Тълкуване на стандарта
от Исперих Бурханларски
В този материал ще ви запозная с тълкуването на стандарта на американския стафордширски териер, но преди това искам да ви обясня някои важни термини, често използвани от съдии и развъдчици. Ако не ги разбирате правилно, няма да можете да проумеете описанието и оценката на съдията върху оценъчния лист на киноложка изложба.
ТИП: Най-типично (куче с отличен тип) е това куче, което се доближава най-много до стандарта на породата. Всяка порода има само един тип, обратно на общото мнение. Най-често любителите на дадена порода използват думата тип погрешно. Типът е онова, което разделя една порода от всички останали. Малките разлики от стандарта в насока големина, структура или формат могат да бъдат наследствени, но това не са разлики в типа. Със сигурност ще изгубите типа, ако не се придържате в развъждането към стандарта на породата, т. е. ако използвате за разплод кучета с наследствени дефекти или недостатъци. Например ако използвате за разплод прекалено нисък мъжки (дори и пропорционално развит), който заплоди също дребна (макар и пропорционална) женска, може да се получи още по-дребно потомство, което спокойно може да бъде объркано след израстването му с английския стафордширски бултериер, особено ако не са купирани ушите. Но това вече е съвсем друга порода. На лице е загубване на типа. Обратното, при използване за разплод на прекалено едри екземпляри, значително надхвърлящи горната граница за височина, от стандарта могат да се получат значително по-едри кучета, наподобяващи едри испански или други породи.
Друг начин за загубване на типа е прекаленото обръщане на внимание при развъждането на една област и изоставянето на друга област. Например нормално е даден селекционер при развъждането да държи повече на изразителната глава, но ако пренебрегне крайниците и използва за разплод кучета с прекалено отворени ъгли, може да получи кучета с отлични глави, но със силно вдигната задница, прави като на петел задни крайници и хлътнатина при холката. Това са кучета с лош тип, лоши движения и несъответстващи на стандарта, защото в него се казва, че стафордширът трябва да бъде подвижен, елегантен, красив, гъвкав и движението му е без клатушкане. Като пример мога да дам Ада Промис фигурираща в родословията на много ам.стафове в България, за щастие много на зад във времето. Погрешно е да се твърди, че даден стафордшир е булдожи тип, защото е прекалено късокрак, широк и с тежка глава. Това просто е стафордшир с много лош тип. Погрешно е също да се твърди, че има стафордшир, тип гонче. Това би трябвало да означава, че кучето е с прекалено лека костна система, с по-удължени крайници и странично сплеснато. Тук също става дума за много лош тип. Като пример мога да дам друга кучка на същия стопанин - Стафи.
Друга грешка е да се твърди, че някой стафордшир е старотипен. Старотипните кучета отдавна не са живи. Явно става дума за недобър тип. И ако ви кажат: "Всички тези титли, които е получил, да не би да са му дадени за лошия му тип?", сериозно се замислете за компетентността на съдиите, които са му дали титлите. Темата за типа е изключително важна и обширна. Примерите за недобър или лош тип също не са малко. Но знайте, че типът при стафордшира отдавна е наложен и не варира. Световните, европейските и интершампионите през последните 20 години са с еднакъв тип и нито един от тях не е нито булдожи тип, нито тип гонче или старотипен.
Не исках да цитирам имена за да няма обидени, защото няма да са малко хората нямащи никаква вина за предците на кучето си,но след като има фенове на породата, които цитират и дават за пример некачествени кучета виновни за лошото състояние на популацията на Амстафа в момента, бях длъжен да напиша истината.
Исперих Бурханларски
Развъдник BalcanGentlemen


