от Весела » Пет Мар 20, 2009 11:26 pm
Дон не е "болен", а го счетоха за носител, понеже има 2 женски кучета, които са affected и са от баща Дон и една и съща майка (Belinda Junior of Sirmiland). Но пък те имат брат, който е абсолютно clear. Което е доказателство, че Дон е само носител на гена. Случаят с развъдника, който 2 пъти е пратил кръвна проба от свое куче и двата резултата са излезли различни, лично за мен е причината, поради която съм скептична към теста. Най-вероятно теста е достоверен, но все пак съществува статистическата възможност за 1% грешка, или грешка по невнимание, или объркване на пробите, и това може да бъде фатално за кучето ти.
Та съвета ми е един, ако някой ще прави този тест и иска да знае статуса на кучето си, трябва да го направи 2 пъти поне, за да е сигурен в достоверността на резултата. Знаете в болницата и кръвните групи на хората понякога бъркат, та един генен тест ли, дето гените ги гледат под микроскоп с милионно увеличение? Дефакто самото изследване представлява взимане на проба от кучето - кръвна или цитопроба (олющени клетки) и разглеждането на ДНК веригата под специален микроскоп. В някоя си част на едни кой си ген (те си знаят), ако видели дегенеративни промени в тоя алел, тогава следвало, че кучето е генетичен носител на болестта. Ако има 2 увредени алела на този ген, кучето се води болно (affected).
Самата Атаксия представлява изменение на малкия мозък (церебулум) - с възрастта структурата му се нарушава и се получават дегенеративни промени, променя се мозъчната структура. И тъй като в този церебулум се намира органа, наречен вестибуларен апарат, първите симптоми на проблема са нарушения в координацията. И тези симптоми се появяват между 3-тата и 5-тата година на кучето. Ако премине тази възрастова бариера това значи, че кучето е здраво. Болестта се потвърждава единствено чрез ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).
Под 2 годишна възраст обаче няма начин да се видят никакви промени, дори и с ЯМР, затова хората решиха да правят генен тест, за да знаят по-отрано статуса на кучето си.
Още обаче стои въпроса, че примерно имаш кучило от 6 кученца, тестваш ги на 2 месеца и 4 от тях излизат affected. Кво правим в такъв случай? Евтаназия? .. Не вярвам на някой да му даде сърце.
Та затова правенето на тези тестове за Атаксия е точно с тази цел. Да не се стига до момента да ти се къса сърцето, че си създал нещо болно и неспособно да води дълъг, нормален и щастлив живот.
Има и друга страна. Болното куче може да доживее до 5-6-7 години без да прояви симптомите на болестта. Но появят ли се, се влошава много бързо, крайния резултат е пълна парализа, последвана от смърт.
Естествено, ако се знае генетичния статус на родителите, всички тези терзания и притеснения отпадат. Взимаш 2 clear кучета или clear + carrier и си спокоен. Естествено възможността clear + affected също не се отхвърля, но това вече е лично решение и трябва да се прецени дали болното куче е наистина ценен екземпляр, който има достатъчно хубав фенотип.
Всичко е много субективно, има много мнения и страни. Всеки би трябвало да прецени за себе си. Цената на самият тест е колкото излиза цената на една изложба - двудневка CACIB в София (като за нас, които живеем на морето). В момента е 95 евро, а за развъдници и клубове е 86 евро на куче.
Последна промяна Anonymous на Пет Мар 20, 2009 11:34 pm, променена общо 1 път
Don't fuck with people, because this is the first thing you'll get back.
