Мъжкар-производител - Интервю с Ричард Бючъмп

[Jordan staff]

През лятото на 1987 година Джен Фергюс, журналистка от Калифорния и издател на няколко заслужващи внимание породни списания, публикува поредица интервюта с Ричард Бючъмп, издател на списанието "Кennel Review". От самото начало тези интервюта са били предназначени за породата бишон-фризе, но вече след първият материал тя разбира, че съдържанието на интервютата идеално става и за списанието й за породата ши-тцу. Когато материалът с второто интервю бил готов, Джен и Ричард и двамата се отказаха от мисълта да създават поредица от интервюта за строго определена порода, но решиха да осветят някои моменти около чистопородното развъждане. С проницателните си въпроси Фергюс сондира невероятният опит на Бючъмп. Възможно, мнението му е субективно и превзето, но както казва Фергюс: "Ако 35-годишен опит в развъждането не дава право на превзетото мнение, то какво тогава дава това право? Колко напразни ще се окажат тези 35 години, ако нямат дори мъничко превзетост!”

За развъждането

Мъжкар-производител.

Д.Ф.:
Нека да продължим нашата дискусия за племенните мъжкари.

Р.Б.:
Искренно съжалявам тези които са се решили да си оставят племенен мъжкар. Това е невероятно неблагодарно занимание. Първото неудобство – това са хората, които ви се обаждат по всяко време на денонощието, женските, които трябва да се заплодят “задължително утре сутринта”, и сте принудени да ставате по никое време, и да бързате към аерогарата за да вземете лично “мъничкото момиченце”, след което се оказва че кучето не е в самолета. Собствениците на женската изпадат в истерия. Следват близо 150 телефонни обаждания, след което губите сън и апетит, защото разгонването на женската е към края си, и това е – разбира се! – вашата вина, макар че собствениците ви пращат кучето в последния момент. След това тя непрекъснато ще лае и ще намрази вашият мъжкар. После собствениците й ще ви платят около 300$ макар че всичко това струва поне 3000$. А ако малките имат някакви недостатъци, то те – естествено! – ще са наследени от вашият мъжкар. Като всичките достойнства ще са от тяхното момиченце.


Д.Ф.:
Веднъж споменахте за “лейди-дракони”, кои са те, какви са тези “тестове”, за които говорите във връзката с въпросните “дракони” и защо точно “лейди”?

Р.Б.:
Така наречените “хора-дракони” – така звучи по-коректно, но според мен се губи от звучността на понятието, това са мъже и жени, тоест хората, с които ще ви се наложи да имате взимане-даване, щом вече сте решили да имате мъжкар за развъждане.

В първият тест става дума за “мъжките способности” на вашето момче. Най-вероятно ще чуете нещо от рода: ”Този мъжкар е стерилен. Женските, заплодени от него, са оставали празни”. Фактът че мъжкият е твърде млад и е заплодил само една женска удобно ще се подминава. Драконите няма да се притеснят и тогава ,когато ще има потомство от даден мъжкар – те ще преминат втори тест, който гласи:”той не дава нищо, освен...” – по-нататък ще разберете за пороците и недостатъци които предава по наследство вашия мъжкар. И – разбира се – нищо освен тези пороци вашият мъжкар не предава. За тях няма да е от значение че определена женска като производител никога не е била добра, или че във всяко кучило имало само по едно бебе. За това “драконите” минават към трети тест – представете си че от вашия мъжкар се ражда шампион. Веднага тръгват отзиви от рода:”В това затънтено село всеки може да е шампион” или “Този хендлер може да направин шампион от всяко куче”. Така, с танцова стъпка, вие минавате към четвърти тест, когато след двадесети шампион ще се чуят коментари по адрес на прогресиращият ви мъжкар:”Айдееее, той е заплодил всички женски, нищо чудно че от такова количество кучила се събират двадесет шампиони”. Това на края плавно ще ви доведе до петия тест – когато някое от децата на вашия мъжкар ще спечели в групата си и цялата изложба, да не мислите че това ще убеди “драконите” в качеството на вашия производител? Ще чуете нещо от рода на :”Е да де, с вашите протекции и запознанства кой ли не би спечелил групата или BIS?”

Вие по никакъв начин не можете да убедите “лейди-дракони”. Няма значение какво е постигнал вашия производител и колко прекрасен е той, вие непрекъснато ще се сблъсквате с тези претенции. Производителят може да получи добра дума от тях само след смъртта си. Тогава той автоматично ще мине от “персона нон грата” в “светец”. Не бива да очаквате публични овации преди този тъжен момент – тогава те ще дойдат и ще ви кажат:” О, чухме че сте изгубили вашият прекрасен Рекс, та той винаги ни беше любимец”. И това ще са същите онези хора, които през целият живот на вашето куче като през ад са ви накарали да преминете всичките тези “петте смъртни теста”. Ако сте готови да приемете този факт и продължавате да искате да имате свой собствен мъжкар-производител, остава само да ви пожелая късмет.


Д.Ф.:
Предполагам че подобно отношение е по-добро, отколкото пълно безразличие? В крайна сметка – те поне говорят за кучето ви. Забелязала съм в доста породи, че ако хората са безразлични към определен мъжкар, то той най-често като представител на породата е средна работа.


Р.Б.:
Е как ще се потрисат хората от кучето средна ръка? Никой няма да я забележи. Сигурен съм че кучешкото общество повтаря отношенията на обикновеното човешко общество спрямо кинологията по същия начин, както и към общество като цяло. “Не се рей на високо”, “плувай по течението” – това е общия стремеж. И каквото дасе говори, ние няма да откажем хората от този път. Дори можете да им покажете забележителен образец на породата, получен от вашия производител – това няма да ги разубеди. Те ще продължат да използват кучето, живущо в техният блок, което ще е роднина на някой мъжкар, който някога нещо си е произвел. Те ще изпитват удоволствие използвайки този мъжкар, и няма да са в състоянието да видят недостатъците в своята програма на развъждането. Макар че с лекота ще открият недостатъците при други. Не бива да се отделя време за тези хора, небива да ги убеждавате в нещо, оставете ги на мира, запазете сили и енергия за тези, които се стремят към прогрес, които търсят собствените пътища в развъждането.

Д.Ф.:
А какво ще посъветвате на хората, които се стремят към прогресиране?

Р.Б.:
Мисля че да получиш племенно куче, мъжкар-производител, това е същинско изкуство. И разбира се – това е огромен труд. Това изисква много време, знания и работа.

Първото, което трябва да направи собственик на такъв мъжкар, за който говорим с вас, това е да даде на кучето възможност за скачки. Всеки от вас има собствени добри женски или може да убеди собственици на други добри женски да заплодят кучета си с вашия мъжкар. По този начин можете да получите малки от изключително качество. Съветвам ви: чрез молби или аренда – правете каквото искате, но осигурете за такъв мъжкар най-добрата женска. Най-добрата, която можете да намерите. Опитайте инбридинг, крос, линейно развъждане – за да видите какви ще са резултати. След това можете да показвате на хората какво конкретно може вашето момче. Аз винаги опитвам да снимам сам, или да взема от собствениците на женска снимките на малките.

Още една правилна крачка – предложете мъжкия производител за заплождане с помощта на реклама. В този случай специализираните списания са много важни. Универсалните развъждачи държат да знаят само за преуспяващите изложбени кучета, а феновете на породата се интересуват кой по-точно измежду всичките дава най-доброто потомство. Публикувам посписанията снимките на децата от моят мъжкар, рсказвам от коя женска са получени децата (развъдник, собственик), давам някои подробности за самите женски. Така че тези, които разбират, да могат да кажат “Ама че хубаво бебе! То е от същата женска, от която е и моето” или “именно тази задна част имам нужда да получа у своите кучета, която дава този производител, а на снимките всичките малки я имат”. След това децата ходят по изложби, започват да побеждават в своя клас. Нека хората да разберат чии са тези деца. Аз обичайно публикувам снимките на децата и уведомявам развъждачите кой е бащата и какви са успехите на малките до този момент.

В идеален вариант – вашият мъжкар е готов към кариерата на особено изложбено куче, когато той вече има деца, посещаващи изложби в клас “бейби”. Няма по-добра реклама от тази.

Д.Ф.:
А опитвате ли се да изкупувате най-добрите малки от такива кучила за да не се изгубят като перспективно куче?

Р.Б.:
Да, от такива кучила често купувам хубавите кученца. Голямо значение отдавам на женските и следващото потомство планирам внимателно.

Д.Ф.:
Както и следващите производители.

Р.Б.:
Да, и най-добрия начин да получиш добър производител е ти самият да си собственик на качествените женски или поне да контролираш как се използват те. Разбира се, вие можете да оставяте за вас най-доброто кученце, но аз се опитвам да осигуря на кученцата такива собственици, които да го отгледат най-правилно, да довеждат до съвършенство заложените достойнства, а аз да рекламирам тези кученца, за да може хората да видят какво потомство дава моят производител.

Д.Ф.:
А за най-добър контрол опитвате ли се да намерите собственици за такива кученца близо до вас?



Р.Б.:
Не, напротив, даже се опитвам да дам най-доброто кученце по-далече от мястото на производителя, за да може хората, които не са виждали моят мъжкр и не са запознати с изложбените му титли, да разберат колко е добър той като производител. Възможността да се видят най-добрите деца от моето куче ще събуди у обективните разбирачи интерес към самия производител.

Д.Ф.:
Значи вие смятате че не може един мъжкар да получава скачки само заради личните му достойнства, без усилия?

Р.Б.:
Маловероятно е. Заплождане и бъдещо потомство изискват внимание и определено ръководство над племенния мъжкар. Много рядко се случва единствено достойнствата на мъжкия да направят нужния ефект. Тъжно, че толкова малко хора разбират това. Трябва да помагате на мъжкия, само от вас зависи дали публиката ще разбере за качествата му като на производител. Помагайте на кучето си, ако мислите че то го заслужава. Веднъж дадох свой мъжкар на Източното крайбрежие за цяла година за племенна дейност.

Д.Ф.:
Това е добра идея, и прави племенния производител по-достъпен за другите развъждачи.

Р.Б.:
Този мой мъжкар имал за цялата година само една скачка, но комбинацията е била извънредно интересна. В това кучило имало два потомъка, които по-нататък са оказали огромно влияние върху породата, дали в три поколение около 80 шампиони. Ако въпросният производител би направил повече скачки в Източното крайбрежие – мога да си представя какъв щеше да е ефекта. Мисля че това би било идеално – да имаш възможност да използваш племенния екземпляр в различни части от страната, но ако неможете да го направите - дайте възможност на децата му да бъдат видяни в различни региони.

Д.Ф.:
А когато дадохте вашият мъжкар в течение на цялата тази година водили ли са го по изложби или желаещите биха могли да го видят само в развъдника, където живееше той?


Р.Б.:
Желаещите са го виждали, но по изложбите не е бил воден. Това наведе на мисълта, че един производител може да се транспортира за скачка. Често чувам как хората се оплакват, колко много биха искали да заплодят женската си с определен мъжкар, но цената за заплождането им се вижда твърде висока. Това ме шокира! Мисля че щом има мъжкар, който най-много отива на вашата женска, то е цял късмет че такъв мъжкар изобщо съществува. Ако такъв производител живееше на Луната и имаше начин да се отиде до там, аз лично бих отишъл. Предпочитам да заплодя женската един път през целият й живот, но по възможно най-добрият начин, отколкото няколко пъти “по-ефтино и по-близо”.

Д.Ф.:
Повечето хора постъпват така – по-удобно им е.

Р.Б.:
Повечето хора са просто изгубили ориентира. Убеден съм че развъждането и отглеждането на малките е доста скъпо удоволствие. И е по-добре да се направи правилно вложение и да се получи добър резултат. Наоколо е пълно с посредственост!
На практика няма да е много по-скъпо да получиш и отгледаш единствено, но добро куче.

Д.Ф.:
Като собственик на мъжкар-производител вие говорите за капиталовложение. Това включва приобретение <-? на женските за скачки с него, реклама, купуване на кученцата, които иначе биха могли да не се използват в по-нататъшното развъждане, реклама на въпросните кученца, и довеждането им до съвършенство, ако имат нужните достойнства.

Р.Б.:
Да притежаваш племенния производител е дяволски скъпо удоволствие, и ако планирате да притежавате такъв за да забогатеете, ще трябва да ви разочаровам – хонорарите за скачки няма да покриват разходите ви.

Д.Ф.:
С други думи, дори ако един производител е дал 150 шампиона, това не значи че собственикът му е забогатял от това? По скоро – не, отколкото да?

Р.Б.:
В случай ако собственика прави всичко както трябва, то това му е струвало доста пари. Истински развъждач, който оглежда дадено кучило и предполага че най-перспективното кученце може да попадне при случайни хора, той самият купува това кученце. Предпочитам да го купя аз и да му намеря подходящи стопани отколкото да се случи неизбежното. А пък да знаете колко от купуваните от мен кученца не са оправдали моите надежди... Бих искал да кажа че всяко от купените от мен кученце станало изключително, но това не е вярно. Случвало се е да плащам добри суми за някои кученца, които после съм ги давал за домашни любимци.

Д.Ф.:
И все пак сте изкупували подобни кученца, знаейки че след време и без това ще ги продадат?

Р.Б.:
Да, в случай на неуспех никога не съм имал претенции към този, който ми е продал кученцето. Признавам че се е случвало как същите тези хора, купувайки кученцето от мен и не получавайки с него BIS, предявявали претенции че съм длъжен да им дам още едно кученце. Обяснявах многократно че и аз поемам рискове. Аз само се надявах че ето от това кученце ще стане забележителен представител на породата, но ако това не стане – какво да се прави... Мисля че за повечето развъждачи би било по-добре ако те получат сред кученцата си прекрасен мъжкар-производител и да го оставят в добри ръце: така те винаги могат да заплождат женските си с него, без да имат всичките главоболия, свързани с “удоволствието” да притжаваш такова съкровище.

Д.Ф.:
Да дадеш на някого племенния мъжкар и да се лишиш от удоволствието лично да изградиш кариерата му?


Р.Б.:
Като издател на списанието “Kennel Revue” съм много зает и нямам възможност да провеждам изложбената кампания на моето куче лично. Това не ми пречи обаче да получавам удоволствие от резултатите на племенната му дейност. Това е същото удоволствие, което получават другите хора, печелейки с кучето си група или BIS.

Д.Ф.:
Разбира се че и победите на децата от вашето куче също са голяма радост.


Р.Б.:
Да, и подобни победи ги смятам за мои собствени. Това е моят BIS, когато хората идват и ми казват :”Веднага познахме че това куче е от вашият мъжкар, даже без да гледаме в каталога”.

Д.Ф.:
Забелязвала съм го и в другите породи. През всичките тези години през които издавам това списание, наблюдавайки многобройните поколения, имах възможността да видя как един мъжкар стабилно предава на потомците си определени качества, и по какъв начин тези качества после се проявяват в породата. Да се върнем обаче към рекламата на един производител. Срещала съм и такива случаи - една съдия-развъждач, която мислише че нейният мъжкар има данни на племенния производител, искаше от собствениците на женските по 10 долара за първото заплождане, и след това – по 300 долара или нещо от този род. Според мен това прилича на някаква разпродажба, вие какво мислите?

Р.Б.:
Имам собствени идеи за това.

Първо, докато един мъжкар не се е проявил като племенния производител – не може и дума да става за хонорар за заплождането. Например, ако искате малки от моят мъжкар, но той няма нито едно кучило все още, то не може да се говори за предварителното плащане. Само когато получите кученца в резултата от това заплождане, тогава може да се говори за заплащането на собственика на мъжкия.

Второ, размера на хонорара може да варира от едното заплождане до другото. Когато става ясно, че мъжкарят стабилно дава качествено потомство, тогава цената за заплождането може да бъде увеличавана. Например, цената за заплождането с моят мъжкар, от който са получени над 60 шампиона, винаги беше 350 долара. И за мен е учудващ факта, че другите мъжкари, които не са дали нито един шампион, също взимат 350 долара за заплождането.

Мисля че цената за скачка трябва пряко да зависи от способностите на мъжкия, като на производител. Велик производитл има право да диктува високи цени, за разлика от другите кучета, които не са дали потомство, заслужаващо сериозно внимание. Но аз, като собственик на мъжкия, винаги съм готов да обсъдя и другите варианти със собственика на женскта, която според мен ще даде страхотно потомство заедно с моето куче. Защото аз самият съм заинтересуван в това заплождането да се състои.

Д.Ф.:
В този случай като плащане за скачка вие можете да вземете бебе от това кучило или ще се измисли друг вариант. Но вие правите този компромис, само и единствено ако смятате подобно заплождане за много интересно и перспективно за вас самия?

Р.Б.:
Да, ако така виждам нещата правя всичко това да се осъществи.

Д.Ф.:
Някои хора имат такъв аргумент: "Ако искате да направите нещо добро за породата, трябва да правите вашия племенен производител колкото си може по-достъпен, снижавайки цените за заплождането”. Аз мисля че това унижава производителя.

Р.Б.:
Вече говорихме колко скъпо струва удоволствието да притежаваш племенния производител и че посредством хонорари за запложданията не се забогатява. Ако говорим за мен, аз ще се старая да се разбера със собственика на прекрасната женска на всяка цена . Вие знаете колко високо ценя качествените женски, и да имам еднатакава за скачка с моят мъжкар – за мен е първостепенна задача. Спомням си за първите ми дни в породата американски кокер, тогава тепърва започнах изложбената дейност. Там имаше двойка чудесни развъждачи, които са правили отстъпка за женски-шампионки, и още по-голяма отстъпка за женските, от които са вече били получени шампиони. Останалите женски са минавало по по-високата тарифа. Това много ме впечатли.

Д.Ф.:
Мисля че собствениците на такива женски би трябвало да са заинтересувани в това да получат качествено потомство и да не искат да получат много пари за това. Винаги ли продължавате изложбената кариера на племенния мъжкар? Аз разбрах че вие разбира се ще направите шампион от перспективното кученце, но ще продължите ли нататък?

Р.Б.:
Много е важно да не се объркват понятията “изложбено куче” и “племенния производител”. Това са две различни неща. Да, понякога двете понятия се съчетават в едно животно, на което всички ние се надяваме, но за съжаление това не винаги е факт. Фактът че един мъжкар печели 10 BISa подред, не го прави производител. И най-грандиозната изложбена кампания не го прави такъв, тя само показва че пред нас е мъжкар, който може да стане производител. Ако ме питате мен, то, избирайки един производител, бих предпочел да видя децата му, а не него самия. Много хора казват че никога няма да използват мъжкар, който не са видели с очите си. По-рано щях да съм съгласен с тях, но сега си промених мнението. Понякога отказвам да използвам един мъжкар, дори когато го виждам с очите си на живо, но окончателното решение взимам само след като преценя какво именно той може да даде като производител.

Д.Ф.:
Какво правите когато някой иска да види вашият производител?

Р.Б.:
Ако на мен самият някой би ми отказал във възможността да се види неговия производител, щях да го сметна за неправилно. Ако имам производител, то хората трябва да имат възможност да го виждат.

Д.Ф.:
Даже ако те ще правят най-различни коментари след това? И ще добавят :”виждал съм го със собствените си очи, можете да ми вярвате”?

Р.Б.:
Уви, това постоянно се случва и явно нищо не може да се направи по въпроса. Само че хората ще говорят още повече, ако никой не е виждал кучето. Предполагам че тези хора, които не показват на другите своя производител, просто не осъзнават какво правят. В този случай хората такива неща могат да наговорят за мъжкаря ви, че и вие ще останете виновен най-накрая. Демонстрацията на кучето може донякъде да намали клюките. Друг е въпроса, ако знам със сигурност че моето куче искат да видят злобни и безотговорни хора, тогава аз няма да ги допусна до него – защото не искам те да го използват, това е.


Д.Ф.:
Чувала съм за заплождане със замразената сперма, сигурно това е добър начин да се разширят възможностите на племенния производител. Например, когато собственик на женската не може да дойде при производителя, нито пък да прати кучето си, ако става дума за големи разстояния. Какво мислите за това?

Р.Б.:
Този метод има широко приложение в животновъдството по целия свят и много бих искал той да стане също така популярен и в кинологията. Това може да е особено полезно за малобройните породи. И бих искал АКС (American Kennel Club) дани даде възможност да използваме потози начин спермата на производителите от други страни. На този етап не сме готови за това (тази част от интервюто е била публикувана през 1989 г. – б.ред.). на даден етап имаме възможноста да използваме спермата само на производителите от САЩ, но ако този метод ще стане широко разпространен, това може да е най-великото събитие в развъдната дейност от световен мащаб.

Д.Ф.:
Представям си какви резултати бихме могли да получим от замразената сперма на производители, които отдавна са назад в родословното дърво.

Р.Б.:
Ние направихме нещо подобно. Само че по друг начин. Последното кучило от неведнъж споменат от мен Mr. Beau Mond го получихме когато той е бил вече на 14 години. Когато на 1.5 години неговите деца от това кучило излизаха в ринга, той е навършил 16 години. В това кучило имаше две перспективни кученца, които бързо постигнаха голям успех. Никой не ни вярваше че баща им е на такава солидна възраст и че още е жив. Той сякаш бе от друга епоха, защото децата му хем приличаха на него, хем го изпреварваха с една крачка, което е по-добрия вариант. Това наистина беше страхотен производител, такива са малко.

Д.Ф.:
Казахте че са го изпреварвали с една крачка. А не значи ли това че при използването на спермата на такива “отишли си” кучета, може да има остър обрат в качеството на потомството?

Р.Б.:
Целият ход на моята развъдна програма цели получаване на племенния мъжкар за по-нататъшни поколения. Непрекъснато работя над това. Оглеждам се за най-добрите женски, от които мога да получа изключителен производител.

Д.Ф.:
Повечето хора дори не си представят време, пари и знания изисква всичко това. И аз, след 14 години развъждане, се чуствам само на първото стъпало, в началото на пътя си.

Р.Б.:
Мисля че всички ние трябва да се чустваме по този начин. В момента, в който решите че знаете всичко и сте постигнали всичко, ще бележи вашият край.