция например), на която се кръщават ВСИЧКИ родени през дадената година кученца; в други държави различните кученца в едно кучило могат да бъдат кръстени на съвсем различни букви - САЩ или Англия например. В Русия пък буквата се "спуска" от клуба за даденото кучило.
така или иначе, повечето развъдчици споделят мнението, че една и съща буква и поредността на буквата са нормално правило за следване.
По отношение на "запазеното име" на развъдника/развъдчика също има различни правила в различните държави. В някои страни наличието на такова запазено име е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, за да бъде регистрирано кучило. В други правото да регистрират име имат само развъдчици, които са произвели примерно 3 или повече кучила за определен период, положили са специален изпит и т.н. В България регистрацията на запазеното име е задължителна за всеки, желаещ да развъжда кучето си. В други страни (например Сърбия) е често срещана практика такова запазено име изобщо да отсъства.

                                                                                                                              Vabank.

[Jordan staff]

                                                         ЧАСТ 2

И какви да ги къдрим с това родословие, след като вече знаем как се казват предците ни?
Благодарение на тази ценна хартия (ами, ценна си е... и във финансов смисъл, защото кученцето струва в пъти повече, ако си има такава... и в "документален", защото родословните документи влизат в графа "ценни книжа") можем да определим "стойността" на кучето си; какви признаци можем да очакваме да се проявят в поколението и още много други интересни неща.
ВИДОВЕ РАЗВЪЖДАНЕ СПОРЕД РОДОСЛОВИЕТО
Тази категоризация си е лично моя и е напълно възможно друг някой знаещ да не се съгласи с нея. Според написаното в едно родословие, аз обичам да деля "развъждането", резултат на което е даденото куче, на три категории:
- ТЪРГОВСКО
- ПОДОБРИТЕЛНО
- ИЗЛОЖБЕНО
ТЪРГОВСКО е за мен развъждане, при което в течение на няколко поколения И ПРИ ДВАМАТА родители кучетата са били пускани "наслуки". В крайна сметка се получават 4 поколения, в които от дъжд на вятър се среща по някой шампион (понякога в 3, най-често - направо в 4-то поколение) или, ако става дума за "работно" развъждане - то кучета, които са покрили изпитания и имат титли за работа.
Логично е плодът на подобно развъждане да не се отличава с особено висока класа, дори и ако що-годе отговаря по външен вид на стандарта на породата. От такова куче на свой ред трудно може да се очаква свръх-елитно потомство. Това са животни категория "домашен любимец", които със стотици, че и хиляди, идват в България чрез зоомагазини и прекупвачи.
ПОДОБРИТЕЛНО е развъждане, при което майка, резултат от ТЪРГОВСКО развъждане (т.е. посредствено женско куче) е била заплодена с качествен мъжки. Собственикът на женската е проявил разум и грамотност и е потърсил партньор, чрез който да подобри потомството на момичето си. В такъв случай в долната половина (майчината) на родословието се срещат 1-2 шампиона / работари някъде по-назад, а бащата блести с повечко титуловани кучета сред предците си. От подобно развъждане може да се очаква прилично по качество куче, та дори и извънредно хубаво, ако се е случило гените да се съчетаят по възможно най-добрия начин.
Тук следва да се включи и развъждането за РАЗВАЛЯНЕ, при което женска с хубаво родословие е заплодена "наслуки" на мъжки с посредствен произход.
ИЗЛОЖБЕНО е развъждане, при което се събират двама родители с добро родословие - повечко шампиони в 3-то и 2-ро коляно, по възможност с родители-шампиони или с титли... и самите те шампиони, ако е възможно. Накратко, колкото повече шампиони и известни кучета имаме в родословието, толкова по-добър е шансът потомството от изложбеното развъждане да е с високо качество. Разбира се, наличието на 101 шампиона НЕ Е ГАРАНЦИЯ, че самото куче ще стане най-прекрасното: все пак е въпрос на късмет и съчетание на гени; и в най-добрите кучила има посредствени по качество кученца.
Четейки произхода на този принцип следва да имаме предвид 3 неща:
- женските животни по-трудно се добират до шампионска титла, тъй като немалка част от живота си прекарват в разгонвания, бременност, изхранване на малки и възстановяване след кърменето; т.е. простимо е женската да "няма" шампионска титла и при все това да е изключителен представител на породата си
- в някои държави получаването на шампионски сертификат е извънредно сложно и до такъв се "докопват" далеч по-малко кучета
- някои, макар и прекрасни кучета, така и не стават шампиони и не печелят титли, примерно защото в младостта си са си счупили крак или са им отрязали опашката.
Т.е. сами по себе си шампионските титли не са "достатъчно" условие - има предостатъчно изключения в този смисъл.
Иначе, на база на шампионите в родословието, може да се пресметне "шампионски индекс", равен на: броя на предците (32 за 4-колянно родословие) и броя на шампионите. Примерно 16 от 32.
Под 5 от 32 развъждането най-вероятно е търговско, до около 10 от 32 може да се приеме за подобрително... и оттам нагоре определено е изложбено.
Но, пак ще се повторя, този "индекс" не бива самоцелно да бъде приеман за показател за качество на произхода.
Следващият показател: ИЗВЕСТНИТЕ КУЧЕТА
Друг важен показател за "елитност" е наличието на известни кучета в родословието. Всеизвестно е, че всяка порода се свежда до 10-15-20 наистина известни "основатели" и се разклонява оттам, и през последните 10-ина години в нея се "срещат" още 10-15 супер-известни кучета, за които "всеки" е чувал. Трудно ми е да кажа доколко "ценно" е наличието на повече такива животни в родословието.
От една страна, големият брой "известни" без съмнение доказва, че поне като произход кучето, чието родословие четем, е безспорно качествено и е МНОГО ВЕРОЯТНО въпросното куче и "на живо" да е просто прелестно.
От друга страна, големият брой "известни" показва, че в това куче са "затворени" много и популярни генетични линии, т.е. то не носи нищо качествено "ново" в себе си.
Така или иначе, "броим" известните предци от 3-то коляно напред. В 4-то коляно "белезите", пренасяни от тях, вече са размити и наличието на 1-2-3 известни животни в 4-то коляно в никой случай не е показател, че крайният резултат от развъждането изобщо има нещо общо с тях.
Едно животно става толкова по-ценно, колкото по-напред се намира "старо" известно куче в родословието му. Примерно, син от някое от последните кучила на.... (потупвам се по устната, позамислям се и избирам да цитирам сибирско хъски)... Kristari's Firechief o'Tahluu - истинска легенда за породата - е в пъти по-ценен от развъдна гледна точка от негов правнук. Разбира се, трябва да сме "умерени" в търсенията си, защото всяка една порода се РАЗВИВА, т.е. пряк син на куче отпреди 20 години, самият той на 9 години примерно, ще е, дори ако за времето си баща му е бил куче-легенда, на около 15 г. от настоящото положение на породата, защото откакто бащата е станал легенда, дадената порода хич не е стояла на едно място. Така може да се окаже, че въпросният пряк син всъщност не блести с нищо спрямо променилото се междувременно положение...
Впрочем (офтопик) това същото трябва да се има предвид при осъществяване на инбридинг по известно куче - то хубаво е известно, но накъде се е придвижила породата междувременно и има ли смисъл да се "извеждат" на преден план чертите му СЕГА?

[Jordan staff]

                                        ЧАСТ 3

ИЗВЕСТНИТЕ РАЗВЪДНИЦИ
Другият съществен показател е наличието в родословието на кучета, които, макар самите те да не са известни, произхождат от развъдници-легенди за породата си. Да речем: Arminius е легенда в света на немското овчарско куче. Логично е да се предположи, че, да речем, Lubljana von Arminius, макар и без нито една титла или 2001-ва в класирането на някое "световно" на Бундесклуба, е един типичен представител на породата, има "силен" и качествен произход, няма лоша наследственост, и с 95% вероятност е ако не прелестно, то поне отлично куче. Да, и големите, известни развъдници произвеждат посредствени кучета, но тези ПОСРЕДСТВЕНИТЕ имат по-добър шанс да произведат при правилно развъждане нещо качествено, отколкото посредствено като вид (т.е. неспособно на титли или работни титли) куче от тотално неизвестен развъдник.
Тоест, ако в родословието на едно куче срещнем 3-4 Arminius, няколко Noricum и още 1-2 представителя на трети известен развъдник, имаме добър шанс въпросното животно и само по себе си да е КАЧЕСТВЕНО като екстериор и характер.
Забравих да спомена може би най-важния момент около четенето на родословието на кучето: на каишката не ходи родословието, а истинско живо куче...  Шампионите нямат специален ореол над главичките  и наличието на титли, супер-качеството, супер-родата и прочие по никакъв начин НЕ ПРОМЕНЯТ същността на кучето, което имате или се каните да купите. И прост помияр, пардон, улично куче; и домашен любимец, който не е помирисвал документи от десет километра, и родословно "унгарче" от търговски развъдник... и супер-свръх-мега-класа благородник със синя кръв... съществото в края на каишката си остава прелестно, сладко домашно куче и нито ще прави по-малко бели, защото е със синя кръв, нито ще ви обича по-малко."