РАЗВЪЖДАНЕ НА КУЧЕТА част II

[Катя]

РАЗВЪЖДАНЕ НА КУЧЕТА

Кариотип на куче (набора от хромозоми при кучето)

[Катя]

Изяждане на последъка от женската

Съществуват различни мнения по отношение на това нужно ли е да се разрешава на женската да яде последъка.
Аз лично мисля, че на женската трябва да и се разреши да изяде до три последъка ако тя иска. В плацентата се съдържат много белтъци и хормони, които се натрупват там почти от момента на зачатието. В нея също се съдържа желязо и кислород. Съдържащите се там хормони имат голяма роля в стимулирането на лактацията на женската. Те също помагат на съкращаването на матката за завършване на окучването.
При яденето на последъка от женската, от друга страна, има и риск – ако женската изяде твърде много , може да се получи разтройство на стомаха, колики и силно повръщане. Възможно е именно за това много ветеринарни лекари да не препоръчват на женската да се разрешава да яде последъка. Аргумент против яденето на последък е и факта, че след окучването домашното куче получава добро хранене и за това не се нуждае от допълнителна храна. Биолозите смятат, че яденето на последък е останало при домашните кучета от тези дни, когато кучетата са били диви и женската, за ад спаси живота на кученцата е била длъжна да яде последъка, за да скрие миризмата на кръв от другите хищници.

Трябва ли да се махнат кученцата от женската

Това зависи от характера на женската, от броя на кученцата и скоростта на тяхното появяване едно след друго. Винаги е най-добре да оставите първото кученце с майката до появата на второто. Ако женската се държи неспокойно, то е по-безопасно да махнете от нея кученцата. Трябва да ги поставите на топло одеяло, под което има грейка или в кутия разположена под инфрачервена лампа недалеч от женската. Всеки път, когато женската се успокоява след раждането на поредното кученце, нужно е да и върнете всички кученца, защото за нормализиране на дишането и храносмилането на тях им е необходимо облизване от майката и сукане на мляко. Ако кученцата останат сами те няма да се движат и ще заспят, а това не е добре за тях. Някой женски много се вълнуват, ако им вземете кученцата. При по-голямо кучило на такава женска можете да оставите едно, две кученца и тя няма да забележи отсъствието на останалите. Ако тя въпреки това се безпокои, тогава, при условие, че кутията за окучване има защитни рейки, можете вероятно да и оставите всичките кученца. Избора на решение зависи от конкретните условия – необходимо ли е да махнете всичките кученца или само няколко, или съвсем да не махате, или да ги отделяте само по време на раждането на поредното кученце.

Размер на кучилото

Оптималното количество кученца, което може да се смята за нормално за кучетата е 4 -5 броя. Такъв брой кученца обикновено имат дивите събратя на домашните кучета, в този случай майката не се изтощава много и кученцата растат здрави. За породи склони към раждане на по-големи кучила е важно женските да имат между кучилата достатъчен интервал за почивка. Ако кучилото е изключително голямо, то се налага да се намери приемна майка или да се дохранват кученцата от много ранна възраст, за да не изтощават майка си. Такива предохранителни мерки са желателни не само за защита на майката, но и се препоръчват за това да имат кученцата добър старт в живота и да могат самите те да станат за в бъдеще здрави и силни родители.

Новороденото кученце

Веднага след раждането от кученцето трябва да се махне обвивката, за да може то да диша: това прави женската или човека помагащ при раждането. Кученцето един или два пъти отваря устата след което започва да диша. От началото дишането е повърхностно и доста слабо, но скоро то става съвсем нормално. Много лош признак е ако кученцето диша с отворена уста. Някой кученца се раждат като чели съвсем мъртви, неподвижни и без признаци на дишане.Много важно е кученцето да започне да диша веднага след раждането. Само когато дишането се нормализира то с голяма енергия ще пропълзи към гърдите на майката, бързо ще намери зърното и ще започне да суче.
Първото мляко – коластрата – съдържа меко действащо разхлабително и е много важно колкото се може по-скоро това мляко да попадне в храносмилането на кученцето. То стимулира перисталтиката и осигурява изпразване на червата. Първото изпражнение на кученцето ( мекониум) представлява черна гъста маса, то се натрупва в червата още преди раждането. Важно е мекониума да излезе колкото се може по-скоро, тъй като докато това не стане не може да започне нормалното храносмилане. Когато женската облизва кученцата, тя също така стимулира перисталтиката на червата. Ако се роди слабо кученца, налага се да му помогнете допълнително, като масажирате коремчето му с неголямо парче плат, докато не се изпразнят червата.

Женската след раждането

Точно след като приключи раждането на женската трябва да се даде малко топло мляко с глюкоза. По време на раждането, в почивките между раждането на кученцата може да и се предложи прохладно мляко ( топлото може да я накара да заспи), а в случай на раждане на голямо кучило, ако женската е много уморена може да и се даде 0р5 – 1 чаена лъжичка бренди ( коняк) добавя се в млякото.
Раждането на кученцата е голямо изпитание за женската. Количеството течност, което тя губи с водните мехури и при кръвотечението трябва постепенно да се възобнови. Не трябва да и се дава да пие твърде много на веднъж след раждането – трябва да и се предлагат течности по малки на често.
Изследванията показват, че белтъците и другите органични съединения от плацентата – в това число и хормоните, попадайки в стомаха се разграждат така, както и всички други белтъци попаднали там. На лактацията и съкращенията на матката в различна степен може да влияе нивото на концентрация в кръвта на кучето на специфични хормони, изработвани в този период на плодовия цикъл в нейния организъм.
Женската след положените усилия ще бъде много уморена и за възстановяване на нейните сили ще трябва да се държи на топло, да не се безпокои и да се оставя по малко съвършено сама с нейните кученца.
По време на раждането трябва да се сменя постелката, тъй като тя се цапа непрекъснато, а след раждането на последното кученце е необходимо да се сложи съвършено нова постелка. След раждането женската ще отделя още известно време кървави секрети, особено забележимо при женските от гигантски породи. Тези секрети ще се отделят до седмица или малко повече.
Женската в продължение на няколко дни след раждането ще бъде с много слаб стомах, това е нормално явление, въпреки, че ако се окаже, че стомаха работи съвсем лошо, на женската трябва да се даде малко активен въглен. Не се препоръчва да се дават силни лекарства, защото всичко, което приема женската ще се предава и на кученцата чрез млякото.
След раждането, в продължение на няколко дни температурата на женската ще остане повишена. При нормално раждане след раждането женската ще има добър апетит. Но повечето ветеринарни лекари не съветват да храните много женската след раждането, храната и трябва да е лека докато не се нормализира дейността на стомаха. Първите два дни трябва да и се дава предимно млечна храна на неголеми порции през 4 часа. Ако на женската се дава твърде калорична храна веднага след раждането, може твърде много да се стимулира отделянето на мляко и то да е в много повече от колкото е необходимо на кученцата. Това може да предизвика препълване на млечните жлези а от там те да се възпалят, особено ако кучилото не е голямо.
Вода може да се дава на женската толкова, колкото иска.
Някъде към третия ден след окучването температурата започва да спада и на женската може да се даде за пръв път месна храна. Но нейния порцион до края на първата седмица все още трябва да е облекчен.
През първата седмица женската трябва да се извежда без кученцата, за да се облекчи, четири пъти на ден приблизително за 10-15 минути всеки път. През втората седмица разходките могат да се увеличат на 15-30 минути. Разходките стимулират отделянето на мляко, освен това на женската е необходимо макар и малко физическо натоварване, за да може тя постепенно да си възвърне формата.
След разходката трябва да почистите с влажна кърпа гърдите и да ги подсушите, чак след това можете да позволите на женската да се върне при кученцата..
Трябва да се помни, че през това време женската понася големи психически и физически натоварвания и е добре никой да не я безпокои, когато тя лежи в гнездото със своите деца. Почистването на кутията трябва да се прави в отсъствие на женската, докато тя е на разходка. През тези първи дни при женската не е добре да се пускат непознати, собственика трябва да се въздържа от демонстрации а симпатичното кучило пред свои приятели докато кученцата малко поотраснат, а женската вече не е толкова нервна. Появата на непознати обикновено много разстройва женската, особено ако тя е много грижовна майка.

[Катя]

Постелка

Одеялата са удобни за женската и кученцата, но те могат и да са опасни, тъй като женската рие в гнездото и надипля одеялото, а кученцата при това могат да бъдат заровени някъде и да се задушат. А и самите кученца много бързо започват да пълзят на всякъде и могат да пропълзят под одеялото и женската без да ги забележи да легне на тях. За това одеялото трябва да се използва като постелка само при кученца от много дребни породи. Или в друг случай ако все пак използвате одеяла техните краища трябва да са добре закрепени. Сено и слама не се препоръчват в ролята на постелки, защото обикновено са много мръсни и привличат паразити, например бълхи и кърлежи, а също и мишки плъхове. Освен това сеното често предизвиква дразнение на кожата и заболявания на ушите. За подрастващите кученца е добре да се поставят в ролята на постелка дървени стружки – те са чисти и не задържат мръсотия. Първите три дни аз държа женската с кученцата на заковани към дъските одеяла, а когато кученцата станат пооголени, ги премествам на дървени стружки, които са много топли и чисти, а когато се изцапат лесно се събират и унищожават. С това си икономисва и много време за пране, сушене и проветрявани на одеялата и всичко наоколо не е покрито от сушащи се одеяла.
Най-добре е ако кърмещата женска за разходка се облича в палто, а за женските от дългокос местите породи даже комбинезон ( не знам доколко коректен ми е тук превода под палто се има предвид дрешка без ръкави, която покрива корема, а под комбинезон дреха с ръкави и крачоли) Така кученцата ще са надеждно защитени и от мръсотия и от инфекции, които женската може да им донесе от разходката.

Захранване на кученцата

Ако женската е здрава и силна, тя обикновено е в състояние да задоволи кученцата с най-доброто хранене – своето мляко – в краен случай до три седмична възраст. Изключение правят някои маломлечни породи ( например Блъдхаунд), женските с много голямо кучило или внезапно заболелите женски. В тези случай се налага кученцата да се дохранват от две и половина седмична възраст. Подробно за това в съответната глава.

Кратко ръководство за стопаните на женско куче

1.Температурата на тялото пада за 24 -48 часа преди окучването.
2.Женската лежи, разтегната в характерна поза с глава между предните лапи и притеснен поглед.
3.Женската става все по и по неспокойна – сигурен признак за започване на контракция.
4.Женската се оглежда през цялото време и често си ближе вулвата.
5.Отказва храна (но не съвсем)
6.Понякога изглежда болна.
7.Вулвата е отпусната и мека. Появяват се безцветни слизести секрети.
8.Започва да се стяга и напряга – втори стадий на контракциите. От този момент женската трябва постоянно да се наблюдава.
9.Обикновено започва да рови постелката в промеждутъците между периодите на контракции се наблюдава учестено дишане.
10. Редуващите се регулярни или не регулярни контракции и напъни продължават от един до три часа, понякога повече. Ако продължат повече трябва да се извика ветеринарен лекар.
11.Излизат водни мехури – да не се бъркат с плодните.
12. Мехура се пука сам или го разкъсва женската.
13. Скоро след това се появява кученцето, първоначално нослето, след това потегнатите напред предни крака сложени под брадата.
14.Кучето се е родило. Разкъсайте обвивката около нослето. Обтрийте го.
15. Извадете плацентата придърпвайки я за пъпната връв.
16. Отцедете течността в пъпната връв към кученцето, откъснете пъпната връв стискайки я между пръстите си.
17. Подсушете кученцето и го поставете на гърда, за да засуче.
18. Премерете кученцето. Запишете теглото, пола, времето на раждане. Сложете на шията текстилен шнур с нещо като медальонче на което са написани неговия номер и име.
19. Сменете постелката под женската. Дайте и малко прохладно мляко с глюкоза, ако е нужно добавете и коняк.
20 Дайте на женската да си почине след раждането на всяко от кученцата.
21. Ако кучилото е голямо и раждането продължи дълго в една от почивките изведете женската за да може да с облекчи.
22. Убедете се , че всичкия последък е излязъл, особено последния и че няма повече кученца. Ако имате съмнения повикайте ветеринарен лека.
23. Опасни признаци са силни контракции и напъни в течение на два часа след разкъсване на водния мехур.
24. Ако раждането закъснява мерете температурата на женската всеки ден.
25. Кученцето може да остане живо в родовия канал на женската до два часа след спукването на водния мехур.
26. Не позволявайте на женската да ближе водния мехур докато кученцето не се роди, ако мехура се спука, кученцето може да е в опасност.
27. Пригответе спринцовка 10 мл, игла и ампула с калциев глюконат. Подкожната инжекция на препарат калций при първите признаци на еклампсия дават доби резултати.
28. Проверете при всичките кученца изхвърлен ли е мекониума и имат ли диария.
29. Ако забележите разтройство на стомаха ( диария ) дайте им с пипетка мляко за кърмачета ( трябва да си приготвите предварително )
30.Не говорете високо не се суетете и недейте да нервничете.

[Катя]

Усложнения при раждане

За съжаление при раждането на женската могат да възникнат много усложнения.Разбира се трябва да се дефинира какво се разбира под осложнения и къде минава границата мужду нормата и аномалията. Много женски могат да имат 3-4 кучила без всякакви трудности, а след това внезапно и неочаквано, при следващото раждане да възникне осложнение във връзка с неправилно положение на плода и да се наложи на същата женска да се прави цезарово сечение.
Хората, които следят за окучващата се женска могат да се разделят на две категории. Има такива които разсеяно стоят и гледат женската и нейните мъки и нищо не правят за да и помогнат. Това е много лошо, особено ако кученцето вече се е показало наполовина и трябва съвсем малко да му се помогне да излезе, дори и само заради женската.Другия тип това са всезнайковците, които ще се престараят и ще направят твърде много, вместо да позволят на природата да върви по своя нормален път и да помагат само тогава, когато действително е необходимо. Най-добрия помощник за окучващата се женска е този, който се намира между тези две крайности, този който притежава много рядко срещаното качество наречено “здрав разум”.

Усложненията при раждането обикновено се делят на:
- случващи се по причини зависещи от майката.
- случващи се по причини зависещи от кученцето.

Аз бих разделила всички усложнения на такива, които могат да се отстранят от стопанина и по-сериозни и опасни, при които се изисква помощ от квалифициран ветеринарен лекар. Важно е да се поясни, че когато ено кученце се бави и не се ражда в течение на някакъв приемлив период от време, това може да причини смърт на всичките бебета, които още се намират в матката на женската. Често се случва след раждането на трудно кученце останалите кученца да се родят естествено и леко, ако женската не е похабила всичките си сили в напазни напъни и не е твърде уморена. Най-честата причина за осложнения е твърде едро кученце в сравнение с размера на родовия канал. Твърде голямото кучнце се случва на женски от такива породи, като например булдога, пекинеза при техните твърде големи глави и тесни тазове. Ако се окучва женска от такава порода където има вероятност от усложнения трябва от по рано да се уговорите с ветеринарен лекар за възможно цезарово сечение.
Втората най-честа причина за осложнения при окучване е вероятното шийно прилежание на плода.В този случай главата е завита на вътре и кученцето отива към тазовото отверстие с шия. Такова кученце не може да излезе или излиза с огромни трудности. Друго неправилно положение е неправилно положение на на крайниците или гърба, което също предизвиква осложнения. Преди раждането кученцето обикновено се разполага така, че гърба на кученцето да е обърнат към гърба на женсктаи тогаваизлизането по родовите пътища по дъга не предизвиква неестествена извивка на гръбначния стълб. Често при това главата се оказва в отвора на таза, но понякога вместо това първа се появява опашкатаПонякога главата се запречва настрани, така че напред се оказват шията и тила, при това главата и носа се заклинват в края на тазовия отвор. При всички случай е абсолютно необходима помощта на ветеринарен лекар.
Осложненията могат да възникнат също и при преминаването на тазовия отвор на две кученца едновременно, които се задържат едно друго и нито едното н може да се роди. Сравнително радко осложнение при аждане се случи с една от моите женски – кученцето вместо нормално да се спусне по родовия канал се опита да се мушне в противоположния рог на матката. В такива случай единствения шанс за спасение на женската и останалите кученца е раното определяне на причината за осложнението и възможно цезарово сечение. Влязлото неправилно кученце едва ли ще отселее, но останалите кученца е напълно възможно да се спасят, ако веднага се освободят по хирургичен път.

Аномалии в строежа на таза на женската.

Някой осложнения са предизвикани именно по тази причина. Неправилния строеж на таза от гледна точка на пропорционалност в строежа на развъдната женска, може да се смята за затвърдени в породата от развъдчиците определени признаци, например много тесния таз при широка и кръгла глава. Понякога пропорциалността става породан признак в резултат на необмислени действия на развъдчиците. Рахита в наше време се среща рядко тъй като са разработени много препарати предпазващи младото куче от това заболяване. Но последствията от травми и други аномалии в строежа на таза понякога се срещат и това трябва да се знае в случай на трудно раждане. Добре е навреме да повикате ветеринарен лека за да опрдели той ще може ли женската да изкара живи кученца сама на бял свят без помощта на хирург.

Отслабена родова дейност

Най вероятно е поади две причини. Често родовата дейност отслабва в такива кучила, където кученцата са твърде едри. Това е особено характерно за породите, където развъдчиците при развъждането твърде бързо искат да получат кучета с много малък размер, за това от време на време при много дребните женски се появяват твърде големи за техните размери кученца.При кучетата от среден размер такива бебета могат да се появят в малки кучила или когато женската има само едно кученце. Женската се мъчи дълго време безрезултатно, матката се изтощава и накрая контакциите престават.За да помогне на женската ветеринаря може да направи специална инжекция и и до двайсетина минути контракциите ще започнат отново. Ако екаля определи, че родови канал е добре и напълно разширен той може да направи още една инжекция със специфичен хормон. Това е много силно седство и кам него може да се премине само след специфичен пеглед на женската само от ветеринарен лекар, тъй като инжекцията с този препарат преди пълното разширение на родовия канал или предозировката на препарата могат да предизвикат много сериозни осложнения. Ако решението е взето правилно след 5-20 минути след инжекциятапри женската ще се възобновят контракциите и кученцата ще излязат обикновенно лесно.
Ако въпреки инжектираните хормони, не се подобри родовата дейност, ветеинарния лекар обикновено прави цезарово сечение. Понякога към птова решение ветеринарния лекар пристъпва веднага, без да прави никекви инжекции, ако според резултатите от огреда намери несъответствие в размера на кученцата и диаметъра на тазовото дъно.В тежките случаи на отслабена родова дейност на матката кученцата се аждат само след хормонална инжекци за всяко кученце. Но в този случай съкращенията на матката ще са толкова силни, че тя бързо ще се изтощи и никакви инжекции повече няма да могат да предизвикат контракции.Трябва също да предупредя, че това е изключително силно хормонално средство и може да причини разкъсване на стената на матката или преобръщане на матката. При всички случай развъдчика не трябва да е лишен от здрав разум и не трябва да допуска безполезните мъчения на женската да продължават повче от два до три часа, така няма да се случи нещастие.

[Катя]

Липса на родова дейност

Понякога водните мехури се разкъсват без да са се показали от вулвата и единствения признак за това може да е само влажната постелка. Случва се женската да рови в постелката, правейки си гнездо и даже да диша тежко, но да не се стига до контракции. Това може да се случи при женска претърпяла по-рано цезарово сечение в следствие на възникнали усложнения.
Ако при женската не се появят нормални контракции скоро след изтичането на водата , трябва да извикате ветеринарен лекар – помощ трябва да се окаже не по-късно от 2-3 часа след спукването на мехура. Помощ трябва да се осигури даже и ако всичко се случва през нощта. Женската не трябва да се оставя без наблюдение, защото има голяма опасност от смърт на кученцата и женската.

Нарушения в кръвообращението.

Ако женската очаква твърде много кученца, то пълен упадък на силите може да настъпи при нея даже и една седмица преди раждането. Това състояние се нарича колапс. Женската лежи с протегнати назад задни крака и диша тежко. Пада кръвното налягане и се нарушава кръвоснабдяването на жизненоважни органи, заради оказания натиск от твърде увеличената матка върху слезката и черния дроб също и на големите кръвоносни съдове. Матката също притиска и белите дробове от което дишането на женската също е затруднено.Всички тези симптоми са много сериозни и трябва веднага да се извика ветеринарен лекар. Ако до датата на предполагаемото раждане остава не повече от седмица, то цезаровото сечение обикновено дава добри резултати.

“Разпадане” на кученцата

Ако времето за връзка е подбрано правилно, женската със сигурност ще забременее, но понякога по ред причини, след известно време всичките или няколко плода “ се разпадат” . Абортиране на зародиши при женските кучета се случва рядко. Ако плодовете се “разпадат” то това се случва в началото на бременността ( до трета – четвърта седмица ) и не предизвика лоши за женската последствия. Понякога при нормално раждане на голямо кучило се появяват едно или няколко частично оформени кученца. Такова кученце се е развивало нормално, но после, възможно е и заради твърде големия брой плодове в матката, когато техните плаценти на практика са се обединили, това кученце може да се е оказало отделено в своята плацента. Такива недоразвити кученца нямат мирис, но често излизат на части или под формата на желе. Понякога недоразвитите от плодовете кученца се мумифицират, остават в матката и могат да бъдат извадени само чрез цезарово сечение.При раждане такива кученца излизат много рядко. Случва се така, че при някой стари женски се развиват тумори, а причината за това може да са такива мумифицирани кученца.

[Катя]

Помощ при усложнено раждане.

Помощ с ръка. Понякога кученцето леко се подава от вулвата, но не излиза по-напред. При оказване на помощ на женската, като извличането на кученцето трябва да се направи в стерилни условия – ноктите на помощника трябва да са късо изрязани и изпилени. Ръцете трябва да са добре измити и намазани с някакъв дезинфектант ( например синтомицинова емулсия )
Необходимо е много внимателно да се плъзнат във влагалището пръсти, така че да е възможно да хванете кученцето, предполагайки от страната на холката. След това, обезателно по време на контракция внимателно но достатъчно силно трябва да се дръпне кученцето като по дъга – на страни и надолу. Често това е като начало неголяма помощ , която е нужна на женската, особено, ако това е първото кученце, обикновено най-голямото, или едно от последните кученца на голямо кучило и женската е вече много уморена.В трудните случай винаги е по-добре да повикате ветеринар, но той може да се забави и тогава е необходимо с всичко да се постараете да помогнете на женската колкото се може по-бързо и правилно.

Трудни случаи при прилежание на главата.

Главовото прилежание е норма при окучването, но и в такива случай понякога раждането е трудно.Ако главата на кучето се е появила, но кученцето независимо от напъните не излиза в течение на няколко секунди, трябва да разкъсате обвивката на плодния мехур при муцунката на кученцето, за да може то да вдиша, въпреки, че неговите бели дробове все още са притиснати. Ако това кученце излиза нормално – с гръбчето нагоре – то е желателно да обхванете горната част на неговата шия, първоначално под главата с два пръста, като пинцети, а при напъните на женската да дърпате главата надолу и по направление към корема между задните крака на женската.Ако кученцето не излиза и с помощ - видимо не минават раменната – внимателно дръпнете главата на едната страна, после на другата и рамената би трябвало да се освободят.Ако пречи някое от крачетата, то трябва да се подръпне напред и в страни – нагоре по направление опашката на женската. При това едното рамо ще мине през края на входа в таза, същото трябва да направите и с другото краче.
След като раменете преминат през входа в таза, кученцето не трябва повече да се дърпа по посока на опашката на женската, а само надолу към корема както е описано по-нагоре. Раменете често се заклинват във входа на таза. Тук е важно да се освобождават едно по едно. Само след като в раменете преминат лекото завъртане често помага да се освободи плътно стегнатото кученце.
Ако кученцето е много голямо и е заклещено здраво, след като излязат раменната можете да смените захвата. Посредством неголямо парче плат трябва да хванете кученцето за цялата излязла част и да продължите внимателни но твърдо да дърпате във все същото направление на дъга. Главата и раменете са най-обемната част на кученцето и ако те са излезли първи центъра на тежестта се премества напред и твоа ще помогне при контракциите да се изхвърли кученцето през родовия канал по-бързо.

Тазово прилежание.

Ако кученцето излиза с опашката и задните крака, а плодния мехур не се е спукал, крачетата трябва да се хванат веднага, когато се покажат и да се държат здраво, за да не се върнат отново в родовия канал на женската. При тазово прилежание, особено когато кученцето е голямо или ако се е скъсал плодния мехур е скъпа всяка секунда. Крачетата покрити от обвивка са много хлъзгави, а при кученцата от дребни породи те са още по миниатюрни и лесно могат да се изплъзнат от ръката. Тогава те отново ще потънат в родовия канал и ще изминат няколко скъпоценни минути преди да се появят отново, а през това време кученцето може да се задуши, особено ако е разкъсан мехура. Винаги е по лесно да задържите всяка подала се част на кученцето с помощта на парче плат. Трябва обаче да бъдете много внимателни, за да (не издърпате крачетата на кученцето твърде силно, но трябва да дърпате спокойно и уверено. Известни са случаи в които твърде големи ентусиасти фактически са измъквали крачетата на кученцето, за това трябва да се уверени, но внимателни! И така хванете по-здраво крачетата на кученцето и независимо от това напъва ли се женската или не се старайте да издърпате кученцето, подръпвайки го спокойно, внимателно, без тласъци, но силно, защото ако кученцето не излезе до една две минути и се задържи дълго време на изхода на таза, снабдяването с кръв чрез пъпната връв ще се прекрати, кученцето то няма да се снабдява с кислород и ще загине.
Във всички книги по този въпрос се казва, че в никакъв случай не трябва да се дърпа кученцето когато няма контракции, но аз смятам, че когато кученцето излиза с краката напред тук нямате друг избор освен да го спасите. За женската ще е лесно да понесе мигновена болка пи изваждането на кученцето, отколкото да се изтезава сама в безплодни опити да го измие мъртво. Не веднъж ми се е налагало да дърпам кученце при липса на контракции заради спасението на неговия живот и никога не съм имала случай от разкъсване на влагалището или вулвата. Кучетата са удивително здрави и могат да издържат доста силно разтягане, но най-важното е да се дърпа бавно , равномерно и в правилната посока, тоест по дъгата надолу и едновременно към корема на женската.
Сравнително лесно е да изтеглиш кученцето до раменете. След това трябва леко да го подръпнете на едната страна, за да се освободи едното рамо, а когато то премине края на отвора, кученцето трябва да се дръпне на другата страна, за да се освободи другото рамо. За съжаление, когато раменната са вече освободени, често възникват трудности при изтласкването на главата. Ако се предполага, че кучето ще е голямо може да впръснете във влагалището малко вазелин, точно когато се появят краката. Вазелина ще смаже родовия път ( добре ще е ако от преди това си приготвите в спринцовка без игла синтомицинова емулсия - ще ви е лесно да я използвате и да запазите така необходимата стерилност.)
Когато кученцето с тазово прилежание излиза трудно, можете да окажете на женската още по-голяма помощ, ако единия от помощниците постави женската на крака и я придържа под корема, поставяйки ръка между задните и крака, така че тя да се опира на зад глезенните части на краката и кученцето да лежи на ладони. Другия помощник трябва да захване излязлата част от кученцето, често това са задните кака. Кученцето трябва да се дърпа силно и непрекъснато, а след това когато се покаже още малко, без да се пускат краката, с другата ръка трябва да се прихване нататък и постепенно да се изтласква кученцето в посока по дъга - от вулвата надолу и едновременно завивайки нагоре към гърба на женската. Всичко това е по-лесно да се направи, ако държите кученцето с парче плат, защото то много хлъзгаво.Кученцата родени трудно, очевидно ще се наложи да преживеят с изкуствено дишане.

Ниско положение на гърба.

Най често кученцето излиза от родовите пътища с гърба нагоре, тоест неговият гръбнак минава през тях благодарение на естествената си извивка, независимо от това с главата или таза напред се ражда то. Но понякога естествената извивка на тялото на кученцето и посоката на извиване на родовите пътища не съвпадат. Това се случва, когато кученцето влиза в тях в преобърнато положение, тоест неговия корем се обръща към гърба на женската. В такива случай ако каквато и да е част от кученцето вече се е показала и е ясно как то е разположено в родовия път, трябва да се впръсне във влагалището “смазка” и да се пробва внимателно да се обърне кученцето с гърба нагоре, така че гърба му да е успореден на този на женската. Ако обръщането на такива кученца се получи, обикновено те се раждат много лесно. Ако кученцето е само частично в неправилна позиция, винаги е по-добре първо да го обърнете в правилно и тогава то ще се роди значително по-лесно.
Когато обръщането не ви се отдаде, се налага да му помогнете да се роди в това положение. Ако кученцето излиза с главата напред, трябва да разкъсате мехура, да обтриете муцунката и кученцето да започне да диша, може дори и да запищи. Сега можете без да бързате да пробвате да го изтеглите по време на напън. Но трябва да дърпате само наклонено надолу, постепенно да завивате нагоре това, което вече е излязло. Ако кучето излиза с опашката, трябва да се действа по същия начин само че по-решително и бързо. Най-важното е от една страна да не допускате не естествено извиване на гръбнака на кученцето, а от друга да не предизвикате прекомерно разтягане или скъсване на горния ъгъл на вулвата, заради обратните извивки на гърба на кученцето и родовите пътища на женската

Мъртво кученце

Ако е съвършено ясно, че кученцето вече е мъртво и за него няма никаква надежда, почакайте няколко минути – може женската да има напън и тогава трябва да се опитате да извадите кученцето. Мъртвите кученца обикновено се раждат по-трудно от живите. Мъртвото кученце, обаче не трябва да забавя раждането на другите кученца, защото следващото след него също може да почине, задушавайки се в родовия път.

[Катя]

Когато няма ветеринарен лекар

Случват се понякога тежки раждания, когато няма никаква надежда за помощ от ветеринарен лекар. Тогава, в случай на крайна необходимост на развъдчика му се налага да окаже на женската такава помощ, която никога не би следвало да се препоръчва в нормални условия. При това е нужно да подчертая, че при никакви обстоятелства не трябва да използвате никакви инструменти! Когато инструментите са в ръцете на неопитен човек, той може да нанесе на женската сериозни увреждания.
Ако контракциите на женската продължават два часа, може да се наложи да определите до къде са дошли нещата. Сложете ръка под корема на кучето, палеца от едната страна на корема останалите пръсти от другата и се постарайте да напипате кученцето – достигнало ли е то входа на таза. Обикновено е много лесно да се намери кученцето при опипване с пръсти, ако го поопипате от едната и другата стана, може да определите главата си ли влиза в таза или има тазово прилежание. С пръстите на другата ръка в същото време може да опипате перинеума, за да разберете има ли под него нещо твърдо и минала ли е главата през отвора на таза.
В изключителни обстоятелства може да бръкнете във влагалището с пръст ( кутре за малките породи и показалец за големите породи), разбира се пръста трябва да е много чист с къси изпилени нокти. Пръста трябва да е измит с някакъв дезинфектант ( синтомицинова емулсия). Внимателно движете пръста си и може да напипате малка устичка, когато понякога даже е движи все едно се опитва да суче. Така може да определите в какво положение се намира кученцето.
Вкарването на пръста във влагалището е много неприятно за женската, също е и опасно, защото така могат да се внесат микроби. Трябва още веднъж дебело да подчертая, че то са прави само в наистина изключителни случаи.Вкарването на пръста във влагалището и внимателния масаж на неговите стени често стимулира контракции, в повечето случай достатъчно силни за да може кученцето да премине таза.

Задържане на последък.

Ако женската не е следена много внимателно, а това се случва много често. Обикновено в рога на матката остава последната плацента. Ако съществува и най-малкото съмнение за това излезли ли са всичките плаценти е необходимо женската да се прегледа от ветеринарен лекар.Ако се наложи лекаря ще направи инжекция с хормонален препарат, който предизвиква съкращение на матката и изхвърляне на задържания последък. Повечето ветеринарни лекари изписват на женската някакъв антибиотик, за да предотвратят развитието на инфекции, което може да предизвика сепсис, който от своя страна е голяма опасност за женската.

Задържане на кученце

В тези случай женската може да изглежда съвършено здрава след раждането, без нетипично висока температура, но когато излезе да се облекчи започва да се напъва, като при запек. Ако продължи да се напъва значи вероятно е задържала кученце. Тогава е абсолютно задължително веднага да се извика ветеринарен лекар. Той вероятно ще направи хормонална инжекция, но ако и след това кученцето не излезе ще се наложи да се направи цезарово сечение.
Задържаното кученце – това е огромен източник на инфекции особено, ако то е мъртво вече повече от 24 часа. Колкото по-дълго се задържа в матката кученцето, толкова по-лошо ще е състоянието на женската – с по висока температура и след изхвърлянето на задържаното кученце такава женска дълго ще боледува. В такъв случай нейните кученца ще трябва да бъдат хранени изкуствено.
Ако женската внимателно се наблюдава и при най-малкото подозрение за задържане на кученце или плацента се извика ветеринар, който да направи съответните инжекции и внимателно да я прегледа, никога няма да се стигне до трагични последици например загуба на женската. Известни са много случаи в които женската е изкарвала вкостенели или частично разложени кученца даже и шест седмици след раждането. Женските в тези случай са вече толкова болни, че се налага да се приспят. За това е невъзможно да преувеличавам необходимостта от наблюдение на женската след раждането.

Слаби кученца

Ако раждането е трудно и продължително, то кученцата обикновено се раждат по-слаби. Някой кученца са живи и активни, но са покрити с тъмнозелена течност с много специфична миризма . Течността се появява в резултат от изхвърлянето на съдържимото на стомаха, а това е признак, че в момента на раждането им е било много тежко. Някой светли кученца изглеждат съвсем сини след раждането, особено муцунката и лапите в следствие на прекратено кръвоснабдяване, но те често могат да се спасят, ако им се окаже първа помощ незабавно. Някой кученца се раждат слаби, вяли, а езичетата им са съвсем бели. Точно те за съжаление рядко оживяват, но са известни и такива случаи. Има много истории за кученца смятани за мъртви които са отделяни, за да се изхвърлят в последствие, но след известно време, взимайки ги заедно с другия боклук са забелязвали, че те са живи и ритат. За това кученцата не трябва да се смятат за мъртви преди да се направи опит да се съживят, поне в рамките на 10 минути.

Оживяване на кученце

Повечето кученца идват на този свят с една две неголеми глътка въздух после започват да пищят и от този момент дишат нормално. Някой кученца се раждат в такова състояние, че на пръв поглед изглеждат съвършено мъртви – не дишат и не могат да започнат да дишат без помощ. Трудностите с началото на дишането до голяма степен зависят от усложненията при раждането и от продължителността на родовите контракции. Ако по някаква причина плацентата започва преждевременно да се отлепва от стената на матката, снабдяването с кислород прекъсва. Такива кученца се раждат много слаби: те изглеждат два пъти по-дълги, от колкото трябва да бъдат, слаби и плоски, не се движат след раждането. Но ако им се окаже бърза помощ, понякога оживяват. Независимо от това как се е родило кученцето, даже, ако нормално диша и пищи, трябва да се вземе, здраво да се хване врата и да се разтърси, за да се отделят слузта и течността, които биха могли да попаднат в дихателните пътища. Трябва внимателно да се отвори устата му, това може да го накара да вдиша. Ако кучето не диша, или диша лошо и трудно, трябва да се извади езика му и на задната част на езика да се капнат две три капки коняк, може внимателно да му дадете да помирише няколко капки спирт върху парче плат. Ако кучето не е много слабо, това ще го накара да диша, може да изтръска глава и даже да набръчка носле от отвращение и тихо да запищи. Може да стимулирате кученцето, като го разтривате в посока обратна на растежа на косъма.Още един начин да нормализирате дишането на кученцето е да го вземете с две ръце така че ръцете ви да са отгоре, а кучето да виси от тях с краката надолу. В дясната ръка главата, задната част на кученцето в лявата. Сега приближавайте ръцете си сгъвайки кученцето след което разделете ръцете си така, че да разтеглите леко гърба на кученцето. По този начин събирайки и разделяйки ръцете си приблизително 20 пъти в минута може да получите поява на нормален ритъм на дишане при кученце родило се бездиханно. Можете да стимулирате работата на дишането и сърцето с натиск на гръдната клетка на всяка секунда или през секунда.
Ако дихателните пътища не са освободени от течностите, обхванете с устни носа и устата на кученцето. Отметнете главата си назад, за да може главата на кученцето да е насочена надолу, изсмучете и плюйте леката сладникава течност. Не трябва да преставате докато кученцето на направи достатъчно дълбоко вдишване. От този момент се нормализира дишането и вече няма особени затруднения.
Добър метод за съживяване на кученце – енергично разтриване на кученцето загърнато в топла кърпа.
Може също да пробвате следния метод – държите кученцето в двете си ръце, размахвайки ги, както при сечене на дърво. Това изглежда много грубо, но често помага на кученцата да дишат нормално. При използване на този метод трябва да сте много внимателни, има случай в които хлъзгавото кученце пада от ръцете на пода.

Още един метод – завъртете кученцето с главата надолу, за да може органите на коремната кухина да притиснат дробовете, после обърнете кученцето с главата нагоре, за да се разтворят дробовете. Трябва да повтаряте тези движения 20 пъти в минута.
Тъй като температурата на новороденото почти изцяло зависи от температурата на околната среда, много е важно при стимулиране на неговото дишане да го държите на топло. Често се случва задържано и слабо да е първото кученце и точно него може да се наложи да пожертвате, ако помощта ви е нужна вече за следващото кученце, което може да се появи след сравнително кратка почивка. За това в случай на помощ при кучета от дребни или кръгло глави породи , които често изискват пи раждането стимулация е по-добре да обърнете внимание на новороденото по жизнеспособно кученце.

[Катя]

Цезарово сечение.

Това е изваждане на новородените кученца с помощта на хирургическа операция. В наши дни анестезията е доста напреднала и риска женската да не понесе операцията е сведен до минимум, разбира се ако тя не е измъчена до краен предел от продължително и тежко раждане.Вероятно това е операция по сериозна за дребните породи кучета, от колкото за по-големите. Известни са случаи в които женската е изпадала в състояние на шок или веднага след анестезията или педи края на операцията, или по скоро след нея. Понякога може да се получи кръвоизлив и в такъв случай обикновено се стига до летален изход. Все пак цезаровото сечение е достатъчно безопасно и да решите да го направите е подобри отколкото да позволите на женската да се изтощи в безплодни опити. Кученцата родени чрез Цезарово сечение, обикновено са поздрави от родените нормално, разбира се ако операцията се е състояла на време. Съществуват различни причини предизвикващи необходимостта от Цезарово сечение. Обикновено към него се прибягва, ако е установено, че се ражда ненормално голямо кученце или кученце разположено в родовия път в неправилна позиция. Понякога се налага да се приложи такава операция, ако има деформирани кости на таза на женската или когато контракциите съвсем престават, цезаровото сечение в такива случай е абсолютно задължително, за да се спаси живота на женската. Повечето женски идват на себе си няколко минути след поставянето на последния шев. След операцията женската трябва да се държи в достатъчно топла и чиста постелка, а кученцата на друго място, докато женската не дойде напълно в съзнание след упойката, защото в полусъзнателното си състояние тя може да задуши кученцата. Основни опасности за женската след Цезарово сечение са кръвотечението и шока. Възможно е също да се получи сепсис, но пи съвременните антибиотици това се случва много рядко.
Извадените кученца могат да имат затруднение с дишането, защото през кръвта на майката в тях попада известно количество упойващи вещества. Такива кученца не трябва да се отписват на бърза ръка. Прилагането на изкуствено дишане и топлина често може да ги накара да направят първото си вдишване, а в последствие и нормално да запищят.
Добре е да се запази след операцията дори и една плацента и да се натрият с нея кученцата, така женската, когато дойде в съзнание, ще ги приеме с по-голямо желание. Когато действието на упойката свърши на женската трябва да се дадат кученцата, но не всичките на куп, а едно по едно трябва да и се подават да ги оближе, а след това да се поставят на гърдите. Женската трябва внимателно да се наблюдава, за да се убедите , че тя е приела кученцата, особено, ако това и е първо кучило. За щастие женската след Цезарово сечение няма психологичен проблем, както това се случва с хората. Разбира се за женската е голям стрес да се събуди от упойка и да се намери заобиколена от пищящи мърдащи кученца и ни и не е чудно, че тя в началото не разбира точно от къде са се взели, но при известно поощрение повечето женски бързо свикват със своите кученца, дават им да сучат мляко и щателно ги облизват. Колкото повече сучат кученцата, толкова по-бързо се съкращава матката, а това е много важно. Женската след операцията трябва да се държи на лека диета. Когато се извежда на разходка, може да ви звучи интересно, но тя няма представа за това, че има шев на корема и ако и позволите тя с пълна скорост ще се спусне към кученцата си, даже и нагоре по стълбите. Това разбира се може да е опасно, тъй като шевовете могат да се разтворят и раната да не заздравее. За това на женската след операцията не трябва да се позволява много да ходи и разбира се да скача. Конците обикновено се махат на деветия или десетия ден. Раната трябва да се оглежда ежедневно, за да сте сигурни, че всичко е наред. Понякога края на шевовете може да се понадуе, но ако няма възпаление това не е от значение. Ако забележите възпаление на раната, трябва веднага да се обърнете към ветеринарен лекар. Женската обикновено с желание кърми кученцата, въпреки, че мястото на разреза е много болезнено. Ако кучилото е голямо, то кученцата няколко дни трябва да се дохранват, за да може женската да възстанови своите сили.
Цезаровото сечение не оказва влияние на бъдещото използване на женската като развъдна, но не се препоръчва да се правят повече от 2 Цезарови сечения на женската през целия и живот, тъй като след всяка операция се образуват сраствания.
Женските от такива породи, като Булдог, Пекенез, Бостън териер, при които главата е по-голяма в сравнение с таза, от колкото при нормалните породи, често имат нужда от такава операция, също и съвсем дребните женски от някой мини породи, тъй като те са много слаби физически, че да родят кученца. Друга причина, която води до Цезарово сечение, може да бъде факта, че женската не е достатъчно разхождана и е твърде дебела. Комбинацията от тези фактори едва ли ще способства за нормално раждане.

След родови усложнения.

Еклампсия

Еклампсията е едно от най често срещаните след родови усложнения. Тя възниква в следствие падането в кръвта на съдържанието на калций. Причините за това са неизвестни. Възможно е това да е в резултат на нарушение на калций контролиращия механизъм, който е доста сложен и включва всички жлези с вътрешно секреция. Интересното е че това никога не се случва с дивите събратя на кучетата, в същото време домашните кучета, които живеят при по-добри условия, добре се хранят, но малко по-малко се движат, често страдат от нарушения в съотношението между калций и фосфор. Еклампсията понякога се нарича “млечна треска”. Тя може да се появи от няколко часа след окучването до три дни след това. Случвало се е признаци на еклампсия да се появят три или четири седмици след раждането. В този случай тя обикновено протича слабо.
За да предотвратите появата на еклампсия при родилата женска, трябва през цялото време на бременността и храненето на кученцата да и се дава в някаква форма препарат калций и витамин Д.

Симптомите на еклампсията.

Най често това са безпокойство и нервност, чувство за страх и дискомфорт. Температурата на женската е по-ниска от нормалната, тя може да повръща. Когато се появят тези признаци трябва да повикате ветеринарен лекар, който веднага да направи инжекция с голяма доза калциев глюконат. Ако това не се направи, състоянието на женската може да се влоши, може да се появи пяна на устата и и в края на краищата да започнат гърчове. Други ранни симптоми на еклампсията са напрегната скована мускулатура на задните крайници, която в последствие прераства в конвулсии и накрая женската цялата е обхваната от конвулсии и губи своята подвижност. В много тежките случай се наблюдава пълна загуба на съзнание, но ако се направи инжекция с голяма доза от препарат калций, женската обикновено се оправя. Женските могат да пренесат еклампсията в края на периода на лактация, ако те са изхранвали много голямо кучило. За това е особено важно да следите женската не само седмица след раждането и веднага след окучването, но и да продължите наблюдението докато не приключи храненето на кученцата.
Ако обезпокоителните признаци са забелязани навреме и недостига на калций е компенсиран незабавно, веднага след появата на първите признаци на еклампсията и преди началото на конвулсиите, то стопанина ще има пълното право да каже, че е спасил живота на женската си. При моите кучета никога не е имало еклампсия. Може би защото повечето от тях са имали не многобройни кучила, а при кучило 4-5 кученца женската не се изтощава много. Друго обяснение може да е и това, че през цялото време на бременността те задължително получават предписаните от ветеринарния лекар препарати калций и витамин д и други витамини и минерални добавки.

Метрит

-възпаление на матката. Това е сериозно заболяване може да се получи при задържане на плацента или обвивка, обикновено от последното кученце, след продължително трудно раждане, когато изтощената матка лошо се съкращава. Той може също да е свързан с настиване на раждащата женска или от попадането в матката на инфекции при неквалифицирана помощ при раждането. Възпалението на матката се проявява в течение на седмица след окучването със следните симптоми:
-вулвата набъбва и е болезнена
-неприятни сиво – бели и гнойни изтечения
-висока температура, промяна в честотата на пулса
-женската чувства силна болка – характерна поза за това е , че стои сгърчена, опирайки се на лакти и скакателни стави.
- намалява отделянето на мляко и кученцата пищят от глад.


Ако не се започне незабавно лечение женската може да изпадне и в кома, след това в конвулсии и накрая да умре. Необходимо е незабавно вливане на големи дози антибиотици в съчетание с хормонални препарати за съкращение на матката. На Женската са и нужни специални грижи и специално хранене. Няма защо да казвам за това, че ри женска в такова състояние трябва да се махнат кученцата веднага и ако е възможно да им се намери приемна майка или да се хранят изкуствено.

Мастит

Възпаление на млечните жлези най-често се случва при много „млечни” женски през първата седмица след окучването. Излишното мляко може да застои в жлезите, защото кученцата са малко или не сучат от всички зърна, или просто млякото е в повече от колкото им е нужно. Мастита също така може да се предизвика от бактериална инфекция. Лечението трябва да се води от ветеринарен лекар, който обикновено дава антибиотици и някакво лекарство подтискащо болката.
Мастита може да се предотврати, ако ежедневно се оглежда женската и към гърдите, които изглеждат препълнени се поставят най-жадните кученца, за да изсучат млякото преди то да застои. Ако кученцата не се справят може да се прави масаж на препълнените жлези, смазва се кожата с масло, а след това внимателно и немного се цеди от млякото. Някой гърди при женската са много плоски, малки или твърде големи за нейните кученца. Кученцата не сучат от такива гърди и млякото в тези жлези застоява. За да не се случва това още преди окучването на женската трябва да се прави масаж на гърдите да се изправят и отпуснат.

Изпадане на матката

Това е ужасно усложнение при раждане може да се случи заради неправилна помощ при раждането в първите няколко часа след неговия край, докато шийката на матката не се е съкратила. При него от вулвата излиза тъмно червена маса от която тече кръв. Масата скоро изсъхва и става тъмно сива, започва некроза на изпадналите части на матката или влагалището. Общото състояние на кучето при това може да е напълно удовлетворително. Но при липса на лечение и специална помощ след 2-3 дни се развива анемия и сепсис, което представлява за женската смъртна опасност. За щастие изпадането на рога на матката или влагалището се среща много рядко, но ако ви се случи трябва незабавно да извикате ветеринарен лекар. Колкото по-рано дойде той, толкова по-голям е шанса да запазите не само матката, но и живота на женската.
Ако имате подозрение, че с женската не всичко е наред, колкото и маловажно да се струва на стопанина на кучето, трябва веднага да се обърнете към ветеринарен лекар. Стойността на визитата на ветеринарния лекар в къщи е нищожна в сравнение с благополучието а може би даже и с живота на женската или нейните кученца. Много печално, но благоразумието обикновено пристига вече след трагичното събитие.

[Катя]

Новородени кученца

Трябва да се знае, че сам по себе си акта н раждане е голямо изпитание за кученцето, особено, ако раждането е било трудно и дълго. До момента на раждането кученцето се е намирало в безопасност, било е защитено и нахранено. Когато то внезапно е било принудено да се появи в нашия суров свят, за няколко минути то губи всичко това и трябва бързо да се приспособи към новите условия. Силните и здрави кученца без особени затруднения минават през това изпитание.

Оглед на новородените

Когато кученцето се роди и започва да диша нормално, трябва да се огледа от главата до опашката. Започвате с главата, гледате носа, устата и устните, за да се убедите че то няма заешка устна. Отворете устата и огледайте небцето, за да установите отсъствието на вълча уста, която често се среща едновременно със заешката устна.
Огледайте предните и задни крака, проверете бройката на пръстите и дали няма уродства по лапите. След това огледайте корема и проверете няма ли надут кръг около пъпа или херния, накрая огледайте опашката дали няма някаква вродена деформация.Ако има някаква аномалия в цвета не допусната от стандарта на породата кученцето трябва да се приспи. Тук трябва да предупредя, че има случай в които развъдчик новак е унищожавал цяло кучило прекрасни кученца, защото му се струвало, че са мелези, защото цвета на кученцата бил различен от този на майката и на бащата.Много кученца се раждат с цвят на козината различен от този,ь, който ще имат в последствие. Например Йоркширкските териери се раждат черни, далматините без петна, а сивите пудели и териери – черни. Много породни стандарти изискват наличие на черна носна гъба и около очен контур. Първо, обаче всички кученца се раждат със затворени очи, а белите и без всякаква пигментация на носната гъба – пигментацията обикновено се появява няколко дни след раждането. За това новаците развъдчици не трябва да унищожават цяло кучило, само защото кученцата имат розови носни гъби. Това е нормално.
При някой породи, които изискват хомогенен цвят на козината, кученцата по някога се раждат с малко количество бели косми, най-често в центъра на гърдите или под брадата. Тези косми обикновено изчезват, когато порасне новата козина.
Някой развъдчици са толкова невероятно невежи, че си въобразяват че техните кученца трябва да растат с купирани опашки и изпадат в ужас, когато видят, че всички новородени имат дълги опашки.
Ако става дума за някакво явно уродство, новака винаги трябва да се посъветва с ветеринарен лекар или знаещ развъдчик, преди да прибегне към решение да унищожи кученцето, да не говорим пък за цялото кучило.

Нежелателни кученца

Необходимостта да се унищожат кученца може да възникне по различни причини: може кученцето да има някакво несъвместимо с живота уродство или неговия цвят въобще да не съответства на породните изисквания. Някой развъдчици убиват няколко кученца в интерес на здравето на женската, ако тя има твърде голямо кучило. Това ви се струва ужасно и вероятно по-приемливо би било да намерите приемна майка. Кученцата от едри породи, където се случва често да има големи кучила, понякога се приспиват, защото развъдчика чувства, че няма да може толкова бързо да продаде толкова много бебета и ако той запази излишните кученца, то стойността на храненето на повече на брой кученца и по нататъшните грижи, които обикновено се случват в развъдника ще унищожат всички запаси на които той е разчитал.
За любителите на животни винаги е много трудно да се решат да приспят кученце. Най-добре е разбира се, ако това направи ветеринарен лекар, но това струва скъпо. Някой развъдчици предпочита да пуснат кученцето във ведро с вода, да потопят главата и да го държат така 4 минути. В никакъв случай не трябва да допуснете на кученцето да се вдигне на повърхността и да глътне въздух и пак да го потопите. Налага се през цялото време да го държите в ръка тъй като новородените кученца прекрасно плуват. Ако кученцето умре няколко секунди след раждането, то вероятно няма да почувства нещо съществено.

Заешка устна

Това е вроден дефект – развитие на мека тъкан на горната челюст предизвикано от рецесивен геном, но вероятно не съгласуван с някакъв определен ред на унаследяване. При някой породи този дефект се среща по-често от колкото при други, особено често при дребните породи с къса муцуна. Порока в строежа на меката тъкан често е съпроводен с порок в строежа на твърдата тъкан на горната челюст – така наречената вълча уста, при която в небцето има отвор. Такива кученца изпитват трудност при сукане в тежките случаи не могат да сучат въобще и умират. Тези аномалии се виждат веднага след раждането и тези кученца трябва да се приспят веднага. Кученцата с дефекти не могат да глтат мляко – то обикновено изтича през носа под формата на пяна. Когато дефекта е изразен в не много тежка форма кученцето може да се храни през сонда и след това да му се направи операция, но това не се препоръчва. Сега има достатъчно хубави кучета и е в интерес на дадената порода да не се полаган допълнителни усилия и да се влагат пари за оживяване на дефектните кученца а по-добре да се погрижим за здравите такива.

[Катя]

Първите минути от живота

След като се роди кученцето, майката енергично го облизва, побутвайки го с нос го преобръща и се грижи за него много решително. Така тя го пробужда за живот, помага му да нормализира дишането, стимулира работата на храносмилането. Кученцето се ражда сляпо и очите му са затворени.Ушите също са затворени, за това и нищо не чува. Въпреки в това кученцето е в състояние силно да отреагира на студ или болка и особено на докосване. Терморегулация то почти няма, особено в началото за това лесно се преохлажда или ако се намира под инфрачервена лампа бързо се претопля. Всяка крайност е опасна и може да предизвика гибел на новороденото кученце. Току що роденото кученце може да си движи главата, малко да пълзи и жадно да суче. Кученцето усеща вкуса и съвсем ясно знае точно къде да намери гърдите и да допълзи до тях, ако се намира далеч от майка си. Ако кученцата не са прегряти или преохладени и се чувстват добре то когато са се наяли те бързо заспиват и ще спят докато не ги събуди докосване или чувство за глад.
Може да забележите, че майката постоянно ближе своите кученца. По този начин тя продължава да ги стимулира, така че когато се събудят те веднага осъзнават че са гладни и се устремяват към източника на мляко. Ако кучето се намира ве диния ъгъл на кутията, а майката на другия, кученцето не може да намери своята майка само. По тази причина кутията за окучване не трябва да е много голяма.

Сукане.

Кученцето се ражда със силен инстинкт за сукане, то е в състояние да суче още вътре в матката на майка си преди да се роди. В началото сукането може да е слабо и докато кученцето не захване плътно цялото зърно могат да се чуват слаби джавкащи звуци, но след няколко секунди сукането става силно и се вижда как малкия розов език се е обвил в кръг около зърното. Ако внимателно наблюдавате малкото кученце ще видите, че на всяка половин секунда то гълта мляко от мама. Ако кученцето добре е захванало гърдата то се държи здраво за нея – не могат да го откъснат братята и сестрите му, то пуска гърдата само когато е заситило глада си или ако майката стане и тръгне.Слабото кученце, което не е в състояние да се държи на гърдата само трябва да се придържа докато не получи добра порция мляко за да укрепне и да бъде в състояние да се справя с това и само.
Много важно е особено през първия ден да се убедите, че всички кученца сучат добре. Ако кученцата произвеждат при сукане шум и дърпат гърдите, значи те получават малко мляко. Слабите кученца е по-добре да се придържат към по-задните гърди – в тях млякото е повече и сукането е по-лесно.Повечето кученца предпочитат някоя определена гърда и се стараят винаги да намират именно нея.
В течение на първата седмица кученцата трябва да се държат при температура около 24 градуса и през цялото това време те само това правят, ядът спят и майката постоянно ги почиства. Кученцата растат бързо и постепенно започват да се движат на все по-големи разстояния.

Движения.

Когато кученцата са на 2-3дни може да видите, че те вече са достатъчно силни, живи и могат да пълзят и да се движат напред с неуверени тласъци. От начало те пълзят бавно, полюшвайки се и мятайки глава от една страна на друга все едно се стараят да поддържат равновесие.
Кученцата на тази възраст бързо изстиват и з това ако останат дълго без майка си започват да пълзят в кръг и да пищят и крещят, не само защото се чувстват изоставени, а и защото им е студено. Ако носа на лазещото кученце се докосне до нещо меко и топло до друго кученце или майка му, то веднага престава да пищи и с старае плътно да припълзи към намерения обект с надеждата да получи топло и храна.
Кученцето се старае да намери гърди опипвайки с нос корема на женската докато не се натъкне на стърчащо зърно с уста. Чак когато добре захване гърдата започва силно да бута корема на майка си с равномерни движения на предните крачета, няколко пъти протяга глава директно назад в същото време силно се подпира в майка си с предните крака и доста високо се повдига на задните.когато кученцето засуче с пълна сила и подръпне няколко пъти гърдата то започва да получава мляко, неговата малка опашка се вдига право нагоре почти под прав ъгъл спрямо гърба с изключение на самия край който е извит назад и надолу.
Забележителна гледка – симпатично кучило от сучещи с пълна сила кученца със стърчащи нагоре опашки. Всички те неистово тъпчат и бутат със своите нежни лапички. Умиляващата картина е допълнена от покорния търпелив вид на тяхната майка.
Тикайки с лапички млечните жлези и подърпвайки зърната, кученцата стимулират образуването на мляко. Кученцата сучат докато не се заситят и не напълнят до горе своите коремчета, след което могат и д заспят директно на гърдата, държейки се на нея още дълго след като са престанали да гълтат мляко. Когато сънят им стане по-дълбок те отпускат захвата и накрая освобождават гърдата напълно. Кученцата ще спят събрани на купчинка заедно със своята майка докато нещо не ги събуди и тогава процеса започва отново. Кученцата често помръдват в съня си и местят лапи, понякога изпищяват- те вероятно сънуват приятни млечни сънища.

[Катя]

Слабеещи кученца. Опасност от диария.

Ако кученцата са неспокойни, особено ако непрекъснато крещят и постоянно пълзят значи се е случило нещо сериозно. Кученцата крещят не само ако нещо ги боли, може да им е много студено или много топло или да ги е затиснала женската.
Много често през първата седмица от живота на кученцата те могат да бъдат поразени от стрептококова или стефилококова инфекция или една още по-често срещана причина за боледуване – чревна бактерия. Този микроорганизъм винаги присъства в храносмилателната система, но понякога, по неизвестни причини внезапно става патогенен и предизвиква ентерит и диария „ Младежка колибактериоза”. Това заболяване може да се появи и при слаби кученца и при прехранени на изкуствено хранене. Заболяването протича агресивно. Кученца, които са започнали живота си здрави и силни, добре са сукали, започват слабо да сучат, след това изгубват способността да намират гърдата, ако не ги придържаш.Кученцата безцелно пълзят в кръг, отмятат главата си назад или от едната на другата страна. Ако вземеш такова кученце в ръце го усещате слабо и студено, но докато се намира в ръцете ви то стои спокойно. Понякога кучето мирише на кисело. На козината около аналния отвор и на постелката може да има следи от жълтеникава диария. Когато кученцата са болни, те крещят безспирно, кат морски чайки и довеждат женската почти до безумие, особено ако това продължи няколко дни. По слабите и дребни кученца не издържат и умират след два –три дни, понякога след седмица. Повечето кученца умират през първата седмица, ако не се вземат бързи мерки за прекратяване развитието на инфекцията.
Слабите кученца трябва да се отделят и да се хранят изкуствено на всеки час с мляко за кърмачета с добавено неголямо количество гликоза. Женските обикновено знаят кое кученце може да умре и го изхвърлят от гнездото или го задушават. Убедила съм се, че курс от подкожни инжекции с някой антибиотици в продължение на пет дни, обикновено спасява кученцата, ако се започне навреме. Понякога след три четири дни лечение кученцата стават явно по-добре и развъдчика прекратява инжекциите, но болестта се връща с нова сила. Даже започнати нов курс едва ли ще спаси такива кученца.
В големите развъдници в случай на смърт на едно или две кучила или едно две кученца от различни кучила без видими причини трябва да се проведе курс на лечение на всички кученца като профилактика иначе инфекцията може да се разпространи.Всички кученца трябва да се оглеждат през 3-4 часа, за да се убедите че при никое от тях няма диария или жълти следи от гъста субстанция около ануса. Женската старателно чисти кученцата за това е много трудно да забележите началото на заболяването, най-добре e да почакате след храненето този момент, в който женската започва с близане да стимулира кученцата да отделят и да видите каква е консистенцията на отделеното изпражнение.
И при най-малките следи от диария веднага трябва да започнете курс на лечение. Забавянето дори с няколко часа може да е въпрос на живот или смърт на кученцето, особено при дребните породи. При лечение с антибиотици е много важно дозата да е определена правилно, а курса на лечение да не е повече от пет дни.
За новородените болни кученца има превъзходно лекарство „Бенсап” ( компания Стивънсън, Търнър и Бойс), представлява комбинация от витамини и антибиотици – неомицин, стрептомицин, окситетрациклин и витамини А,Д, Е и К. Това средство е много добро при лечение на ентерити и диария при кученца от всяка възраст.
Аз провеждам профилактичен курс на лечение с Бенсап на всички слаби кученца веднага след раждането им. За да дадете лекарството, трябва да вземете малко то него на края на малкия си пръст, да вземете спящото кученце, тогава то ще протегне четирите си крака, хванете главата, след една две секунди то ще зяпне, в този момент трябва да намажете лекарството на небцето му и това е по-добрия вариант от колкото на езика.По отношение на антибиотиците имам няколко златни правила:
Антибиотиците никога не се дават без да са предписани от ветеринарен лекар, който определя дозата и продължителността на курса на лечение.
Силни антибиотици не трябва да се дават, ако по-слабите могат да имат същия ефект.
Лекарството не трябва да е с изтекъл срок на годност.
Провеждайте винаги пълния курс на лечение( обикновено 5 дни) без прекъсване.

Внимание с антибиотиците!

Понякога диарията при кученцата може да е заради това, че те имат непоносимост към млякото на собствената си майка. Ако две женски се окучват в един развъдник едновременно и е известно че при едната от тях причина за смъртта на кученца в предишни кучила е била алергия към млякото на собствената майка, то е възможно да смените кученцата между женските преди първото им хранене. Ако причината за смъртта е била инфекция – сменянето на кученцата няма да помогне.

Здрави кученца

Здравите кученца никога не крещят. Те дълбоко спят или здраво висят на гърдите и са така доволни от живота, че почти мъркат. Изглеждат прекрасно – бъчвообразни. Понякога здравите кученца при сукане подпискват, възможно е това да се случва когато млякото в гърдата свърши, изсукано от другите по-енергични събратя. Когато кученцата са доволни от количеството мляко по време на сукането блажено простенват.

Нокти

Ноктите при кученцата растат бързо и се завиват като кукички с остри краища. Когато кучето бута корема на женската с предни лапи при сукане, то може силно да раздере нейната кожа, ако ноктите не се подрежат, особено при кученцата от едри породи.Раздраните гърди са много болезнени. Женските надрани от своите кученца може да крещят по време на кърмене и даже да отказват да хранят кученцата си. За това ноктите на кученцата трябва задължително да се изрязват един път в седмицата до четири седмична възраст. След това ноктите трябва да се режат един път на седмица или две – зависи от породата и от това до кога кученцата ще сучат от майка си.След отбиването е достатъчно ноктите да се режат един път в месеца.Трябва да изрязвате само върха на нокътя стараейки се да не засегнете живеца.
Когато кученцата станат на 4 дни, при повечето породи обикновено се премахват петия пръст на предните лапи и допълнителните пръсти на задните, ако има такива. Това е разумна предохранителна мярка, особено от гледна точка на здравето на кучето.Много стопани забравят регулярно да оглеждат ноктите на кучето, но даже тези които помнят, че един път в месеца трябва да ги подстригват, често забравят да огледат петите пръсти, ако те са оставени.Освен това те понякога не се забелязват, особено при дългокосместите породи.Ако ноктите на петия пръст не се режат редовно те израстват завити и даже се забиват в кожата заедно с пръста. Петия пръст често се удря в различни предмети и се травмира. Да се премахне петия пръст при бебето куче не е трудно и ако ветеринар го направи както трябва, кученцата едва ли ще почувстват нещо. При сръчно премахване практически няма кръвотечение., никакво неудобство за кученцето и женската дори не забелязва какво се е случило с кучилото.

Грижа да очите

Очите на кученцата обикновено се отварят между десетия и тринадесетия ден. Истина е че някой кученца се раждат с отворени очи, но те никога не оживяват.Очите започват да се отварят от вътрешния ъгъл и цепката постепенно се увеличава докато не се отвори цялото око. Понякога едното око се отваря по-рано от другото. През това време кученцата не трябва да се държат на ярка светлина. От началото кученцата различават само светло и тъмно и неясните очертания на предметите. Обикновено между четвъртата и петата седмица кученцата започват да виждат добре.
Удивително, но по някаква причина точно когато кученцето отваря очи и се научава да пълзи назад. На мен винаги ми се струва, че това може би е забавена реакция на това че те за пръв път виждат своя стопанин!

Уши

Ушите са затворени при раждането на кученцата, започват да се отварят приблизително на десетия ден. При някой дългокосмести породи в тази възраст вече започва да расте козина вътре в слуховия канал. Ако не внимавате за това, то в ушния канал се образува така наречената тапа, степват се растящата там козина и ушната кал, по този начин може съвсем да се запуши слуховия канал.За да предотвратите това козината от ушите трябва постепенно да се маха, отскубвайте по няколко косъма през известно време.

Качване на тегло

Кученцата растат бързо и трябва да качват тегло равномерно. Единствения правилен метод да определите добре ли се развиват кученцата това е да ги мерите през два дни в продължение на първите две седмици, а след това по един път в седмицата. Ако кученцата качват, удовлетворително спят след сукане и ли хранене, активно се стремят да ядът, тогава те са нормални здрави кученца.
Ако вземете такова кученце в ръце, то ще се извива упорито и силно ще се отблъсква. Когато кученцата безволево лежат на ръцете и ви се струват безжизнени, мога със сигурност да ви кажа, че се развиват зле.

Развитие на кученцата

Кученцето много бързо се развива умствено и физически. Две седмичното кученце лесно се учи да суче от бутилка и бързо привиква на ръце. Ако кученце на тази възраст се провокира от братята или сестрите си, просто е удивително колко свирепо започва да крещи.
Между втората и третата седмица кученцето започва да чува, но колкото и да е странно възрастта на която кученцата започват да чуват е съвсем различна за различните породи. Към края на третата седмица кученцето се научава не само да смуче жадно, но и да яде твърда храна. То може да пълзи не само напред, назад и в кръг, но също и да стои изправено на четирите си крака.

Третата седмица на кученцето е изпълнена със събития, защото в тази възраст то започва да ходи и започва самостоятелно да се изпишква и ака. В тази възраст то става много привлекателно, започва да играе, размахва предни лапи и даже може да се бори със своите братя и сестри.
Четвъртата седмица идва времето на появата на първите зъбчета. Това са централните резци, които обикновено се появяват на 20-24 дни. Когато кученцата достигат тази възраст, майката започва да повръща за тях полу преработена храна, което е съвсем нормално и естествено. Техните остри малки зъбки и дават сигнал, че децата са пораснали и се нуждаят от храна за по-големи. Когато тя повръща, кученцата с удоволствие поглъщат тази полу преработена и полуготова за техните малки стомахчета храна, но въпреки това храна за големи. Така правят много женски. Но разбира се не всички. Кученцата бързо се научават да искат от майка си да повърне и за развъдчика всичко това е сигурен признак, че кученцата са готови за да приемат добавки.
В никакъв случай не трябва да се карате на женската че повръща или по някакъв начин да възпрепятствате този процес. Това просто е нужно на кученцата..

[Катя]

Социалното същество

Когато кученцата навършат 21 дни те буквално внезапно стават обществени същества, напълно разпознаващи индивидуалността не само на своите братя и сестри, но и на майката и на своя стопанин. То поглежда другите хора, кучета или другите животни и веднага разбира че това са приходящи, извън пределите на неговото собствено семейство.Възможно най-вълнуващото и забавно нещо е да видите за първи път как кученцето маха с опашка и това разбира се е явен признак на удоволствие. Махането с опашка на кученцето вероятно е аналогично на усмивката при човека, но кученцата се „усмихват” много по-често от хората! Кученцето започва първоначално да маха с опашка между третата и четвъртата седмица. Възрастта на първата „усмивка” до голяма степен зависи от това, доколко кученцето е развито и колко много възможности да бъде щастлив му се предоставят. В тази възраст кученцата стават любопитни и по-независими и майката ги оставя за все повече време, знаейки че нейните потомци няма да бъдат нещастни без нея.
На двумесечна възраст кученцето предпочита да се облекчава на едно и също място, на една от неговите „миризливи” точки и това място се избира така че да е възможно най-далеч от неговата купичка за храна.
Нормално кученцата пишкат примерно през всеки 2 часа, независимо от техния размер. Това е добре да се знае, когато започнете да учите кученцето да се облекчава извън къщи. След третия месец периодите между позивите за пишкане стават по-продължителни.

Поведение

Умственото и социално развитие на кученцата продължава да прогресира и на възраст три четири седмици те започват да играят прости игри, например да бягат един зад друг. И определено в тази ранна възраст се определя лидер в стаят. На възраст 5 седмици всички кученца заедно тичат да посрещат своя стопанин или даже просто да разберат не се ли случва нещо интересно в края на техния пробег или някъде наоколо.
Към седем седмична възраст кученцата определено показват своята индивидуалност, до такава степен, че често се нападат един друг, защото едно кученце може да е голяма драка и истински агресор в сравнение с всички други. В породи известна със своя борбен характер, особено при териерите трябва да се разделят кученцата още от ранна детска възраст и да се държат на едно място за разходка не повече от две кученца едновременно. Ако оставиш всички „бойци” заедно, те понякога могат да си устроят побой до смърт.
Наблюдаването на поведението на кученцата е най-приятно прекараното време. Аз с часове мога да наблюдавам техните очарователни лудории и техните взаимоотношения- те се ближат чистят си един на друг ушите, или хапят или си играят с опашките. Грижата за кученцата става за развъдчика още по-интересна, ако всички лудории и общото поведение на всяко кучило се записват и се наблюдават всички пленителни стадии на промени, през които преминава кученцето по време на своето развитие.

Лоши навици

Някой кученца имат лошия навик да сучат всяко близко до тях нещо. Това може да е лапа, опашка, ухо или даже пениса на брата момченце.Ако такова сукане продължи дори и малко то може много да навреди. Подрастващите кученца с такива навици трябва да се отделят, а лошия навик преминава с възрастта.

[Катя]

Млечни зъби

При кученцата от повечето породи първите зъби, наричани млечни се появяват във възраст след три седмици. Те са по-меки и доста по остри от постоянните зъби, които се появяват по-късно. Често разстоянията между зъбите са големи, това е особено добре видно, когато наближава смяната с постоянните – разстоянието между млечните зъби се увеличава според размера на челюстите на кученцето. Млечните зъби, също както и постоянните имат корени, това учудва някой развъдчици, защото падналите вече млечни зъби приличат повече на коронки без корен, от колкото на истински зъб. Но корени има – те са дълги и тънки и постепенно се разграждат, когато отдолу започват да растат постоянните зъби. Когато корена на млечния зъб се разгражда в тъканта на челюстта остава само коронковата част покрита с емайл. Млечните зъби са много трошливи.
За съжаление захапката на млечните зъби не винаги дава точна информация за това, каква ще е захапката при постоянните зъби. При ножицовидна захапка краищата на горните резци леко препокриват краищата на долните, а когато устата е затворена, челюстите плътно оклудират.Този тип захапка е правилен за повечето породи според техните стандарти ( и за лабрадора е правилен). Но за някой породи нормална е клещата( прогения), когато долните резци излизат пред горните. Съответно долната челюст излиза пред горната, а не само зъбите. Противоположно на прогенията е прогнатията при която горните предни зъби излизат значително напред спрямо долните.Това е порок, който се среща при всички породи и е не по-рядко срещан от прогенията.Има също и следния недостатък, разбира се не така голям, както двата гореописани когато горните резци се срещат с долните ръб в ръб – права захапка. Формата на челюстите с неправилна захапка е типичен наследствен признак, който при повечето породи сравнително лесно се отстранява в процеса на развъждане и растеж.
Понякога един зъб може да се измести от редицата или млечните да не паднат на време – всичко това също може да стане причина за неправилна захапка. Виновен за това ще е собственика на кучето, който не достатъчно внимателно е следил за смяната на зъбите на кученцето.
Комплекта млечни зъби напълно излиза на възраст пет –шест седмици. Първи се появяват горните резци, преди да се появят може да се забележи дупка във венеца. По време на поникването на зъбите на кученцето му се иска да хапе и дъвче, но също и да суче. Венците през това време са много чувствителни, лесно се поддават на инфекции и травми, за това трябва внимателно да следите какво има кученцето в устата си.


Нормална ножицовидна захапка



Прогения



Прогнатия

Смяна на зъбите

Постоянните зъби пробиват и заместват млечните на възраст 12-16 седмици. Постоянните зъби растат бързо и техния растеж спира тогава, когато т достигнат зъбите от противоположната челюст. Пробива на постоянните зъби, които при това обикновено изтикват млечните може да бъде много болезнен и труден за кученцата. В някой случай при високо породни или нервни кученца пробиването на постоянните зъби може да е съпроводено от болезнени явления: повишена температура, лош апетит, понякога разтройство, може и да се възпали лигавицата на устата, възпаление на венците и дори понякога нервни припадъци, напомнящи истерични.
Нормалния комплект зъби при кучетата е 42 зъба, въпреки че някой породи имат 44, а при Мексиканското голо куче липсват премоларите и за това често има 34 зъба. Европейските развъдчици смятат за много важен броя на зъбите при кучетата и ако зъби липсват това се смята за сериозен наследствен недостатък. Ако постоянните зъби пробиват не в този канал в който се намират млечните, то в края на краищата при кученцето може да се образуват две редици от зъби. За това е много важно по време на смяната на зъбите на кученцето да се дава да ръфа нещо твърдо, морков или ябълка, за да могат всички млечни зъби да паднат навреме.Ако някой разклатен зъб стои опитайте се да го извадите или поне да го разклатите повече. Обикновено не се препоръчва да се играе с кучето на дърпане на въже, но по време на смяната на зъбите тази игра може да бъде най-безболезнения начин за вадене на клатещите се зъби, въжето трябва да е достатъчно здраво, но с редки преплетени нишки – например
Много често във венците се задържат отломки от млечните зъби. Ако те не се почистят по време на пробиването на постоянните резци т се заклинват между дебелия венец и постоянния резец така здраво ,че биха могли да се махнат само чрез хирургична интервенция под пълна упойка. Да се прави пълна упойка и силно обезболяване на младо куче не е безопасно за живота му.
За съжаление има случаи когато при кученца със двоен ред зъби са махали по погрешка неправилния зъб, а именно махали са постоянния и са оставяли млечния. Това звучи ужасно, но всъщност не е толкова лесно да различиш кой зъб е постоянния. Минава доста дълго време докато стане ясно, че по-меките и тъмни зъби са излишните млечни; особено трудно е да се определи кой зъб какъв е при кученцата от дребни породи.

[Весела]

Кате, невероятна статия! За което ти благодаря много! Страшно полезна! 

[Катя]

Постоянни зъби

Постоянните зъби започват да пробиват на възраст три, четири месеца. Първи се появяват двата горни централни резци, пълния комплект от постоянни зъби трябва да е наличен на възраст от шест месеца.Кученцата чиято храна не съдържа достатъчно витамини А и Д ще имат лоши зъби. Същото ще бъди и при кученцата чиято майка не е имала правилно хранене по време на бременността. Като резултат от недостига на нужните витамини и нарушението на обмяната на определени минерални вещества някой зъби не пробиват през венеца въобще или пробиват , като в същото време се завърта в своето гнездо и за това излизат не на място или пък имат неправилен наклон. Случва се понякога постоянните зъби да са като млечни – меки, редки и с тъмен или сивкав емайл. При кученцата които са боледували от вирус или друга болест, съпроводена с висока температура, често потъмнява и се разрушава емайла на зъбите.Такива зъби се развалят много по рано и често образуват кариеси.
Нормалния комплект зъби се състои то 42 зъба. В горната челюст се намират20, а в долната-22. Във всяка челюст има по шест предни резци, тези зъби служат за откъсване. От всяка страна от страни на резците се намират големите, извити като саби кучешки зъби. Тези зъби удържат месото в устата. Зад кучешките от всяка страна има по четири премолара – най-малките от тях са разположени точно до кучешките. Зад премоларите се намират по два големи молара от всяка страна на горната челюст и три молара на долната челюст.


горна челюст

долна челюст


Предназначение на зъбите

Зъбите имат различен размер и форма в съответствие със своето предназначение. Резците служат за откъсване и почистване на месото от костите за грижа за козината и почистване на бълхите. Кучешките служат за хващане и задържане при пренасянето на дивеча. Големите премолари на горната челюст и първите молари в долната челюст служат за разкъсване и раздробяване на храната. Кучетата не дъвчат с тези зъби, но могат да раздробят дори и твърда храна на дребни парченца. Кучетата предпочитат да гълтат месото на доста едри парчета.
Здравето на зъбите и времето което ще изкарат при кучето в голяма степен се определя от наследствени фактори и много се различава за представителите на различните породи.Повечето кучета от дребни породи за съжаление губят зъбите си в много ранна възраст, понякога дори и на 2-3 години. Времето за падане на зъбите е различно, не само за различните породи, но и за различните линии в една порода.Разбира се колко живот има в зъба зависи и от правилните грижи за тях. Много голяма разрушителна роля има зъбния камък.

Зъбен камък

Така се нарича твърдия налеп в кафеникав, жълт или сив цвят, състоящ се основно от фосфати на калция, смесени с частици храна, които се отлагат върху зъбите. Зъбния камък дава дом за много болестотворни бактерии. Много важно е да се дава на кучето определено количество твърда храна, например специални кучешки сухари с костно брашно и даже кокали, за да се предотврати натрупването на зъбен камък. При някой породи зъбния камък се натрупва по-често от колкото при други. Ако все пак се образува зъбен камък, трябва през известно време да се почиства.
Постепенно зъбния камък става все по-дебел, натрупва се и прониква във венците като ги избутва. При това се показва корена на зъба и в края на краищата зъба започва да се клати и в последствие може да падне.
В тежките случай, когато никой не се е грижил за състоянието на зъбите, може да се появи неприятна миризма от устата на кучето. При такива кучета често се наблюдават и разстройства в стомаха. Стомаха постоянно се инфектира тъй като заедно с храната от болните зъби в него попадат един куп болестотворни организми. За това че зъбите го болият кучето не може да се храни нормално и бързо губи кондиция. То не иска да пие хладна вода, защото тя предизвиква болка.
Ако зъбния камък не се почисти, то венците ще бъдат увредени така силно и инфектирани до толкова, че около корените на зъбите ще се насъбере гной. На местата където зъбите докосват вътрешната повърхност на устните могат да се образуват дълбоки рани. В тези случай трябва ветеринарния лекар да назначи лечение с антибиотици и други противо възпалителни препарати, а след като премине обострения възпалителен период зъбите трябва да се почистят от камъка и да се изрежат мъртвите участъци от тъкан на венците. Това трябва да се направи под пълна упойка.
От казаното до тук става ясно, че най добре е да се грижите за зъбите постоянно и да ги почиствате един път в месеца, ако това е необходимо.

Температура и честота на пулса

При новородените кученца няма терморегулация, за това тяхната температура практически зависи от температурата на околната среда. За това в продължение на първата седмица от живота им температурата в гнездото трябва да е не по-ниска от 24 градуса. Нормалната температура на тялото на здравото кученце е в диапазона между 38,2°С. - 38,7°С Честотата на пулса при покой при кучето на средна възраст е примерно 90-100 удара в минута, а при бебетата и старите кучета обикновено е по-голяма. Честотата на пулса е 3,5-5 пъти по-бърза от честотата на вдишване, която е в пределите на 18-28 пъти в минута. Пулса може да се напипа от вътрешната страна на бедрото, близо до слабините. Ако там не стане,п може да слушате биенето на сърцето като сложите ухо на гърдите – сърцето се намира от лявата страна малко над лактите и лежи от страни на кучето. Биенето на сърцето при кучето обикновено е неравномерно.Новородените кученца с много ниска честота на пулса рядко оживяват


Тежък случай на натрупване и възпаление.



Същия случай след почистването - ясно се вижда колко много са се оголили зъбите.



Профилактично почистване на зъбния къмък ръчно

[Катя]

Начало на захранването. Подготовка за отбиване.

Количеството на майчиното мляко се намалява в порциона на кученцето постепенно. Също така постепенно в замяна на млякото, трябва да се въведе друга храна, до момента в който на кученцето повече няма да му е нужно майчиното мляко. Отбиването – това е критичен период в живота на кученцето и може да коства неговото здраве, ако не се гледа на неговото хранене внимателно и вещо. Този период е особено опасен за слабите кученца и тези със забавено развитие. Винаги трябва да се избягва всяка внезапна промяна в порциона. Слабите и дребни кученца понякога трябва да започнат да се захранват много рано и най добре е да вземете за целта млечни смеси или мляко за кърмачета.
Кученцата обикновено се хранят с мляко от майката до шестата седмица, някой женски кърмят своите кученца и до девет седмична възраст, това до голяма степен зависи от размера на кучилото и от силата на майчинския инстинкт при женската. В не големите кучила кученцата може да почнат да се захранват на три-четири седмична възраст. Понякога кученцата започват сами да лочат донесеното в гнездото мляко за майката. Обикновено това се случва след третата седмица и съвпада с момента на повръщане от майката на полупреработена храна за своите кученца.По същото време, ако на женската в гнездата давате пиле, заешко или риба, младите кученца могат да започнат да делят трапезата с мама, само ако тя не възразява.Повечето женски се дърпат от паничката, ако там са нападнали кученцата, но ако женската е против не трябва да я храните в присъствието на кученцата.Повечето женски започват да повръщат храна на децата си когато те са на 25 дни. Кученцата похапват много охотно, във всеки случай по охотно от млечните добавки предложени от развъдчика. Повърнатото от женската в качеството си на първа храна е най-естественото и кученцата сами поощряват майка си за това облизвайки нейните устни след като тя се нахрани.След като повърне женската обикновено се дръпва на страни и с умиление наблюдава известно време как кученцата и се хранят, след това се присъединява към тях.
При много едрите породи, където се раждат големи кучила, дългото изхранване на кученцата с мляко е за женската твърде голямо натоварване. В такива кучила може да започнете дохранване още от 18-20 дневна възраст. Повечето кученца на тази възраст, ако са гладни , бързо се учат да лочат. Много по-лесно и м е да лочат полутечна храна от колкото съвсем гъста, като млякото. Ако вземете на края на пръста си малко млечна смес, сладко детско мляко за кърмачета или кисело мляко и докоснете устата на кученцето, то скоро ще си извади езичето и ще започне да облизва пръста ви. Вземете още малко от сместа и пак предложете на кученцето и когато то започне да ближе, вместо пръста си му сложете недълбока паничка и то ще продължи да ближе.когато разбере за какво става дума, то ще започне да лочи всичко което му предложите. Много важно е на кученцето да се предлага само един вид нова храна на едно хранене. Трябва кученцата да привикнат към тази храна, а стопанина да се убеди, че тя се преработва добре и изпражненията на кученцата не са редки. Следващия стадии е да се предложи на кученцето допълнителна храна един път на ден, а след това два пъти на ден. След това три и така до пълното отбиване от майката на възраст 5-6 седмици.Трябва да запомните, че това е критичен период в живота на кученцето, тъй като точно по времето на смяна на диетата, се случват големи промени в организма на кученцето, за това не трябва да се дава повече от един вид храна на един път.. Трябва още един път да отбележа че всички промени в порциона на кученцето трябва да се правят постепенно.
Чак когато кученцата започнат да се хранят с друга храна освен майчиното мляко, женската все по неохотно започва да чисти и оправя след тях, а в последствие съвсем престава да го прави.Много е важно всичката предлагана на кученцата храна да има приблизително температурата на млякото на женската, тоест около 38°С.При кученцата от средни и едри породи на четири седмична възраст добре да се включи в порциона и месо. То трябва два пъти да се премели в месомелачка. След това да се умеси на неголеми топчета и в такъв вид да се предложи на кученцата. Нека те в началото да го подушат и потъркалят, след това го поглъщат на малки парченца. Не е необходимо да тъпчете месото в устата на кученцето за да го накарате да го яде. То много бързо ще си вземе месото и само. Жадните кученца трябва да се поят в отделна паничка. Ако кученцата не ядът може да се постави малко храна около паничката.просто е удивително колко бързо това ги кара да ядът.
В началото месото трябва да се дава на кученцата един път на ден, второто ядене трябва да е млечно. На кученцата не трябва да се дава твърде много сурово месо, тъй като в такъв случай то ще започне да пие твърде много майчино мляко, което ще доведе до нарушение на правилната работа на стомаха. На възраст пет шест седмици кученцето трябва да има четири млечни хранения и едно месно на ден.не трябва твърде дълго да храните кученцата с месни топчета. Една седмица след въвеждането на месото, трябва да преминете към нарязано на дребни парченца или тънки ленти месо, което предварително може добре да начукате.

Месото по някога може да се замени с риба, сварена до омекване на костите, варено месо на пиле или заек.
През това време женската може да се отдели от своите кученца и вероятно тя само ще спи с тях през нощта, но може и да и доставя удоволствие да изкара няколко часа с тях и през деня.
След шестата седмица на кученцата трябва да им се даде да гризат сухари от грубо зърнесто брашно, а също и един яйчен жълтък в седмицата или повече в зависимост от породата. На големите породи трябва да се дава рибено масло и калции и витамин Д, а също може да им се дава месо два пъти на ден и по-рано от колкото на дребните породи.

Кученцата по-големи от 8 седмици трябва да се хранят през всеки 3 часа през деня. Първото, третото и последното хранене се състоят от някакви млечни продукти и варени овесени ядки, в едно от храненията трябва да се добави яйчен жълтък. Второто и четвъртото хранене могат да се състоят от месо и бульон с малко количество сухари от пълно зърнесто брашно или варени овесени ядки.

[Катя]

Глисти

При кучетата паразитират 6 разновидности глисти, но най-разпространените са два вида – кръгли и лентовидни.
Всички кученца независимо от породата на възраст 5-6 седмици трябва да се почистят от глисти. За да се гарантира почистването от паразитите то трябва да се направи няколко пъти.
Когато кученцата са силно заразени с глисти симптомите са очевидни: глистите могат да излизат с изпражненията, с повръщане, при тези кученца обикновено коремчетата са подути. Когато кученцата са заразени с глисти до такава степен, те губят кондиция, козината им е суха, стърчаща, кожата също е суха и с пърхот. Кученцата опаразитени с глисти често имат разтройство редуващо се със запек. Всичко това може да стане причина за забавяне на растежа и развитието, защото всички ценни белтъци и минерални компоненти изчезват в стомаха. Като начало кученцата остават без витамините от групата В, особено много важния В12. Понякога в резултат от заразяването с глисти кученцето напълно се лишава от тези така важни за здравето съединения.
Вероятно нито едно кученце не е напълно незаразено от глисти. Някой кученца са по-устойчиви към тези паразити, други по-малко, но като правило слабите кученца, които не са получили правилно хранене са по-склонни към заразяване с глисти от колкото техните по-силни братя и сестри. При бебетата обикновено се срещат кръгли глисти. Лентовидните глисти по-често поразяват възрастните кучета.
Много важно е да се почистят глистите при кученцата преди да навършат 5-6 седмици. Това е важно защото после личинките на глистите започват да мигрират по тялото на кученцето докато в края на краищата не се върнат отново в стомаха където се превръщат във възрастни организми.Именно в стомаха те снасят яйцата си. За това е много важно да се прекъсне този процес, особено обмяната между кученцата и женската, тъй като когато личинките мигрират по тялото част от тях могат да попаднат в тъканите на матката и да останат там. Ако това се случи става практически невъзможно да се излекува женската и тя през целия си живот ще е носител на глисти. Даването на глистогонни препарати, разбира се ще освободи женската от възрастните глисти, но за нещастие личинките ще остават в нейния организъм.
Съществуват достатъчно много глистогонни препарати, но трябва да се допитате до ветеринарен лекар кой от тях е най-подходящ за прием от даденото куче и неговите бебета. Така глистите при женската и кученцата могат да бъдат изчистени навреме и по този начин да се предотврати миграцията на личинките в организма. Това за съжаление не значи, че тя не може отново и отново да ги заразява по-късно.



Кръгли червеи - Тохосаrа canis


Лентовидните глисти обикновено се пренасят при кучетата от бълхи и за това от самосебе си се разбира колко е важно кучетата да нямат бълхи. Обикновено кучетата се заразяват с бълхи от други кучета или ако живеят на село, от плъхове, таралежи и други животни. Ако кучето е заразено с лентовидни глисти те могат да се видят понякога в изпражненията във вид на светли частици приличащи на оризови зърна или семки от краставица. Кръглите глисти изглеждат като дълги сиво бели или розови червеи. При кученцата, които са силно опаразитени с глисти, могат да се получат даже и гърчове. В днешно време е непростимо кученцата да имат глисти. Ако кучетата живеят в местности където заразяването им с глисти е много вероятно се налага редовно – един път в месеца да се дава купро проба ( проба от изпражненията) за изследване и да се почистят в момента в който бъдат забелязани.
Преди изчистването на глистите при кученцата беше все пак опасно защото преди почистването не трябваше да се дава няколко часа храна. Сега това не се изисква, но трябва да помните, че даваните глистогонни средства са доста силни и ако те са достатъчно силни да убият глисти, то не са много благоприятни за самите кученца, дори са вредни, за това не бива да проточвате лечението нито да надвишавате дозите определени от ветеринарния лекар.


Лентовидни паразити - Dipylidium caninum


Почистване на глистите при кученцата

Процедурата по почистване на глистите зависи от вида на използвания препарат. За всяко лекарство се препоръчва, дори е задължително кученцето да получи точната доза съответстваща на неговия размер, възраст и тегло. Всяко противоглистно лекарство има добавена към него инструкция за употреба.Трябва да запомните, че при грешка в дозировката, твърде голямата доза от препарата може да предизвика смъртта на малкото кученце. За това от съображение за сигурност най добре е още един път да премерите кученцето, да проверите правилно ли сте разбрали препоръките в инструкцията на препарата и наставленията на ветеринарния лекар, още един път да проверите дозата на препарата преди да я дадете на кученцето.За да сте сигурни че цялото количество е попаднало в устата и е глътнато от кученцето, най –добре е по времето на даване на препарата да имате помощник, който да придържа кученцето докато му давате лекарство.
В зависимост от теглото на кученцето може да се наложи да разделите таблетката точно на две, четири или шест части.. Но най често при опитите да бъде разделена таблетката се троши. В такъв случай трябва да я завиете в лист хартия и да я размачкате чрез притискане на ситен прах. Таблетката може да се смели и между две лъжици сложени една в друга. След това праха се разстила на лист хартия и с помощта на нож се оформя като правоъгълник.Може да ползвате линийка и да отбележите с молив на хартията нужните части – една четвърт, една осма и т.н След това с ножа разделете частите една от друга и ги пресипете в отделни чисти хартийки сгънати в плик. На плика напишете името на лекарството и каква част от него се намира там. Някой предпочитат да сипят праха на езика и след това веднага дават нещо за пиене. Аз предпочитам да давам праха завит в някакво парче месо или в малко топче масло. Това не значи, че аз мисля, че лекарствата трябва да се смесват с храна с изключение на този случай.


Глистогонните средства се дават два пъти пред десет дневен интервал. По време на лечението трябва внимателно да се следи да не изплюе кученцето дозата и да не би да я повърне след като я е поело. В такъв случай ще е много трудно да се определи каква част от препарата е останала в стомаха на кученцето. Ако на кученцето се даде таблетка, то може да я избута с език на страни в устните и после да нея глътне, а да я изплюе.
Най-висока е смъртността от заразяване с глисти на възраст 3-4 седмици. Това се случва, защото в тежките случаи защото голямото количество паразити практически затварят проходимостта на стомаха. В някой случай глистите пробиват стомаха и кученцата умират от перитонит. Ако се наложи да се дава препарат на много малко, - примерно триседмично кученце, то е най-добре д го приеме в течна форма или във вид на емулсия. Предимството на течния препарат се състои в това, че той може да се даде от пипета или спринцовка без игла ( и в този случай е много по лесно да се премери), може да се даде като смес с малко мляко, налага се само да се следи изядено ли е всичко без остатък.
Глистите излизат през следващите 24 часа. На всяко кученце трябва да се дава препарат отделно, за да се избегне страшната грешка, когато едно кученце може да получи две дози, защото е по лакомо от друго, което е мързеливо.
След даването на препарата кученцата трябва да се наблюдават. Когато глистите излязат трябва веднага да се почистят и веднага да се изгорят, в противен случай кученцата могат да се заразят отново.След отбиването от майката кученцата трябва окончателно да се почистят от глисти след което не трябва да се допуска да сучат повече.
След изчистването на кученцата е много важно да се направи основно почистване на помещението където живеят.Добро и ефикасно средство е много горещата вода със сол.Препоръчително е дървените конструкции да се нагряват на кварцова лампа след всяко кучило. За съжаление пода на площадката за разходка може да е заразен с личинки на глисти и яйца, особено пръстените подове, но и при бетоните не е по-добре, тъй като яйцата се запазват и в бетона.
Там където в една къща живеят кученца и деца е много важно да се внимава децата да не се заразят със глисти от кученцата. Очевидно, колкото и да обича кученцето стопанина му не бива да го целува или да позволява на кученцето да го ближе по лицето. В противен случай и големите хора могат да се заразят. Преди години имаше голяма паника относно опасността от лентовидните глисти за човека. Говореше се за случаи на ослепяване на деца в следствие зараза с лентовидни глисти. За съжаление това е напълно възможно, но едва ли ще се случи, ако кучетата и бебетата се отглеждат в добри санитарни условия и редовно се обезпаразитяват.Не трябва да позволявате на кученцата да ви ближат лицето, особено зоната около устата, а ако си измивате ръцете след игра с кучетата, то почти няма опасност да се заразите.
Вероятно най-големия проблем това е изхождането на изпражненията от кученцата. Трябва да внимавате кучето ви да не се облекчава в детски пясъчници. Децата могат да пипнат кучешкото изпражнение, а после устата си и по този начин да се заразят. За това кучешките изпражнения трябва да се почистват от пътеките, тревите и площадките за игра и да проверявате периметъра всеки ден, ако на него играят деца и кучета.

[Катя]

Порочния кръг "смъртност на кученцата".

Около 80% от всички кученца умират през първите 3 седмици от инфекции. Силните кученца имат висока съпротивляемост и оживяват, но ако новороденото кученце е започнало с лошо дишане, то значи, че ще суче също не добре, същото това кученце съответно получава по-малко коластра от майка си от роденото силно такова. Тази жизненоважна коластра съдържа антитела за борба с инфекциите вещества подпомагащи нормалната работа на стомаха. Колкото по-малко суче кученцето, толкова по-голяма е вероятността да го порази инфекция. Скоро стомаха на кученцето престава да работи по необходимия начин и болестта на кученцето прогресира, тъй като то не може вече да си преработи храната. С влошаване на общото състояние сърцебиенето става все по-слабо, циркулацията на кръвта по-бавна и кученцето отпада. Корема го боли и болката може да е толкова силна, че да предизвика шок. Последната си енергия то губи за да пищи и да лази в кръг. Майката оставя кученцето и то умира.

Профилактични мероприятия.

Най-голяма опасност представлява възможността да изгубите кученца в резултат на стрептококова инфекция. На всяка женска трябва да се вземе намазка през първия или втория ден на разгонването, защото носител на инфекцията може да е самата тя. Добре би било да се повтори изследването с намазка от влагалището и след връзката, тъй като женската може да се зарази по време на връзката от мъжкия. Ако посявката за стрептококи ( а също и за стефилококи) даде положителен резултат, то в първия случай трябва да се откажете от връзката. А ако тя вече се е състояла, то ще се наложи женската да се лекува с толкова силни медикаменти както и не бременната женска.
Някой развъдчици дават профилактично определени дози антибиотици на своите мъжки и женски три дни преди връзката и три дни след нея, а след това обезателно дават намазка от влагалището за посявка след като женската се окучи.За борба със стрептококовата инфекция има специална суроватка два вида. И женската и мъжкия трябва да се лекуват двамата. Първо се дават две дози, после втора двойка дози, всяка доза през тридневен интервал. Ако реакцията е много силна дозата се дава след седмица. Допълнителни дози се дават през месец и през шест месеца, а след това отново се дават няколко дни преди окучването.Мъжкия може да се пуска на други женски месец след завършване на лечението.

Оживяване на кученце

Моя метод не помага, ако кученцето има гърчове или кръвотечение, сърдечен пристъп. Но съм спасила много кученца намиращи се в състояние на колапс и умиращи от стомашна инфекция.
Такова кученце обикновено лежи на страни, ушите му са сложени назад, на допир е хладно, координацията на движенията почти липсва, главата е отметната в страни или назад. Кученцето може да е в пълно безсъзнание или в полу безсъзнателно състояние.

Незабавната помощ, даже преди идването на лекаря се състои в това възможно най-бързо да се затопли кученцето. След това трябва да обръщате козината на кученцето обратно на страната на растежа на косъма и непрестанно да разговаряте с него, да го тормозите за да не заспи. Дайте му да подуши капка амоняк. На това обикновено кученцето реагира с изплезване на език от отвращение, разбира се само ако не умира вече съвсем. В този момент на езика трябва да се капнат една до три капки в зависимост (или повече в зависимост от размера на кучето) коняк. Ако дишането е затруднено направете изкуствено дишане, ако сърцето бие трудно и бавно натискайте гръдния кош на всяка половин минута (по двадесет притискащи движения).
След няколко минути отново дайте да помирише амоняк и капнете на езичето коняк. Направете това няколко пъти. Запомнете че коняка и амоняка могат да намалят сърцебиенето за това внимавайте и не злоупотребявайте с тях, но във всеки отделен случай действайте според нуждата и ситуацията.
Възможно най-бързо дайте на кученцето силно кафе с глюкоза – това стимулира работата на сърцето. Ако кучето е обезводнено можете да направите подкожна инжекция с физиологичен разтвор.
Оживяването на кученцето може да изисква вашите усилия, както в продължение на няколко минути, така и в продължение на няколко часа. Чак когато се възстанови кръвоснабдяването и съвършено безжизненото на вид кученце стане отново нормално без всякакви признаци на току що преживяния колапс, с възвръщане на координацията на движенията променя позата – то ще лежи свито на топка в обикновената за кученцата поза.
Когато кученцето напълно се оправи трябва да го оставите спокойно да си почине и да се наспи. Разбира се кученцето трябва възможно най бързо да се прегледа от ветеринарен лекар.

Магическо биле. На куче или бебе в състояние на колапс, дори ако то е в безсъзнание може в продължение на няколко секунди да го нахраните чрез стомашна сонда с това, което аз наричам „Магическо биле”
Сместа се състои от половин чашка силно кафе, чаена лъжичка глюкоза и половин чаена лъжичка коняк. Сместа действа по вълшебен начин – десет минути след като кученцето е било намерено в безсъзнание, то може да тича все едно нищо не се е случило.

[Катя]

Кученца сираци

Понякога с женската след раждането се случва нещастие, тя може да загине след цезарово сечение, в резултат на еклампсия или метрит, може да е много слаба поради някаква причина и да не може да кърми кученцата, макар и рядко но все пак понякога женската може да няма мляко.
Развъдчика в тези случаи можe да остане сам с голямо кучило прекрасни здрави кученца. Удара от загубата на женската винаги е много тежък и на развъдчика му е трудно реши какво точно да правиq за да се грижи за кучилото. Най-лесния и най-добрия за кученцата начин е да се опитате да намерите добра приемна майка, желателно е това да е женска с горе-долу същия размер, като майката на осиротялите кученца, която току що се е окучила, има малко на брой кученца.
Много развъдчици смятат, че женската не бива да кърми повече от шест кученца, независимо от породата.
Приемната майка трябва да е здрава, да няма паразити и да има силно изразени майчински наклоности. Характера на приемната майка има много голямо значение, тъй като именно тя дава пример за поведение на своите нови кученца.Преди да и поверите сираците е добре да я види ветеринарен лекар.
Старата развъдна женска с добър майчински инстинкт често взима в ръце грижата за чуждите новородени кученца - тя започва да ги чисти и топли.Това само по себе си е неоценима помощ при отглеждането – спестява много време, когато някой се нагърбва с тежката задача по чистене и стимулиране на кученцата след всяко хранене.При много стари женски дори се появява мляко няколко дни след като са приели сираците. Количеството му може и да не е достатъчно за всички кученца, но без значение, дори това малко количество е много ценно – кученцата може да минат и само с дохранване. Аз познавах девет годишна женска с толкова силен майчински инстинкт, че въпреки че самата тя не бе имала кученца от 5 години, тя прие чуждите кученца и по чудотворен начин и се появи мляко, което изхрани четири прелестни кученца. Аз имах женска, която прие чуждо голямо кучило шест дни след като починаха нейните кученца.
Женските кърмачки често се отнасят към заварените кученца с по-голяма привързаност от колкото други мекушави женски към своите собствени. Ако трябва да спасявате повече на брой кученца, то най-добре ще ви пасне женска, която е загубила цялото си кучило. Да се намери такава женска, тогава, когато това ви е спешно необходимо е много трудно, макар че задължително след като вие с огромни трудности сте изхранили цялото кучило изкуствено наблизо се намира женска, която би могла да е чудесна приемна майка. Смятам че по тези въпроси най-правилно е да се обръщате към ветеринарен лекар, тъй като те си общуват с много развъдчици и наистина могат да имат информация за така необходимата ви женска.
Ако е осиротяло голямо кучило, една женска може и да не се справи с всички кученца и тогава, ако това е осъществимо кученцата е по-добре да се разделят между две или три женски, а тези, които останат могат да бъдат хранени изкуствено. Истинската майка на кученцата, ако тя е жива, но слаба и не може да изхранва цялото кучило трябва да остане само с най-силните и добри кученца, а по-слабите да се предадат на приемна майка. Ако това въобще е възможно, то би било най добре да позволите на кученцата, било то и само един път, както трябва да сучат от коластрата на родната си майка, това несъмнено ще им даде най-добрия старт в живота. Коластрата съдържа много важни компоненти, освен това белтъчините в нея са 20%, а в млякото само 6-9 %. От това става ясно, че женската през първите дни на живота им дава концентрирана храна.
Ако има приемна майка от същата порода и нейните собствени деца приличат на приемните по възраст и цвят, може би ще е много трудно да се определи кое от тях кое е, за това ако е възможно кученцата от едното кучило трябва да се отбележат по някакъв начин, за да нямате по-късно неприятности при регистрацията на кученцата от двете кучила в развъдния клуб.
Вместо куче превъзходна майка за кученца от дребни породи може да бъде котка. Тя може да приемем и кученца от по-едра порода, но не за дълго. Запомнете, че котките имат груб език, за това не трябав ад им позволявате да ближат кученцата твърде дълго, особено очите на кученцата преди да се отворят.

Специално хранене

Докато не решите въпроса с приемната майка ще се наложи с нещо да храните кученцата. Ако не разполагате с време, а кученцата са много гладни, може да им дадете просто смес от сварено прясно краве мляко с яйчен жълтък ( един жълтък на половин литър мляко). Количеството на храната която трябва да се даде на всяко кученце при първо хранене в значителна степен зависи от неговия размер. Но винаги е по-добре да се даде по-малко от колкото повече. За начало може да е достатъчно от половин до една пипета. Кученцата трудно гълтат без гърдата, за това е важно сместа да попадне на езика буквално на капки иначе може да попадне в белите дробове и кученцето да се задуши. Понякога в къщата където се намират кученцата сираци, може да няма пипета или малка спринцовка от която е удобно да се храни през първите дни от живота. В този случай може да се използва малка връвчица направена от вата. Трябва да топите връвчицата в хранителната смес и да го слагате в устата на кученцето. Друг заместител на пипетата може да е неголяма четка за рисуване. Тя може да се накисне в хранителната смес и да се сложи в устата на кученцето, а то ще я суче. Най-добре от всичко разбира се е да храните малкото кученце от спринцовка, слагайки вместо игла тънка гумена тръбичка ( от пипета) или изрезка от тънък гумен катетър, който се продава в аптеките. Другия отвор на спринцовката трябва да се затвори с палец, за да се създаде малка естествена трудност при сукането на храната от кученцето. В спринцовката също така добре се вижда колко е изсукало кученцето.
След ядене трябва да стимулирате кученцето да се изпишка и да изпразни стомахчето. Много важно е отделянето на мекониума, тоест първородното изпражнение. С неголямо парче вата, а за кученцата от едри породи двойна хавлия, напоени с топла вода, трябва внимателно да масажирате корема на кученцето имитирайки движенията на езика на майката, за да предизвикате отделяне на урината и изпражненията.Кученцата не могат да правят това самостоятелно примерно до триседмична възраст. Без тази така нужна стимулация кученцата ще страдат ту от запек ту от разтройство.

Приемна майка

Когато се намери приемна майка, трябва да се погрижите да направите всичко така, че тя добре да приеме чуждите кученца, особено ако те имат голяма разлика във възрастта. Женската трябва да се изведе на разходка преди да донесете кученцата. Поставяйте приемните кученца едно по едно, взимайте едно от собствените кученца на женската и потрийте с него коремчето на новото кученце отпред и отзад.И така със всеки пришълец. Ако в гнездото има непочистено от женската изпражнение, то вземете малко от него и изцапайте чуждите кученца. Когато слагате в гнездото новите кученца трябва да ги смесите с кученцата на женската. Може да сложите на гръбчетата на чуждите кученца съвсем малко сметана, за да накарате приемната майка веднага да ги оближе.
Приемната майка въпреки взетите мерки, разбира се ще почувства, че нещо в гнездото се е променило. Трябва да я успокоите и да я накарате да легне, тогава нейните кученца събудени от пристигането на майка си естествено ще се устремят към гърдите и ще отвлекат вниманието на женската. На новите кученца вероятно ще трябва да им се помогне да намерят и да се закрепят към гърдите.Много е важно да се уверите че приетите кученца се държат на гърдите сами. След храненето женската ще оближе всички кученца еднакво.

Приемните майки, които имат много силно развит майчински инстинкт, приемат новите кученца без шум, но понякога приемната майка може да не е много добра майка макар и подходяща по всички останали признаци. В този случай трябва да се вземат допълнителни превантивни мерки . Към всеки случай се подхожда индивидуално. Даже ако женската е приела всички кученца, трябва внимателно да се наблюдава, особено ако тя се кара на новите. Ако женската не иска да приеме кученцата, най-добре е да ги отделите за известно време, заедно с едно две от нейните кученца. Когато те огладнеят и се разкрещят, женската ще се развълнува, познавайки гласа на своите кученца. Ако тя отново се кара на чуждите, по-безопасно е да ги вземете и да ги храните изкуствено, тъй като има опасност тя да ги изхвърли от гнездото и да ги нарани.
Ако внедряването на кученцата е станало внимателно, то обикновено женските спокойно приемат кученцата. Но преди да оставите женската на саме с приемните кученца, трябва да се убедите че след хранене тя почиства и чуждите кученца, така както и своите.

Коластра

Кученцата загубили майка си и не са успели да сучат коластра изискват особено внимание. Коластрата е богата на витамини, тя също така действа разхлабващо, почиствайки стомаха от мекониума. Мекониума това е изпражнение което се е натрупало в храносмилането още преди раждането.

Именно от коластрата кученцата също получават първата порция антитела, която ги защитава от бактерии в тяхното ново обкръжение. От тук става ясно, че кученцата сираци лишени от чудотворното средство, са много по-застрашени от инфекции, от колкото обикновените кученца. За това всички около тях трябва да са стерилно чисти и всички посуда и приспособления за хранене трябва да се изваряват след всяко хранене.

[Катя]

Заместители на майчиното мляко

Ако не сте намерили приемна майка примерно час след раждането или по-рано, ако кученцата са много гладни, пригответе хранителна смес за първо хранене на кученцата. Продават се много смеси на основата на специално обработено краве мляко за хранене на деца кърмачета. Някой от тях са чудесни заместители на майчиното мляко. Във всеки случай трябва да изберете такива при които има по-високо съдържание на белтъци и по ниско съдържание на захар ( всякаква в това число и лактоза - млечната захар). Но често се случва в най-необходимия ви момент да не можете да си набавите веднага. Добри заместители са следните смески:
Рецепта 1 – 0,5 литра варено прясно мляко с един разбит жълтък от яйце.
Рецепта 2 – 1 супена лъжица мляко на прах; 0,25 литра варено прясно мляко – внимателно разбърквате докато бучките изчезнат, прецеждате през ситна цедка за чай и охлаждате до 38°С
Рецепта 3 – 4 пълни чаени лъжички кондензирано мляко без захар, 3 пълни лъжици гореща вода се смесват с млякото, може да се добави жълтък.

Чистото краве мляко е недостатъчно хранително за кученцата, тъй като кучешкото мляко съдържа три пъти повече белтъци и почти три пъти повече мазнини ( и доста по-малко количество млечна захар – лактоза) от колкото кравето мляко. Козето мляко отлично подхожда за хранене, ако можете да си го намирате , тъй като то е по-хранително от кравето мляко, но и то съдържа мазнини и белтъци в по-малки количества от кучешкото мляко:

Кучешко мляко: мазнини 10,0 , протеин 6,0, белтък 5,0, захар 3,1
Кравешко мляко: мазнини 3,7, протеин 3.01, белтък 0,5, захар 5,0
Козе мляко : мазнини 5,0, протеин 3,2, белтък 1,0, захар 4,5
Котешко мляко : мазнини 3,7, протеин 7,9, белтък 0,2, захар 5,2

Приспособления за хранене

Избора на приспособления за хранене до голяма степен зависи от размера на кученцата. В повечето домакинства се намира винаги пипетка. Добре е да намерите същи тънка гумена тръбичка и да сложите парче от нея на края на пипетката, за да е по-удобно на кученцата да сучат. След всяко хранене пипетката трябва да се измива , разглобява и изварява за не по-малко от 5 минути.
Може успешно да се използва обикновена спринцовка, която кара кученцата да полагат усилия по време на сукането. Вместо игла на края на спринцовката се слага парче тънка гумена тръбичка или катетър. Можете да оставите буталото в спринцовката, може и да го извадите, но тогава плътно притискате с палеца си отвора и по този начин регулирате подаването на мляко.Трябва да внимавате за това, гумените тръбички да стоят плътно на пипетата или спринцовката, тъй като кученцата сучат много силно и тръбичката може да се откъсне.Когато кученцата поотраснат за тяхното хранене могат да се използват детски шишета и биберони. Най добре е на бибероната да има няколко малки дупчици от колкото една голяма дупка.



Честота на хранене

Нужния брой на храненията на кученцата през деня зависи от големината на породата.Повечето кученца се развиват добре при хранене през всеки три часа на деня и нощта, но ако те са се родили преждевременно или тежат при раждането по-малко от 85 грама, те вероятно трябва да се хранят на всеки 2 часа. Само по себе си изкуственото хранене на кученцата е изключително уморително още повече че то винаги се пада на пренатоварената домакиня.
Живота ви значително ще се облекчи, ако уговорите още някой да помага при храненето, особено при нощните хранения. Единия човек кърми в полунощ, другия в три часа, а в това време първия може да поспи почти 6 часа от предишното хранене до храненето в шест сутринта. Ако с храненето на кученцата се занимава само един човек, то при храненето на всяко кученце отделно процедурата отнема все повече и повече време, особено в случаите на голямо кучило. Седмиците минават и не наспалия се достатъчно стопанин все повече и повече се уморява. Появява се желание кученцата да се нахранят повече и по-бързо, но тогава те могат да се задавят, а ако храната попадне в белия дроб на кученцето може да няма никаква надежда за спасението на неговия живот и всички усилия до тук да отидат на вятъра.

Режим при изкуственото хранене

Трябва да се спазва режим, за това ви е нужен будилник, защото два или три часа минават страшно бързо. Винаги под ръка трябва да имате поднос на който да присъстват най-необходимите неща: пипетката или бутилката за хранене, чаена лъжичка или неголяма купичка за хранителната смес, купичка в която да е налята гореща вода за поддържане на постоянна температура на хранителната смес, неголяма кутия с памук за стимулиране и почистване на кученцата, хавлиена кърпа или плътна платнена кърпа в която да обгръщате кученцето по време на храненето, за да не се бори и изплъзне, хартиени салфетки вместо нагръдник, малка кутия с мазен крем тип „Нивея” и термос за нощно хранене, в него се налива готовата смес от вечерта.
Най-голямата грешка която допускат повечето новаци при изкуствено хранене на кученцата, се състои в това, че млякото попада в кученцето твърде бързо и то се дави.
Втора грешка – прехранване на кученцата.
Тайната на успешното изкуствено хранене е умението да избягвате такива грешки.Много е лесно да определите стига ри храната на кученцето. Ако те са сити удовлетворено спят от едното хранене до другото и не пищят, имат нормални изпражнения в които няма бучки напомнящи пресечена течност.Те качват нормално на тегло. Трябва да ги мерите на точна везна и да записвате теглото на всяко кученце отделно.
Ако храненето се провежда неправилно кученцата крещят, а техните изпражнения вместо да са кафяви и с плътна консистенция, стават жълто зелени, течни и в тях ще има не преработени бели бучки, приличащи на извара. В този случай трябва да се намали в сместа съдържанието на белтъци, тоест да се добави малко вода.
Ако кученцата са недохранени, количеството храна трябва да се увеличава постепенно с всяко хранене до този момент, докато не започнат спокойно да спят между храненията. На всяко кученце, което се храни изкуствено, трябва да се дават витамини, дозата и вида на които трябва да се определят от ветеринарен лекар.Не трябва да се предозират витамини. Понякога последствията от това са даже по-тежки от колкото последствията от авитаминозата.
Добре е да се приготвя прясна млечна смес за всяко хранене, но няма и да навредите много, ако на по-големите кученца приготвяте сместа два три пъти на ден и я съхранявате в хладилник.
За затопляне на сместа е най-добре да се използва метода „ купичка в купичка” тоест на водна баня, а не да се подгрява млечната смес директно на огъня – може да загори. Температурата на сместа може да се мери с обикновен медицински термометър и трябва да е около 38,5 - 38,9°С.
Кученцето винаги трябва да се храни според това колко тежи, а не според възрастта. Куче, което тежи 140-170 гр вероятно е в състояние да усвои почти пълна пипетка мляко на всеки 3 часа, но това е само ориентир. Ако внимателно опипате с пръсти корема на кученцето след храненето, ще усетите че той е раздут и на двете страни, но при леко натискане от страни поддава. Ако отстрани коремчето е твърдо, значи сте дали на кученцето много храна. След храненето на всяко кученце трябва то да си почине, подръжте го почти вертикално с главата нагоре, а после го сложете в отделна топла кутия. Трябва да внимавате всяко кученце да е нахранено. Това е много важно, когато кученцата са с един и същи цвят и размер. Чак когато всички кученца са нахранени можете да ги върнете заедно в гнездото.