Бяс

[nadet]

Бесът е остра контагиозна болест, засягаща освен кучето всички бозайници, птици и човека. Нейната клиника, характерна с промени в поведението, нервна възбуда и паралитични явления и почти сигурният смъртен изход я представя като една от най-коварните и ужасяващи хората зоонози.

Етиология
Класификация на причинителя

Вирус от семейство Rhabdoviride, род Lyssavirus, серотип I Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm и съдържа едноверижна РНК. При намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца, които имат съществено значение за диагностиката на заболяването. В негриевите телца могат да се открият и вирусните частици-телцата на Volpino. Вирусът на беса показва подчертан тропизъм към ЦНС и слюнчените жлези на възприемчивите животни.

Устойчивост на физически и химически фактори
Температура: Загива при температура 45°C - за 25ч.,при 58°C - за 30 мин. и при 80°C - за 2 мин.
pH: Високото рН го инактивира бързо
Химикали: Чувствителен на алкохол, етер, детергенти
Дезинфектанти: Обикновени дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин-3%, вирузан-4%, хлорна вар или фенол-5% го инактивират бързо

Оцеляване:
Устойчивостта му при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин (8 месеца) и при ниски температури (до 900 дни) е голяма.

Епизоотология
Смъртност почти 100%

Гостоприемници
Възприемчиви са всички бозайници, включително човекът и птиците. С най-висока чувствителност се нареждат лисицата, вълкът, чакалът, невестулката и полската мишка.
Тревопасните животни трудно предават заразата, защото инфекцията се реализира преди всичко чрез ухапване, одраскване и олигавяне - действия неприсъщи на тревопасните.

Предаване
Основният начин за предаване на болестта са ухапването или директното замърсяване със слюнка. Установени са случаи на заразяване по алиментарен, аерогенен, трансплацентарен и контактен път. Сезонни вариации: определен сезонен характер, което е свързано с миграцията през размножителния период на съответния вид животни.

Източници на вируса
Основни източници са болните животни, но много по-важни от епизоотологична гледна точка са животните през инкубационния период. Още преди появата на клиничните признаци (6-9 до 14 дни при кучето и до 10 дни при лисицата) все още здравите на вид животни отделят вируса чрез слюнката. Кръвосмучещите прилепи, които разпространяват така наречения тих бяс в Южна Америка, може да излъчват заразата над 100 дни преди болестта да се прояви клинично.

Диагноза

Инкубационен период при кучето обикновено в над 50% от случаите е между 10 и 60 дни. В много случаи може да е по-кратък, но не по-къс от 7 дни или по-дълъг от 1 година.

Клинична диагноза

Kлиниката при кучето се характеризира със следните 3 форми: буен бяс, тих бяс и атипично протичащ бяс. Най-често при кучетата се проявява буйният бяс. При него се наблюдават три последователни стадия: 1. меланхоличен или начален стадий (St.prodromorum) 2. стадий на възбуда (St.exitacionis) 3. паралитичен стадий (St.paraliticum)

Начален стадий (St.prodromorum)
Продължава до 1/2-3 дни - променливо настроение, като че ли има халюцинации; сърбеж на мястото на ухапването; извратен апетит, повишена рефлекторна възбудимост, засилен полов нагон, затруднения при дефекация и уриниране, диария с вонещи или кървави фекалии; в края на този стадий се наблюдават затруднения в гълтането, парализа на дъвкателните мускули и като следствие от това слюнотечение и промяна в гласа.

Стадий на възбуда (St.exitacionis)
Продължава 3-4 дни, като животното се стреми да тича и хапе, проявява агресивност към хора и животни, като най-често хапе без да лае; погледът изглежда уплашен и коварен, може да прояви хидрофобия; невъзможност да преглъща храна (парализа на глътката); слюнотечение; слабо увисване на долната челюст и опашката.

Паралитичен стадий (St.paraliticum)
Продължава 1-3 дни - парализи обхващат по-силно мускулите на долната челюст, глътката, хранопровода, очите (настъпва кривогледство) и опашката ; парализа на задницата в края на периода, като паралитичните явления са насочени асцендентно, като обхващат постепенно дихателната мускулатура и довеждат до смърт от асфиксия; целият развой на болестта при буйния бяс продължава около 6-12 дни.

При тихата клинична форма не се наблюдава стадий на възбуда. Атипичните форми на беса са много редки.

Лезии
Следи от ухапвания, контузии и травми при външен оглед. В много случаи се намира празен стомах с наличие на необичайни предмети в него като камъни, дървени парчета, погълнати от животното при нарушаване на съзнанието му. Хиперимия, кръвоизливи, ерозии по протежение на храносмилателния тракт. Хиперемия, оток и хеморагии в мозъка и менингите.

Диференциална диагноза
Гана (Чума)
Тетанус
Епилепсия
Пастьорелоза
Листериоза
чужди тела в гърлото
незаразни енцефалити и енцефаломиелити

Лабораторна диагноза
Процедури:
- Идентификация на агента
- Тестове
- Директна имунофлуоресцентна микроскопия
- Микроскопско изследване
- Изследване чрез имунодифузионна проба в агаров гел

Хистологичното изследване на срезове от амониеви рога, малкия или продълговатия мозък при 95% от случаите на бяс показва наличие на няколко негриеви телца в протоплазмата на ганглиевите клетки в близост до клетъчните ядра.

Проби:
Цели трупове от умрели кучета или само главата от едрите породи. Пробите се транспортират опаковани.

Предпазване и контрол
При кучета съмнителни за бяс не се прилага лечение

Медицинска профилактика
Широк спектър от ваксини