СВОБОДНО ВРЕМЕ

[nadet]

Седя скучая си и изведнъж получих просветление СВИШЕ!Защо аджеба да не си спретнем една темичка за забавление,отдушник,кошче за душевни отпадъци.Умни мисли,наши и не само наши.Откачени историйки и не до там откачени.Да се посмеем дружно, защото май в това забързано ежедневие,злободневката,и всичко останало позабравяме да се посмеем.

Отварям темата с едно писмо получено от една моя скъпа приятелка която емигрира в Канада
Както знаете аз не съм егоистка и Не мога да не го споделя с вас скъпи ми съфорумци

Здравей скъпа ми приятелко!

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато се видяхме за последен път. Мъжът ми прочел в някакъв форум, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса,(не че го крия, да не си помислиш нещо такова) защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре.
Миналата седмица сложих вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с мъжът ми от вътре.Добре че лаптопа беше в него та поне пишеше по форумите.

Нашият общ приятел Коцето падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят. Жалко няма вече да има кой да ни весели в интернет пространството.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал,прибирали се от изложба.Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и изплувал заедно с кучетата, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили. Останхме без цени кадри от онлайн станаха офлайн.
Няма повече какво друго да ти кажа, скъпа ми приятелко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.

Поздрави Дудункя Дудюкова!

45.gif (932.51 KiB) Прегледано 6520 пъти

[nadet]

За Простотията


Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също зпочва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори.Сяда да пише по форумите,тя също пише с него. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях на една изложба веднъж отишла простотията, влезнала и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от ринга.


КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

[nadet]

ЗА ПРОСТОТИЯТА ЧАСТ 2


Разбира се, появата на простотията на една малка провинциална изложба не може да даде никакво отражение върху останалите изложби като цяло. Въобще изложбите са крайно чувствителени към подобни явления, макар че и на големи изложби да се срещнат простотии - било в ринга, било извън него или пък в някое заведение близко до изложбата. Аз лично съм виждала човек да влиза за оценка , а до него седи простотията - и нея да я оценяват. И извън ринга съм виждала същата история, а когато отворя интернета лелеее става страшно. Пише си някой в някой форум от чужбина, и хоп простотията и тя до него,и тя пише.
В минути на откровение един мой „приятел” ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кротко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко - досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също тъй не сънува с него.
Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждала човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огрона простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждала съм и потна простотия, виждала съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавам един, простотията му беше дебела като купа сено. Питала съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: "Ами как! Като игла в купа сено!"
Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното - че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него.Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да ги скрият, където си искат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!

Всяка прилика с деиствителни лица и простотии е случайна!