Кратка история на храните за домашни любимци

[Jordan staff]

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ ХРАНИ ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Ако кучетата и котките са хищници, евлюирали почти изцяло от хранене с месо, защо тогава търговските марки храни за домашни любимци, включват в състава си такова количество зърнени продукти и въглехидрати?

Запознаването с кратката история на търговските марки храни за домашни любимци ще ни помогне да разберем, защо голяма част от тях са разработени с водещата мисъл за удобство и икономия и по-малко с мисълта за здравето на кучето и котката.

След появата на сухите храни за домашни любимци около 1860 г. до достигането им до масова популярност около 1970 г. повечето производители се фокусират основно около себестойноста им и удобството от тях за сметка на храненето като такова. Този акцент обяснява превеса на евтини зърнени продукти и субпродукти в храните, които са с по-лоши хранителни качества за кучетата и котките, но за сметка на това за по-евтини и лесни за консервация, което прави и крайният продукт достъпен за широката публика на ниска цена.

Макар и някой да твърдят, че кучетата и котките са адаптирали своите организми за зърнени продукти, еволюционно организмите им са на ниво, което не смятаме, че е нужно отново да обясняваме или се нуждае от аргументация. За да се постигне адаптация на еволюционно ниво са нужни много повече от няколкостотин години. Промяната на анатомията на храносмилателните способности на молекулярно ниво ще отнеме МНОГО ПОВЕЧЕ време от това, което е изминало откакто въобще има данни за съжителство на куче и човек заедно.

1860 - ПЪРВАТА СУХА КУЧЕШКА ХРАНА

Първата храна разработена специално за кучета е създадена от американският електротехник Джеймс Спрат. Той измислил един вид "кучешка торта" направена от пшеница, зеленчуци и говежда кръв. Компаниите последвали този пример с различни печени зърна като съставка, и отнели пазарната ниша, заета до този момент от местният касапин.

1930 - ВЕЛИКАТА ДЕПРЕСИЯ, ЕВТИНИ ХРАНИ

През трийсетте години са били въведени сухите храни, съдържащи месо от компанията Gaines Food. За копании като Nabisco, Quaker Oats и General Foods, рязко разрастващия се пазар с храни за домашни любимци дава големи възможности за използването на иначе неизползваеми отпадъчни продукти като субпродуктите, да бъдат пуснати в обръщение и да се окажат стабилен и евтин източник на доходи. Продавани с водещото мото за удобството, което сухата храна осигурява, те включват масово зърнени продукти в храните, поради тяхната голяма дълготрайност след консервиране, евтината им себестойност и факта, че въглехидратите в тях са евтин източник на енергия за животните.

1960 - ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ В ХРАНИТЕ ИМ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗЪРНА И СУБПРОДУКТИ КОИТО НЕ СА ГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ОТ ЧОВЕКА

През шейсетте години производителите на храни заявяват, че техните продукти се предлагат на пазара на ниска цена, защото в съставките в храните им са използвани отпадъчни зърнени продукти и месни субпродукти, които са неизползваеми за човешкото хранене. Като признават, че прясното месо и зеленчуци са идеалният хранителен източник, производителите на храни продължават да поддържат тезата, че кучета и котки могат да бъдат хранени и с отпадъчни продукти от хранителната промишленост и ще продължават да бъдат все така здрави. Зърнените заводи и мелници разширяват пазара си продавайки до момента неизползваемите отпадъчни зърна а месарниците изкарват на пазара изхвърляните до този момент субпродукти.

1970 - КОМПЛЕКСНИ И УДОБНИ КАТО ВОДЕЩ ДЕВИЗ

През седемдесетте години удобството от храненето със суха храна е водещият мотив в кампаниите на фирмите производители. Просто загребвате и сипвате. Няма нужда да приготвяте предварително каквото и да е. Фирмите производители започват да маркират храните си с надписи "пълноценни" без да уточняват каквито и да е съставки, които се съдържат в тях и без да упоменават, че използваните в тях отпадъчни продукти могат да бъдат опасни за здарвето на домашният любимец.

1970 - ВЪВЕДЕНИ СА СПЕЦИАЛНИТЕ ДИЕТИ

Формулирани, че са предназначени за животни с определени заболявания, специалните диета са били (и много често още са) почти еднотипна храна пакетирана в различни опаковки. Въвеждането на специалните диети описва храненето като непосилно сложно изпълнимо за обикновеният човек, като набляга, че хората трябва да се доверяват относно храненето повече на съветите на фирмите производителки, отколкото на собственият си разбирания. Предлагането и продаването на суха пакетирана храна се разширява от супермаркетите до момента и към кабинетите на ветеринарните доктори. Докато ветеринарите изпълняват така необходимите услуги за нашите домашни любимци, в тях не се включват съвети по хранене и продажба на храни. Тези, които все пак продават такива, най-често имат обучение спонсорирано или ръководено от специалисти на компанията производител, чиито храни продават. Ветеринарите получават оскъдни знания относно храненрто като наука. Продължава да се преподава, че кучетата са всеядни и е напълно безопасно за тях да бъдат хранени с високо въглехидратни зърнено базирани храни. А в същото време, проучвания на учени доказват, че еволюционно заложената нужда от въглехидрати и растителни продукти при кучетата и котките е минимална.

1980 – ПОЯВАТА НА „СУПЕР ПРЕМИУМ” ХРАНИТЕ

Предлагани като по-високо хранителни и с формули за различните етапи от живота на кучето, появилите се „супер премиум” храни продължават да залагат на изпитаната до момента формула с високо съдържание на зърнени продукти и въглехидрати в тях и със съвсем малко месо и нисък протеин.

1990 – ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СТАВАТ ВСЕ ПО–ОБРАЗОВАНИ

С повишаване на културата за собственото си хранене и влиянието от това върху живота им, хората започват все „по-отблизо” да четат и написаното върху етикетита на храните за домашните им любимци. Това довежда до появата на така наречените „холистични” храни, в които производителите започват да добавят специални съставки (като органични зърнени продукти), които по-скоро имат маркетинговата стойност да впечатлят хората, отколкото истинска такава хранителна за техниче кучета. Почти всички от така нречените „холистични” храни са зърнено базирани с висок процент на въглехидрати в тях. Те са всичко друго НО НЕ и холистични, от гледната точка на кучето или котката ви.

2000 – МИНАЛОТО, ПРЕРАЗГЛЕДАНО?

Повече неща бяха променени, но и голяма част си останаха същите. Докато пазара на храни за домашни любимци нарастна неимоверно, повечето храни продължават да разчитат на силно обработени с консерванти съставки, съдържащи над 50% зърнени продукти и въглехидрати в себе си.

Дали с всички си алергии и болести, спохождащи котките и кучетата ни днес, те са по-здрави от преди? Въпреки че потребителите днес са по-образовани и все по-наясно със съставките в храните на домашните си любимци, повечето хора не са запознати с важните неща, които правят една храна качествена, като съотношението между въглехидрати, протеини и мазнини в нея и качеството им от гледна точка на източниците от които са получени.

Зърнените храни са широко препоръчвани като здравословна за хората храна и сухите храни за домашни любимци от създаването си до днес са съдържали такива. Две причини, поради които, хората по презумция приемат, че това е полезно и за кучетата им. Зърното винаги е било част от сухата храна до такава степен, че дори не се оспорва присъствието му там. Но когато попитате собствениците на кучета или котки дали смятат, че любимците им биха консумирали зърно, те си дават сметка, че това определено не е част от природно заложената им храна.

Въпреки развитието на маркетинга и въвеждането на търговки термини като ”премиум”, ”супер премиум”, ”препоръчва се от ветеринарите”, храните не са се променили кой знае колко през последните 40 години. Повечето от тях се разработват от същите компании, пълнещи ги с евтини зърнени продукти, високо съдържание на въглехидрати и ниски стоиности на протеин в тях.

Историята показва, че те ще продължат това, водени от нещото, което очакват клиентите – достъпни за масовият купувач евтини храни, а не всъщност такива съдържащи съставките, от които наистина се нуждае кучето или котката ви.


bobolin