ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

[Катя]

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

  Като всички животни ,домашните любимци се нуждаят от храна.
Чрез нея те си набавят необходимите за своето съществуване и размножаване хранителни вещества и енергия.Обикновено в различните храни се съдържат следните групи вещества:
  Протеин
  Мазнини
  Усвоими въглехидрати
  Влакнини
  Минерали
  Вода

Като изключим минералите и водата,останалите хранителни вещества при разграждането си в организма но животните отделят енергия. Част от нея животните използват за различни функции:поддържане на живота,растеж,бременност,млекообразуване,движение,физическа работа.

[Катя]

        ПРОТЕИН

Той е необходим за изграждане и поддържане на нормалното състояние на кожата,космената покривка,мусколите,сухожилията и други телесни тъкани на организма.Протеинът в организма се намира в динамично състояние-непрекъснато се разгражда и в същото време синтезира.Допълнителни количества протеин са нужни при разтежа на младите животни,при бременността на майките и при отглеждане на бозаещи малки,както и при възтановяване от болестни състояния.Протеинът от храната се разгражда в храносмилателната система до съставки-аминокиселини,от които организмът вече синтезира собстени белтъчени.Те заместват онази част,която вече е разградена при обмяна на веществата.Аминокиселините,които не могат да бъдат образувани в организма,трябва да се съдържат "наготово" в храната на животните.Това са т.нар. незаменими аминокиселини.Общият им брой е 10,като първите две по важнос са лизинът и метионинът.По тази причина се наричат"лимитиращи".Това означава,че ако те присъстват в храната под определени минимални концетрации,то оползотворяването на останалите незаменими аминокиселини се ограничава.Именно способността на незаменимите аминокиселини в протеина на дадена храна да задоволява нуждите на животните определя биологичната й пълноценност.
  В храненето и диететиката на кучето се обръща внимание на една специфична аминокиселина-таурин.Тя е изолирана от жлъчката на говедо още през 1901г. и оттам носи името си (Taurus-говедо).В днешно време я свързваме с енергийните напитки за хора и с изкуствените храни за бебета,тъй като влиза в състава им.
  Тауринът се различава от другите аминокиселини по това,че карбоксилната група(СООН) е заместена от сулфогрупа (SOOH). Съдържа се в най-големи количества в сърдечния мускул, ретината и белите кръвни клетки.Включва се в състава на жлъчните киселини,в регулацията на осмотичното налягане,в антиоксидантната система на организма,встабилизирането на мембраните на мускулните клетки и развитието на нервната тъкан.
  Синтеза на таурин се извършва в черния дроб от аминокиселините цистеин и метионин с участието на витамин В6 и два ензима.
  Единият начин да се осигури таурин в храната е използването на суровини ,богати на тази аминокиселина. С най-високо съдържание са протеини от морски животни (2 000 mg/kg)следвани от месните продукти (200-400mg/kg). Следователно, диети с достатъчно животински протеин съдържат необходимото количество таурин. В растителните протеини почти или въобже не се открива тази аминокиселина.
  Като източник на протеин служат храни , както от животински,така и от растителен произход.Повечето растителни протеини са с не висока биологична стойност поради ниското съдържание и смилаемост на аминокиселините в тях.Храните от животински произход(яйца,млечни продукти,риба,месо)имат благоприятен аминокиселинен състав и се усвояват много добре.Например,100г. яйчен протеин се равнява на 130г. казеин,  140г. рибено брашно или 300г.царивичен глутен.Това означава ,че дажбата трябва да съдържа толкова повече протеин,колкото колкото неговото качество е по ниско.Ако биологичната стойност на протеина е 82% то на животното са му необходими 15г./10 кг. жива маса,а при 65%-20 г. /10 кг.
  Заменимите аминокиселини могат да се синтезират в организма и затова обикновено не се държи сметка за тяхното наличие в храната.
  Тъй като протеинът е най-скъпата съставка на храната,трябва да се използва максимално ефективно.Идеалният вариант е,когато организмът приема толкова протеин ,респ.аминокиселини, колкото са му необходими.При оскъдно хранене откъм протеин животните слабеят,влошава се състоянието на космената покривка,имат понижен апетит,стават чувствителни от към заболявания.Предозирането с протеин също не е желателно,защото излишъците се отлагат като мастна тъкън в организма.Допустимите граници на на съдържание на протеин в сухото вещество на дажбите за кучета са 16-48%

[Катя]

    МАЗНИНИ

  От всички хранителни вещества те са най-концетрирания източник на енергия.Отложени на различни места в животинското тяло (коремна кухина,около бъбреците,подкожна тъкън),те служат като енергийно депо.Ценни са за организма и с това ,че осигуряват т.нар.наситени и ненаситени мастни киселини. В зависимост от произхода си мазнините съдържат в различно съотношение от двата вида мастни киселини. Особено важни са следните :линолова,линоленоваи арахидонова.Те са наречени още есенциални,поради това че са жизнено необходими и трябва да се приемат в определени количества с дажбата на животните.Освен това ,те не се използват за изгаряне,а за строеж на определени тъкани в тялото.Недостигът на есенциални мастни киселини се отразява неблагоприятно на бъбречните и размножителни функции,кожата става суха люспеста,космената покривка окапва(започва от коремната област),черният дроб се втлъстява . Повишава се чувствителността към кожни инфекции.
  При кучето минималните изисквания към съдържанието на мазнини в храната са 5% ,а за линоловата киселина 1%.
  На последък все повече изследвания показват значението на т. нар. омега-3 и омега-6 полиненаситни мастни киселини.Животинските мазнини са по-богати на втория вид мастни киселини.Отличен източник на омега-3 мастни киселини са рибеното масло,маслото от лен и соя.
  За оптимално съотношение между омега-6 и омега-3 мастни киселини се препоръчва 5:1.То гарантира отлично състояние на кожата и космената покривкаи улеснява оздравяването от дерматити.Изследванията показват,че при кучетата омега-6 мастните киселини трябва осигуряват над 2% от необходимата обменна енергия,а омега-3 -над 0,25% от нея.Добавката на масла,богати на омега-3 мастни киселини към дажби,съдържащи предимно животински мазнини,спомага за постигането на благоприятно съотношение с омега -6 мастни киселини.Тези мастни киселини могат да бъдат добавяни и в капсулирана форма.
  Нови изследвания показват ,че след няколко седмично приемане,омега-3 мастните киселини действат благоприятно при кучета ,страдащи от остеоартрит,ограничавайки възпалението на ставите и съответно болката и куцотата на животните.Тези мастни киселиниблокират образуването на ензима,отговорен за разграждането на хрущялната тъкан-агреканаза.
  При много високо съдържание на ненаситени мастни киселини в храната трябва да се внимава за тяхното качество.Лесно се поддават на окисляване(гранясване)и получените продукти увреждат организма.За запазване от разваляне към мазнините се добавят антиоксиданти.
  Мазнините служат за усвояването,преноса и натрупването в тялото на мастноразтворимите витамини A,D,E и К.
  Казаното до тук не означава,че мазнините могат да се дават в произволни количества.Високата концетрация на мазнини в храната кара животните да приемат по-малка дневна дажба,а това може да доведе до недостик на останалите хранителни вещества-протеин,минерали и водоразтворими витамини.Този нежелан ефект се избягва като нивото на хранителните вещества се наглася към това на мазнината в дажбата. Кучето  оползотворява без проблем дажби с широко вариране в мастното съдържание,стига концетрацията на аминокиселините и другите необходими съставки да е съобразена с тази на мазнините.

[Катя]

            УСВОИМИ ВЪГЛЕХИДРАТИ

  Тази група хранителни вещества включва различните захари и скорбялата(нишесте).При разграждането си те осигуряват на животните енергия и поддържат нормалното ниво на кръвната захар.Установено е обаче ,че кучето може да образува кръвна захар и без да приема въглехидрати с храната,стига в нея да има достатъчно мазнини и протеин.Синтезират я от други вещества-аминокиселини и глицерол. Това не означава ,че трябва да избягваме даването на усвоими въглехидрати.Напротив,те са лесно смилаем,достъпен и евтин източник на енергия.Ето защо се счита за нормалнодажбите за кучета да съдържа до 70% усвоими въглехидрати.За да се подобри усвояването на скорбелните продукти,те се подлагат на топлинна обработка-сваряване или екструдиране.
  Новородените кученца обаче не са способни да усвояват скорбялата.Те имат ниска амилазна активност-при 8-седмични животни тя е само 5-10% от тази на възрастните и постепенно достига пълно развитие към 100-те седмици.Това налага в дажбите за малки кучета скорбялата да не превишава 25%.
  Трябва да се знае ,че кучетата реагират положително на сладките вещества,вкл. и трапезна захар(захароза).Възрастните могат да усвояват големи количества захар(до 45% от дажбата).При кученцата бозайници това не е възможно и в дажбата им не бива да се включва захар в млекозаместителите за изкуствено хранене.Млечната захар (лактоза)слабо се усвоява при някои възрастни кучета поради ниската активност на съответния ензим,отговорен за разграждането й.

[Катя]

        ВЛАКНИНИ

  Те са несмилаеми съставки на растителните храни-целулоза,хемицелулоза,лигнин и др. Кучето неможе да ги разгражда и използват като източник на енергия и хранителни вещества.Независимо от това,определено минимално съдържание в храната е необходимо(до 5% от сухото вещество),защото влакнините имат следното полезно действие:

  - стимулират двигателната активност на стомашно-чревния канал и поддържат нормална перисталтика

  - в случаите на затруднена чревна проходимост(запек)тяхното увеличаване над 10% от сухото вещество в храната  е наложително

  - намаляват метаболитния стрес при чернодробни заболявания ,абсорбирайки токсичните продукти от храносмилането

  - придават обем на храната и намаляват енергийното й съдържание при затлъстели животни-препоръчвано съдържание-10-15% от сухото вещество

  - контролират и забавят абсорбацията на гликозата след хранене при диабетични кучета-препоръчвано съдържание-15% от сухото вещество на дажбата

  Източници на влакнини са зеленчуците,пшеничните трици,люспите от соево зърно,а също и пулповете от цитрусови плодове и домоти,цвекловите резанки.Използва се и т. нар. псилиум-люспи от семената на растенията Plantago psyllium и Plantago ovata.Псилиумът представлява влакнини,които попаднали в червата силно поглъщат излишната вода и стимулират нормалното придвижване на чревното съдържание.

[Катя]

          МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

  Към тях спадат всички неорганични съединения,намиращи се в храната.Обозначени са в справочници и по опаковки на храни под различни наименования:"минерали","пепел" или "сурова пепел" .Те не доставят енергия на организма,но са необходими като материал за изграждането на организма и за протичането на разнообразни жизнени функции.

[Катя]

      КАЛЦИЙ И ФОСФОР

Обмяната им е взаимно свързана-те трябва да се разглеждат в комплекс,защото са основните градивни елементи,от които зависи здравината на костите и зъбите.Калцият има отношение към дейноста на нервите,мусколите,сърцето и към кръвосъсирването.Фосфорът е включен в различни ензими ,свързан е с обмяната на енергията.
  Когато тези два елемента се разглеждат като съставки на храната за животните,трябва да се има предвид три неща: каква е концентрацията им в нея;в какво съотношение се намират и в каква степен са достъпни за използване.По принцип по-чувствителни към споменатите фактори са подрастващите,бременните и кърмещите кучета.Счита се ,че нормално съотношение калций :фосфор в храната трябва да е между 1,2:1 и 1,4:1.Установени са известни обменни и генетически обусловени различия в потребностите от калций при някои породи кучета.Счита се,че при повечето породи съдържанието му от 1-1,5 % в храната е напълно достатъчно за растящите.За младите животни от гигантски породи са необходими 1,5-2% калций.
  Усвояването и обмяната на калций и фосфор се регулира от витамин D .
  Недостигът на калций в храната задържа растежа и се отразява неблагоприятно на развитието на костите на младите животни,причинява хипокалцемия(понижено ниво на калций в кръвта) при лактиращите кучета.
  Големите излишъци на двата елемента или широкото съотношение между тях също не са безобидни.Такива често се получават ,когато стопаните произволно дават минерални добавки,за да се "застраховат" срещу недостиг.Това е напълно погрешен подход,често причиняващ забавен растеж на младите кучета,дефекти в костите и куцота.Споменатите промени са наблюдавани при съдържание на калция от 2,3 % и нагоре.Освен това,прекалено високите дози калций потискат усвояването на други минерали-цинк,манган,магнезий,желязо и йод.Затова давайте калциеви препарати само ако в дажбата този елемент не достига.
  Усвояването на калция от различните храни е от 50 до 80 %,а на фосфора-от 12 до 43%.

[Катя]

КАЛИЙ


Необходим за регулиране на осмотичното налягане на тъканните течности,за  функцията на мусколите и нервите.На практика много рядко може да се наблюдава дефицит на този елемент,тъй като се съдържа в достатъцно високи концентрации(0,70-0,85%)в повечето храни.

[Катя]

                НАТРИЙ И ХЛОР

  Участват в поддържането на нормалното състояние на тъканните течности.Хлорът специално е необходим за образуването на жлъчката и солната киселина на стомашния сок.При недостиг на тези елементи животните изостават в растежа си ,изтощават се,кожата изсъхва,космената покривка опадва.На практика рядко може да се стигне до такива състояния,защото тези два елемента лесно се осигуряват чрез добавката на готварска сол в храната.Излишъците причиняват жажда и увеличен прием на вода.Освен това при кучето те могат да доведат до повишено кръвно налягане.

[Катя]

МАГНЕЗИЙ

Нужен е за нормалнатафункция на сърдечната и скелетна мускулатура,на нервната система,както и за поддържането на здрави кости и зъби.Дефицита се проявява в мускулна слабост и конвулсии,но на практика много рядко се среща.По-скоро са характерни случаите на завишен прием на магнезий.Счита се ,че при концентрация над 0,2 % от сухото вещество но дажбата,магнезият е един от предразполагащите фактори за образуване на струвитни пикочни камъни(елемента участва в изграждането им)при кучето и котката. Поради това се препоръчва максималното съдържание в храните за тези животни да не превишава 0,17% от сухото вещество .Диетите,предпазващи от образуването на струвитни камъни,съдържат магнезий под 400 мг/1000 kcal обменна енергия.

[Катя]

                ЖЕЛЯЗО

  Включено е в състава на хемоглобина на кръвта и миоглобина в мусколите,а също и в редица ензими .По-лесно достъпно е желязото в животинските продукти(черен дроб,месо,сърце,далак)-над 50% и по-трудно -в растителните храни (пшеница,овес,спанак)-около 25%.Соята затруднява усвояването на желязото.Имайки предвид това,храните с голямо участие на соеви продукти трябва да се допълват с железни соли.Най-високо усвоим е железният сулфат ,а най-слабо-железният окис.Недостигът на желязо води до слабост,изтощение и анемия.Свръхвисокият прием има токсичен ефект-липса на апетит и загуба на тегло.

[Катя]

                МЕД

  Участва в образуването на червените кръвни клетки,в пигментирането на кожата и космената покривка.Следователно,при дефицит на мед се наблюдава анемия,дори и съдържанието на желязо да е достатъчно в храната.Понякога могат да се засегнат и костите.Излишъкът на мед води до затруднено усвояване на желязото в червата и оттук до анемия.При някои породи кучета е установена вродена чувствителност към отравяне с мед.При тях се наблюдават случаи на хепатит и цироза на черния дроб.

[Катя]

                  ЦИНК

  Необходим е за правилната обмяна на протеина и въглехидратите и за поддържане на здрава кожа и козина.Недостигът му е свързан с влошен апетит и растеж,атрофия на тестисите.Когато съдържанието му в храната е на границата на недостига,животното може да е без видимо влошено състояние ,но се наблюдава нарушена космена покривка  с люспи по кожата.Трябва да се има в предвид ,че не винаги достатъчното наличие на цинк в храната означава достатъчно усвояване.Например високото съдържание на калций или храни с високо участие на растителен протеин,налагат повишени нужди от цинк.Относителен недостиг на цинк е наблюдаван и при хранене с големи количества житни зърнени храни.Те имат високо съдържание на т.нар. фитинова киселина.Тя се свързва с цинка в устойчиво съединение,което неможе да се усвоява от животните.Нуждите от цинк се увеличават и при стресови състояния на животните.
  Установено е за цинка ,че е сравнително нетоксичен.При нормално съдържание на мед и желязо в храната дори концентрации,8 пъти по-високи от необходимия минимум,са безвредни.

[Катя]

              МАНГАН

  Има значение за правилното образуване на хрущялната тъкан.Участва в обмяната на въглехидратите и мазнините.При недостиг се засягат растежът и размножителните функции.
  Високите му дози в храната са относително безвредни.

[Катя]

ЙОД

Влиза в състава на хормоните на щитовидната жлеза и оттук има значение за регулиране за регулиране на основната обмяна на веществата в организма.
Дефицитът на йод се отразява неблагоприятно на размножаването,състоянието на кожата и космената покривка,и върху развитието на костите при подрастващите животни.
Излишъците също са вредни-наблюдава се липса на апетит,треска и загуба на тегло.

[Катя]

                КОБАЛТ

  Участва в строежа на витамин В12.Практически много рядко може да се стигне до недостиг на този елемент.

[Катя]

                  СЕЛЕН

  Много добър антиоксидант и има принос за здравето на животните със своето антираково действие.Предпазва също от отравяне с олово,живак и кадмий.Недостатъчното му приемане с храната води до депресия,дегенеративни промени в скелетната и сърдечната мускулатура и подкожни отоци.Разликата между биологически необходимата доза и токсичната доза е сравнително малка и затова необмисленото и неконтролирано включване на селенови добавки в храната е опасно.Такава добавка е натриевият селенит. Напоследък благодарение на биотехнологичните методи селенът се включва в органична форма Селплекс(Selplex,Alltech).Тя се усвоява по-добре и е по-малко токсична от неорганичната.

[Катя]

ВИТАМИНИ

Това са органични вещества,които макар и в минимални количества са жизнено необходими за нормалното протичане на обменните процеси в организма.Повечето от тях не могат да се образуват в тялото на животните и затова трябва под някаква форма да им ги предоставяме наготово,най-често чрез храната.
Витамините условно се разделят на две големи групи:мастноразтворими(A,D,E, К)                                  и  водоразтворими (В-комплекс и С).
Мастноразтворимите се усвояват от храната с помоща на мазнините и се натрупват в мастните депа на животинското тяло.Ето защо животните разполагат с известни запаси от тези витамини и непродължителното им отсъствие от храната не е фатално.Същевременно обаче,големите излишъци от мастноразтворими витамини,отлагайки се в организма,могат да бъдат токсични.
Водоразтворимите витамини не могат да се натрупват в тялото даже и при обилен прием,защото излишъците се отделят с урината.Това налага тези витамини да се приемат ежедневно от животните.Риск от отравяне с тях не съществува.

[Катя]

                    ВИТАМИН - А

  Важен е за нормалното зрение поради участието си в зрителните пигменти.Освен това е необходим за поддържането на нормална кожа,космена покривка и на размножителните функции. Играе роля и за растежа на костите и зъбите.Кучето може да синтезира витамин А от предшественика-§-каротин,съдържащ се в повечето плодове и зеленчуци.Хроничният недостиг води до себорея на кожата ,нарушена роговица на очите,повишена възприемчивост към инфекции,безплодие.
  Прекалено високите дози на витамин А в храната увреждат черния дроб,причиняват промени в костите и ставите,особено на шийните прешлени и дългите кости на предните крайници.

[Катя]

                ВИТАМИН - D

  Влияе върху усвояването на калция и фосфора от храната в червата,както и за извличането на тези два елемента от костите на тялото.Синтезът му е възможен в кожата под въздействието на слънчевата светлина.Затова се счита ,че възрастните животни,особено при нормално съдържание на калций и фосфор в храната,не са зависими от наличието на витамин D в храната. Силно пигментираната космена покривка и кожа възпират ултравиолетовите лъчи и оттам образуването на витамина.Недостигът на витамин D ,особено съчетан с небалансирано съотношение между калция и фосфора,причинява рахит у младите животни и остеомалация у възрастните.Това са форми на нарушено образуване на костната тъкан,влошена форма и здравина на костите.
  Продължителния излишък на витамин D предизвиква загуба на апетит и хронична хиперкалцемия(свръхнормално високо съдържание на калций в кръвта), вследствие на което се отлага на калций в меките тъкани,белия дроб,бъбреците,стомаха.Възможни са деформации на челюстите и зъбите.