В повечето случаи това не е "обмислена" идея - човек си взима едно куче... после второ... и обикновено на третото се усеща накъде клонят нещата. Всъщност, случва се и на второто. А "усещането" е, че желаеш да се занимаваш по-сериозно с тази порода - не просто да притежаваш домашен любимец или изложбена звезда, а няколко кучета, с които да споделяш живота си и които да имат... и те цел в своя живот - било изложбения ринг или пък някакво занятие (било то лов, охрана, изпитания...)
Но, да започнем от:
ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ПЕРИОД
Ако вече имате едно куче и сериозно мислите за второ (и трето, четвърто - с други думи, развъдник), не се хвърляйте с главата напред. Първо трябва да се убедите, че ТОЧНО ТОВА е породата за вас; че няма да вложите години труд и усилия, за да откриете в последствие, че съществува някоя по-добра или не харесвате достатъчно тази...
Добре де, всъщност нерядко в последствие хората откриват, че има и други добри породи. Съществуват и множество развъдници за повече от една порода. Но... нека кажем просто, че не е възможно да се прави капиталовложение едновременно в няколко посоки, ок?
И тъй, помислете добре - съпоставете плюсовете и минусите на "вашата" порода. Дали неща, които са очарователни в едно куче, ще бъдат чаровни за вас и умножени десетократно? Дали качествата, които вашето сегашно куче проявява, са типични за породата или характерни само за него? Дали няма друга порода, която ви привлича силно, било с външния си вид или с особеностите на характера? Ако има такава, дали няма да е по-добре второто ви куче да е неин представител и да избирате насока по-късно?
Второ, трябва да се убедите, че ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ да създадете развъдник - т.е. ще имате времето да се грижите за повече от едно куче, средствата за целта и, разбира се, условия. Всяка порода е специфична - някои не могат да живеят на открито, т.е. развъдникът ви се ограничава в апартамент/къща; други се нуждаят от голям двор и много движение, понякога по над 10 км. тичане дневно... трети пък могат да живеят на открито, но се нуждаят от специално пригодени постройки... Но не е само това. Разходките стават съвсем различни с две или повече кучета. Грижите за козината, да речем, също. Все разни такива неща, за които човек трябва да помисли и когато си взима първо куче, но... не, не по-малко сериозно, а в по-малък мащаб.
Трето, захванете се да проучите избраната порода много внимателно. Четете, ровете се, търсете, разглеждайте, разпитвайте... Преди изобщо да мислите за развъдник, на практика трябва да добиете полу-енциклопедични познания за породата, по-известните й представители, известните развъдници; тенденциите на развитие в различните държави... вътрепородните типове, ако има такива... всичко.
Преминавайте нататък едва когато си напишете домашното и по трите точки и се убедите, че да, това е породата и да, можете да й се посветите.
ЕТАП ПЛАНИРАНЕ
Вариантите на "планирането" са два:
Вариант 1 - кешова вноска
Вариант 2 - взаимоспомагателна каса
Един развъдник струва много пари. С това трябва да сте наясно от самото начало - и като инвестиция (оборудване, кучета...), и като непрекъснати капиталовложения - отглеждане на въпросните кучета, ветеринарни грижи, изложби...
Според вариант 1 бъдещият развъдник стартира със сериозна сума, приготвена точно за тази цел. Това би позволило много бързо изминаване на етап "ОСНОВАВАНЕ", тъй като можете да си позволите "на куп" да закупите няколко и то качествени кучета. Според мен обаче този вариант - особено за начинаещи - има няколко отрицателни черти. Първо, без опита, придобит чрез няколкогодишна практика, новоизпеченият собственик на развъдник няма да може да се справи с внезапно нарастналото поголовие в дома си... И второ, няма да има познанията да "работи" с това поголовие. Могат да се посочат доста примери от световната практика - развъдник, стартиращ мащабно с инвестиции от (по най-груби сметки) над 100-200 хиляди долара, излиза "на пазара" с десетина страхотни кучета... и не постига нищо (или поне - нищо в течение на няколко години). И обратното - поради погрешна представа на собственика, развъдник стартира с доста, но всъщност некачествени кучета и не постига нищо.
Според вариант 2 започвате работа с малка (но достатъчна) сума и постепенно закупувате кучетата-основатели, разширявайки развъдника. Това вероятно е по-добрият вариант, защото, от една страна, ви дава време постепенно да се приспособите към промяната в положението и да натрупате опит - както в грижите, така и в изложбите... А от друга страна, имате още време за колебания и размишления: това ли е породата, това ли искате от живота си... такива неща.
И при двата варианта планирането включва... ами, планиране
) Тоест, взимане на решение какви кръвни линии са нужни на развъдника - и откъде приблизително можете да се сдобиете с тях; колко и какви кучета ще се отглеждат (като основа)...Няколко са нещата, които трябва да се обмислят:
Най-важното е, доколко дадената порода е разпространена и каква е възможността да използвате външни мъжки и женски за развъждане. Дали в България има качествени кучета, които да помогнат основаването на развъдника ви или трябва да гледате към чужбина... и ако трябва, то колко надалеч?!
Ако породата е сравнително добре разпространена, най-логичният вариант е да започнете с качествени женски, които да развъждате на мъжки, собственост на други хора. Женските се гледат по-лесно, понасят да живеят заедно... и, което е най-важното, и по-посредствена женска с добро родословие представлява основа за развъждане, докато посредственото мъжко куче е само воденичен камък на шията.
Ако породата е рядка, трябва да предвидите и мъжки, които да "поеме" развъдната ви програма на плещите си... и след 2-3 години - още един, за потомството на първия...
Вторият момент е колко и какви кръвни линии искате да развивате. За някакво "развитие" в дадена посока са ви необходими поне две кучета от една и съща кръвна линия (но не прекалено близки роднини), чиито потомства в последствие могат да се кръстосват, запазвайки типа на дадената линия.
Трето, поне за породи с повече от една разновидност на цвят/козина, трябва да се мисли и за цветовете, които ще развивате при вас...
Следва по-горната стъпка:
ЕТАП ЗА КОНТАКТИ
След като сте обмислили всичко това и сте се подготвили, вече знаете откъде ИСКАТЕ да имате кучета. Време е да се свържете с избраните от вас развъдници и да им обясните... горе-долу това, което сте мислили - т.е. вашите бъдещи планове. От получените оферти изберете това, което подхожда на плановете и финансовите ви възможности
))Не винаги има подходящи кученца точно сега и в момента, често се налага предварително записване - booking - и доста дълго чакане...
И оттам нататък - посрещайте новите кучета и се грижете добре за тях!
Следва част 2 - отглеждане и грижи; изложби и развъждане...
Междувременно новоизпеченият собственик на развъдник - т.е. вие - непрекъснато ще се връща към етапите за планиране и контакти, за да осъществява нов внос, връзки в чужбина... И дай боже да не се връща на етап подготвителен, за да си мисли, дали изобщо и на първо място е взел правилно решение да си прави развъдник!
