Тълкуване на стандарта

[Весела]

Тълкуване на стандарта

от Исперих Бурханларски

В този материал ще ви запозная с тълкуването на стандарта на американския стафордширски териер, но преди това искам да ви обясня някои важни термини, често използвани от съдии и развъдчици. Ако не ги разбирате правилно, няма да можете да проумеете описанието и оценката на съдията върху оценъчния лист на киноложка изложба.

ТИП: Най-типично (куче с отличен тип) е това куче, което се доближава най-много до стандарта на породата. Всяка порода има само един тип, обратно на общото мнение. Най-често любителите на дадена порода използват думата тип погрешно. Типът е онова, което разделя една порода от всички останали. Малките разлики от стандарта в насока големина, структура или формат могат да бъдат наследствени, но това не са разлики в типа. Със сигурност ще изгубите типа, ако не се придържате в развъждането към стандарта на породата, т. е. ако използвате за разплод кучета с наследствени дефекти или недостатъци. Например ако използвате за разплод прекалено нисък мъжки (дори и пропорционално развит), който заплоди също дребна (макар и пропорционална) женска, може да се получи още по-дребно потомство, което спокойно може да бъде объркано след израстването му с английския стафордширски бултериер, особено ако не са купирани ушите. Но това вече е съвсем друга порода. На лице е загубване на типа. Обратното, при използване за разплод на прекалено едри екземпляри, значително надхвърлящи горната граница за височина, от стандарта могат да се получат значително по-едри кучета, наподобяващи едри испански или други породи.
Друг начин за загубване на типа е прекаленото обръщане на внимание при развъждането на една област и изоставянето на друга област. Например нормално е даден селекционер при развъждането да държи повече на изразителната глава, но ако пренебрегне крайниците и използва за разплод кучета с прекалено отворени ъгли, може да получи кучета с отлични глави, но със силно вдигната задница, прави като на петел задни крайници и хлътнатина при холката. Това са кучета с лош тип, лоши движения и несъответстващи на стандарта, защото в него се казва, че стафордширът трябва да бъде подвижен, елегантен, красив, гъвкав и движението му е без клатушкане. Като пример мога да дам Ада Промис фигурираща в родословията на много ам.стафове в България, за щастие много на зад във времето. Погрешно е да се твърди, че даден стафордшир е булдожи тип, защото е прекалено късокрак, широк и с тежка глава. Това просто е стафордшир с много лош тип. Погрешно е също да се твърди, че има стафордшир, тип гонче. Това би трябвало да означава, че кучето е с прекалено лека костна система, с по-удължени крайници и странично сплеснато. Тук също става дума за много лош тип. Като пример мога да дам друга кучка на същия стопанин - Стафи.
Друга грешка е да се твърди, че някой стафордшир е старотипен. Старотипните кучета отдавна не са живи. Явно става дума за недобър тип. И ако ви кажат: "Всички тези титли, които е получил, да не би да са му дадени за лошия му тип?", сериозно се замислете за компетентността на съдиите, които са му дали титлите. Темата за типа е изключително важна и обширна. Примерите за недобър или лош тип също не са малко. Но знайте, че типът при стафордшира отдавна е наложен и не варира. Световните, европейските и интершампионите през последните 20 години са с еднакъв тип и нито един от тях не е нито булдожи тип, нито тип гонче или старотипен.
Не исках да цитирам имена за да няма обидени, защото няма да са малко хората нямащи никаква вина за предците на кучето си,но след като има фенове на породата, които цитират и дават за пример некачествени кучета виновни за лошото състояние на популацията на Амстафа в момента, бях длъжен да напиша истината.

Исперих Бурханларски
Развъдник BalcanGentlemen

[Весела]

Общ вид:
Трябва да създава впечатление за голяма сила, съответстваща на неговия ръст. Много плътно и замускулено куче, но подвижно и елегантно. Силно обострено внимание по отношение на това, което го заобикаля. Трябва да бъде набит, а не дългокрак. Изключително смело куче.

С тези уводни изречения от стандарта на американския стафордширски териер (АСТ) се изразяват най-важните му белези, квалифициращи го като особена порода. Външният му вид и нравът му са тези два белега, създаващи общото впечатление за породата.
Под "трябва да създава впечатление за голяма сила" не се разбира, че кучето трябва само да изглежда силно. Напротив, АСТ е изключително силно и издръжливо куче. Тези две качества неслучайно са типични за породата. Те са наследство от историята и произхода и се предават генетично във всяко следващо поколение.

Стопанинът е вторият фактор, от който зависи развиването на тези две качества. Неправилното развъждане и отглеждане може да доведе до тяхното изчезване. Разумните развъдчици и любителите на АСТ не са привърженици на кучешките борби и самата мисъл за това ги ужасява, но те не трябва да забравят, че АСТ е "наследник" на питбула и съответно произходът им е един и същ. Питбултериерът е създаден именно за борби през времето, когато кучешките борби са били на мода. Целта на създаването на тази порода е не просто за борби, а за да побеждава. Това обяснява още едно типично за териерите качество - силно изразено при стафордширите - упоритостта. Всеизвестно е, че борби със стафордшири не трябва да се практикуват. Нека да оставим тази порочна практика на развъдчиците на питбули, ако те все още не са се преориентирали към дърпането на тежести например. За да се запази идентичността на АСТ, борбите със стафордшири не трябва да се практикуват. Независимо от това, както казва моят приятел от Сърбия Раде Дакич - Кича (международен специализиран съдия за териери от типа бул и собственик на реномирания ръзвъдник за АСТ "Франстал": "Ние и занапред трябва да развъждаме и отглеждаме кучета, които да изглеждат като бойци - винаги готови за победа."
АСТ не трябва да изглежда като булдог - с прекалено къси крайници. Нито като кане корсо - с прекалено дълги крайници. Когато е в добра кондиция, мускулите му трябва да бъдат много твърди и добре очертани. Винаги трябва да се търси оптималният, а не максималният вариант, защото ако мускулната му система е прекалено развита, кучето ще изглежда като буца от мускули и ще се изгубят качествата елегантност на движенията и изисканост, както и издръжливостта.
Американският стафордшир в никакъв случай не трябва да бъде тежко куче, с прекалено широк гръб и глава. Непознаването на породата у нас за съжаление е причина някои да се предпочитат именно такива кучета. Развъдчиците трябва да не използват за разплод такива кучета (мутанти). А когато все пак имат такова кучило, трябва да предупреждават новите собственици, че кученцата няма да могат да печелят призови места на изложбите. Прекаленото "изсушаване" на типа чрез селекция или на кучето чрез продължителни тренировки (например тичане) също не са за препоръчване, защото това ще доведе до олекотяването му. Всички части от тялото на добре изглеждащия стафордшир са съединени една с друга хармонично и незабележимо и нито един мускул не изпъква поотделно. Всяка част от тялото на кучето трябва да отговаря пропорционално на останалите му части. Стафордширът не трябва да изглежда така, сякаш е създаден от части втора употреба. Не трябва да забравяме, че стафордширът е териер и е естествено да бъде много упорито, бързо, пъргаво, подвижно и весело куче. Поведението на стафордшира е джентълменско и дружелюбно. Други важни негови специфични черти са внимателност и безстрашност. АСТ не трябва да бъде воден на изложба, ако нямате контрол над него. Той е много силен и ако не е обучен за поведение в изложбен ринг и не е придобил добри маниери, може да ви създаде проблем по време на изложбата или по време на разходка. Ако кучето ви е с отличен тип и кондиция, желанието му да изпълнява волята на господаря си и готовността му за представяне със сигурност ще бъдат възнаградени на киноложката изложба. Закупуването, отглеждането, възпитанието и обучението на изложбен АСТ изисква доста средства. За качественото развъждане на стафордшири са необходими и много знания и търпение. Бъдещите собственици на АСТ бих посъветвал да следят класациите от изложби, за да вземат правилното решение при избора на своя бъдещ другар. И знайте едно: "От всяко дърво свирка не става." Това важи както за кучето, така и за стопанина, защото не са малко случаите, при които кучето има дадености за отлично класиране, но поради лошо представяне не получава оценката, която му се полага.

Исперих Бурханларски
Развъдник BalcanGentlemen

[Весела]

ГЛАВА:
Със средна дължина. Погледната отстрани е дълбока. Широк череп. Много добре изразени мускули на бузите. Ясно изразен стоп и високо поставени уши. СЪС СРЕДНА ДЪЛЖИНА означава, че главата не трябва да има издължена форма /като цяло/. Муцуната - разстоянието от върха на носа до стопа е по-късо от разстоянието от стопа /прехода от муцуната kъм челото/ до теменната издатина на черепа. Грубо казано, формата на главата може да бъде описана като два слепени квадрата, единият от които е по-малък.

ПОГЛЕДНАТА ОТСТРАНИ ГЛАВАТА Е ДЪЛБОКА, което означава, че височината на черепната част трябва да съответства на ширината й, а височината /дълбочината/ на муцуната, съответно да е приблизително равна на дължината й. Дълбочината на главата зависи много от силните долно-челюстни кости. Като цяло формата на главата е генетична заложеност.

МНОГО ДОБРЕ ИЗРАЗЕНИ МУСКУЛИ - означава че мускулите на бузите и мускулите в горната част на главата са оптимално развити и изразени, но това не означава прекалено големи мускули на бузите, защото се нарушават пропорциите на главата и ширината й може грозно да се увеличи. При такива лоши пропорции главата започва да изглежда плитка и може да бъде сравнена с тази на жабата.

ЯСНО ИЗРАЗЕН СТОП означава, че преходът от муцуната към черепната част трябва да бъде добре изразен, както при молосите, а не плавен или почти липсващ, както при хрътките или колито. Краниалната /черепната/ бразда, започваща от стопа и завършваща до теменния израстък е добре изразена. Теменният израстък е изразен, но не е видимо изпъкнал, може да бъде усетен чрез опипване.

ВИСОКО ПОСТАВЕНИ УШИ означава, че купираните уши трябва да са успоредни едно на друго във вътрешната си част, когато вниманието на кучето е обострено. Основите на ушите не трябва да са странично поставени, както при птичарите или при басета например. Първото впечатление от кучето се добива от главата му и съответно главата на американският стафордшир е първото нещо, което веднага го разграничава от останалите породи кучета. Изключение прави главата на английския стафордшир бултериер, която е доста сходна по структура, но е по-малка, тъй като ръста на това куче е по-малък. Въпреки, че е здрава и "квадратна" и изпълнена с мускули, главата на АСТ е пропорционално добре изразена, излъчва сила, сериозност и твърд характер. Изискаността и изразителността при АСТ зависят много от главата. Когато кучето е напрегнато или вниманието му е привлечено, комбинацията от набръчкано чело и жизнени очи създава впечатление за необичайна и интересна глава, от която не можем да си преместим погледа. Главата трябва да е образец за пропорционалност. Тя не трябва да бъде прекалено голяма /масивна/, широка, тежка или груба, защото няма да съответствува на тялото, към което се съчленява. Всички елементи на главата трябва да са съвършено съединени, така че пропорционално да отговарят на цялостната конституция на кучето.

УШИ: КУПИРИРАНИ ИЛИ НЕКУПИРАНИ
В някои държави, като Холандия например, от 1998 година е забранено рязането на ушите при стафордшира, независимо от това, че при голям брой от кучетата ушите не са с естетични форми и буквално развалят общото впечатление от екземпляра, колкото и качествен да е той. До изложбите в такива държави се допускат стафордшири с рязани уши, само ако те са отрязани преди забраната или ако участникът в изложбата е от страна, в която не е забранено купирането. Купирането на ушите при стафордшира е традиция, наследена от далечното минало и целта на създаването на предшествениците на тази порода - борбите.
При бойните кучета ушите са били рязани, за да се предотвратят травми и инфекции, причинени от сбиванията. Съвременните киноложки изисквания са далеч по-различни и са свързани с естетическото възприемане на кучетата. Повечето любители и развъдчици на АСТ са привърженици на купираните уши, дори когато формата им не е лоша и не изисква купиране. Аз също мисля, че за да изглежда стафордширът по-елегантен, ушите му трябва да бъдат купирани, но според конкретната конфигурация на главата. За съжаление вече е без значение какво предпочитаме, тъй като купирането на уши в Европа вече не е позволено.
Нерязаните уши трябва да бъдат къси, пречупени през средата и падащи встрани (розовидни). Клепналите уши в основата си са недостатък. На изложбата не трябва да има значение за съдията дали кучетата са с рязани или с нерязани уши, стига тези с нерязаните да са с приемлива форма. По-хубавият екземпляр винаги побеждава. Не са малко шампионите с цели уши. Много важно е обаче нерязаното ухо да стои правилно. За предпочитане са розовидните, но са допустими и полуизправените. Те са изправени до средата и висят напред или леко встрани. Не е желателно ушите да са клепнали в основата си.

Исперих Бурханларски
Развъдник BalcanGentlemen

[Весела]

ЦВЯТ:
Pазрешени са всички цветове: едноцветни, многоцветни (пъстри и тигрови), но оцветяване, съдържащо повече от 80% бяло, черно с огнен подпал и цвят на черен дроб не трябва да се толерират. Едва ли съществува порода, при която да се наблюдава толкова голямо разнообразие в оцветяването както при американския стафордшир. При него могат да се видят почти всички оцветявания, които се наблюдават при останалите породи. Да започнем с еленовия, при който има няколко варианта. Най-често срещан е червено-еленовият цвят, въпреки че в действителност малка част от тези кучета са наистина червени. Силният светлочервен пигмент е рядкост. Повечето кучета с еленов цвят са по-близо до кафявия или жълтия, отколкото до огненочервения цвят. Не е лесно за някои селекционери да постигнат напредък при развъждането в стремежа си да произведат кучета с интензивно червен еленов цвят. Истината е, че това може да се постигне със "смесване" на светлочервен с истински черен. Известно е, че са получени добри резултати при близкородствено заплождане на черно-кафяви (черно-златисти) с бели стафордширски бултериери, при което се е родило потомство от добре изразено тигрови и изцяло червени кучета. Стандартът на АСТ не допуска, обаче изцяло белите кучета, както и черните с кафяв подпал, поради което получаването на червени кучета от тези цветове при АСТ е крайно нежелателно, да не казвам невъзможно.
Друг вариант на еленовото се характеризира с няколко нюанса в различни варианти кремаво. По-често се среща вариантът, при който космите в основата си са тъмни, а към върха изсветляват. Съществува и обратният вариант. При някои кучета такива косми са разположени симетрично само на определени места по тялото и/или често по главата или по дължината на гърба. В последния случай образуват по-тъмна или по-светла "лента" в горната част на гърба.
Още един цвят от варианта на еленовите е синьо-еленовият, който е по-рядък. Той варира от много светло (преди бяло) до червено. Цветът на тези кучета около очите, муцуната, носната гъба е размътен. Същото може да се види и при сините и синьотигровите АСТ. Това е нормално и позволено.
Някои хора не приемат тези варианти заради не дотам тъмните очи, но ако цветът на очите не е по-светъл от цвета на козината няма никакъв проблем. Това се отнася само за окраските, в които присъства синьо, така че не се самоуспокоявайте. В България до 2000г. нямаше нито един син или еленово син-тигров АСТ, а само един мъжки светлоеленовосин екземпляр, внесен от Австрия в края на 2000 година.
Всички варианти или разновидности на еленовото могат да бъдат с черна или с бледочерна маска. Маската лесно може да се изгуби при селекцията и ако развдчика много държи на нея, доста ще се затрудни и забави в селекцията. Едно е сигурно, че ще си струва. Огненочервено куче, със силна маска е един от най-желаните цветове от развъдчиците и ще е много жалко, ако с течение на времето пренебрегнем маската, защото не е изключено тя да изчезне напълно.
Съществуват и сиви АСТ, но този цвят е много рядък и рискован за развъждане. Според Уилям Петерсън е възможно този цвят да се придружава от смъртоносен фактор, тъй като поколенията, произведени в неговия развъдник от сиви АСТ са загивали веднага след раждането.

ТИГРОВИЯТ Е ЕДИН ОТ НЙ-СРЕЩАНИТЕ ЦВЕТОВЕ ПРИ АМ.СТАФА. Той може да варира от черен до еленовосин нюанс. Степента на тигровост може да бъде различна, както по тонове и нюанси, така и по форми - от широки и добре очертани ленти, до редки, тънки, понякога едва видими ивици.
Много кучета, смятани за черни всъщност са тигрови. Когато ивиците са черни и основата им е черна, кучетата изглеждат като плътно черни. Истински тигров цвят можете да получите от такова куче, кръстосано с друго черно-тигрово или с видимо тигрово куче. Ако обаче кръстосате чернотигрово с чисто черно или с еленово няма да получите тигрово потомство.
Има още един тип черен цвят при АСТ. Той всъщност е най-тъмно кафяво (преди черно). Този цвят може да започва от светлосив или да се вижда като жълтеникавобял (не син), но може да бъде толкова тъмен, че да изглежда като черен.
Изключително рядък е истински черният цвят. Той е без нюанси и без ленти на по-светъл цвят. Ако внимателно разглеждате черно куче отблизо и забележите дори едно райе с големина 1 см някъде по тялото, знайте че това куче всъщност е тигрово. Истински черният цвят е плътен и равномерен навсякъде. Това, което може да разкраси допълнително черното куче са белите петна и още повече ако се симетрични или в правилна форма.

Освен сините съществуват и синьотигрови АСТ. Те могат да варират от бледосребърносиви до железносин оттенък. Светлите сини ленти могат да бъдат аранжирани от бледожълтоеленово до светлопортокалово. Този цвят е един от интересните шоу цветове.
Недопустим е чисто белият цвят и черно с кафяв подпал, като при ротвайлера и добермана. Ако използвате в развъждането прекалено бяло куче, белият цвят (над 80%) ще продължава да се появява докато с течение на времето ще получите бледооцветени кучета с розов пигмент, а независимо от цвета на АСТ пигментацията на носа, на очите, на ръбовете на клепачите и устните е важна.
На изложбите, при оценяването, нито един от изброените цветове няма предимство пред другите, независимо от това дали е по-рядък или не.
Чувствам се длъжен да предупредя любителите на един от най-желаните цветове - огненочервеният и истински черният, да не се изкушават да получават тези цветове по нечестен начин. Всеизвестно е, че в България няма нито един чисто черен АСТ, а само питбули с такъв цвят. При една такава кръстоска, забранена от Американския кенъл клуб, МФК и БККАСТ, с черен питбул, вие ще загубите много повече, отколкото бихте спечелили, въпреки че вероятно ще получите така дългоочакваните огнени и чисто черни кучета (не случайно не ги наричам АСТ, повече би им подхождало мелези). Малък е шансът полученото потомство да бъде с правилна анатомия, отговаряща на стандарта на американския стафордшир. Същото се отнася и до екстериора и характера, но дори и да получите някое изключително куче, си помислете за срама, който ще изпитате след като то бъде използвано за разплод (ако все пак сте успели да заблудите комисията по развъждане)...
Нашата порода Американки стафордширски териер не се нуждае от такива експерименти, точно обратното.

Исперих Бурханларски
Развъдник BalcanGentlemen

[Весела]

Кондиция (има се в предвид изложбена кондиция). Кучето е в кондиция, когато е в добро здраве, с оптимално тегло, добре развита мускулатура, лъскав косъм, бистри и живи очи и е в добро, весело настроение. От последното зависи до голяма степен добрата изява на кучето на изложбения ринг. Отличната кондиция е моментно състояние на кучето. Тя влиза в задълженията на стопанина. Не е възможно едно куче да бъде постоянно във върховата си, отличната кондиция. Тя се постига с много желание, труд, знания, постоянство и средства от страна на стопанина. За нейното постигане е нужно време, така че точно в деня на изложбата или изпитанието, кучето да се представи в най-добрата си кондиция.

Пропорционалност. Означава всички части на тялото на кучето да бъдат хармонично съчленени, съразмерни едни към други и с оптимални размери. Куче с дълго и тясно тяло, с тежка, широка и прекалено голяма глава, не може да е пропорционално. Колкото по-добър е типът и кондицията на кучето, толкова по-пропорционално би следвало да е то.

Изразителност, изисканост. Тези две понятия се дефинират като маниер на елегантност и грациозност, излъчващи благородство. Тези две качества често са важен критерий за победата на кучето на екстериорната изложба. Изисканото куче показва най-добре достойнствата на своята порода. То излиза на ринга с гордост, с издължен врат (има се впредвид стойката на врата, а не дължината му), с вдигната високо глава, с храбро поведение, излъчващо достойнство. Изисканото куче е ведро и спокойно. При движението си в ринга крачката му е широка, равномерна и плавна, без клатушкания и друсане. Изисканото куче не обръща никакво внимание на околните в ринга както в движение, така и поставено в стойка. То е като "глухо" в ринга и зачита желанията единствено на своя водач, като през цялото време се опитва да се представи максимално добре.
Изразителността е положително излъчване на главата на кучето - "лицето". От голямо значение за изразителността са "топлите и добри очи", излъчващи спокойствие и любопитство. Често за изразителните кучета шеговито се казва, че са с умен поглед. Всички големи шампиони притежават тези две качества.
Изискаността и изразителността са качества, които не могат да бъдат придобити при кучетата. Те или се раждат с някое от двете, а може и с двете (най-добрият вариант), или не. Изразителността е качество, което не може да бъде изгубено в последствие, но изискаността може да бъде изгубена, ако методите на възпитание са неправилни и сурови. Ако не съществува приятелство между кучето и стопанина, ако не се полагат постоянни грижи за здравето на кучето или ако средата на живот не е добра, е сигурно, че кучето ще изгуби качеството си изисканост. Куче, което е с отличен тип, но е без изисканост, няма предимство пред куче от същия тип, но с изисканост. Ако пък две кучета с отличен тип и еднаква изисканост (това са изключително редки случаи, които обаче не са невъзможни) се конкурират на ринга, решаваща роля ще изиграе изразителността.

Исперих Бурханларски
развъдник "Balkan Gentleman"

[Весела]

Стандартът на дадена порода е еталонен критерий, с помощта на който се преценяват качествата на определен екземпляр от породата по отношение на екстериор, движение и темперамент.
Всяка порода, която е регистрирана в Международната федерация по кинология - FCI има свой стандарт, създаден в родината й, и в последствие утвърден от FCI. Първоначално стандартът се създава в Национален клуб за породата, приема се от Националната киноложка организация на съответната страна, която на свой ред го представя пред FCI.
Стандартът на Американският стафордширски териер е утвърден официално на 10 юни 1936 г. и до днес е останал в общи линии непроменен. Въпреки това, съвременните елитни представители на тази порода са с по висок ръст. Това не е отбелязано в официалния стандарт, но ако следим класациите, както в САЩ, така и в развитите в киноложко отношение европейски страни, тази тенденция става очевидна. На големи международни и специализирани изложби съдии са всеобщо признати развъдчици на породата, които прокарват новите съвременни тенденции при развъждането на стафордшира. Именно те толерират по-високите кучета от тази порода (под по-висок ръст нямам в предвид драстично по-големи). Обикновено по-дребните екземпляри са от така наречения погрешно булдожи тип (кучета с твърде ниски и с почти прави вратове), който не се предпочита в Европа. Не трябва да забравяме, че световни шампиони за породата са предимно стафордшири от Европа, а не от САЩ или Канада. Безспорен е фактът, че европейците непрекъснато внасят от Америка потомци на най-добрите американски стафордшири с цел "опресняване на кръвта" на породата (внасяне на свежа и нова кръв от водещи американски линии). Но също тъй безспорен е фактът, че нито един уважаващ себе си развъдчик няма да внесе от САЩ потомък на производител, който е шампион на САЩ, но няма успехи на европейски изложби. Общоизвестно е, че критериите при оценяване на кучета в САЩ не са чак толкова високи, както тези в страните членове на FCI. Критериите и изискванията към шампион на страна - член на FCI или (още повече!) FCI - "Интернационален шампион" са доста високи и не всички американски шампиони биха издържали на тях. Разбира се има и изключения, особено на Балканите, където не е толкова трудно да се издебнат неопитни съдии и ялова конкуренция, за да се получат така желаните 4хCACIB от трима различни съдии и да се достигне до титлата "Международен Шампион".

Стандартът на породата описва идеалното, съвършено куче. Стремежът на селекционера е да създаде (произведе) куче, което се доближава максимално до този идеал, а задачата на киноложкия съдия е да оцени кучетата по достойнство, степенувайки класирането и оценките им според съответствието със стандарта. Но публикуваните от FCI стандарти са твърде кратки и с общо-описателна форма. Нито развъдчикът, колкото и сведущ, амбициозен и заможен да е, нито съдията, колкото и опитен и безпристрастен да е, няма да могат да постигнат своята цел, ако разчитат на такъв кратък стандарт. Неговата краткост не дава възможност за ясна детайлна представа за породата, а непълната описателна форма дава възможност за свободно тълкуване. Всичко това може да доведе до неразбиране на стандарта, което е изключително опасно за всички, които имат отношение към породата. Много са случаите и в нашата страна, които показват, че неразбирането на стандарта води до трайни грешки при развъждането и оценката на дадено куче. Вярно е, че такива грешки допускат предимно хора, които държат не толкова на качеството на кучетата, колкото на комерсиалността и личната финансова изгода, но именно тези грешки помагат плачевното състояние на популацията на Американския стафордширски териер като цяло в България да е факт.

Има ли смисъл да се внася евтино "старотипно" куче, например с наподобяващо булдог та дори и да е от Америка? Какъв е смисълът да се произвеждат масово "расови кучета", които да се класират на последни места във всички европейски рингове? Време е българският развъдчик на стафордшири да си отвори добре очите и ушите, да преглътне горчивия хап на измамата и поне да не повтаря досегашните си грешки.
И ако все пак сте твърдо решите да внесете куче от чужбина, което ще е полезно за всички нас, прецелете се добре , вдигнете летвата възможно най-високо . Пригответе се да бръкнете дълбоко в кесията си и закупете куче от развъдник, който е произвел или поне притежава световен или европейски шампион.
Вещите развъдчици използват най - добрия разплодник в страната и след това заплождат полученото поколение в чужбина, докато явлението - качествен генофонд като цяло в България не стане факт.
Твърдението, че в България няма и не се произвеждат качествени стафордшири може да бъде чуто само от неразбиращи от породата хора. Още през 1996 г. българската кучка СН.BG Wendy de Kikinda стана втора в света в клас шампиони на световната изложба във Виена при конкуренция от най - добрите женски стафордшири от цяла Европа, Канада и САЩ - 22 на брой. Това бяха националните шампионки на тези страни за времето си. Единственият и недосатък бе, че не беше произведена в България, а в Кикинда. Заплодена със син на Zirus vom Simba Camp, тя даде отлично потомство. Друг е въпроса как бе използвано това потомство в полза на позитивното развъждане у нас.

Внасянето през последните години на няколко качествени разплодника и използването им в развъждането даде своите резултати. Сега стафордшири произведени в България печелят първите места по европейските рингове. По всичко личи, че твърденията на лаиците и неразбиращите не се оправдават. Ентусиазма и амбицията на развъдчици в нашия клуб дават своя резултат. На лице имаме вече едно поколение (нямам в предвид едно кучило) американски стафордшири с отлично ниво, като сред тях ярко се открояват няколко екземпляра с високи изложбени качества. Тези кучета са българска селекция и тепърва ще разнасят славата на стафордшира и българската кинология по света, както със собственното си представяне, така и с поколенията с които ще ни зарадват и вече ни радват.
Бих посъветвал всички истински радеещи за породата българи, да забравят за междуличностните си търкания, когато стане дума за развъждане. Нека не отричаме успехите на някои от нас, защото те са плод на много усилия, много труд и желание за изява, изява която може да бъде само от полза за породата и представянето ни пред света. Нека да се възползваме всички от полезния ентусиазъм и амбиция на тези развъдчици, защото те показват нивото на българските кучета по изложбените рингове у нас и във чужбина. Давайте зелена светлина на можещите да си позволят висококачествено развъждане, отглеждане и представяне по световните рингове . Такива хора са нужни повече в нашия клуб за да се създаде истинска конкуренция в селекцията на стафордшири с отличен тип в България. Само конкуренцията и съревнованието в стремежа да се произведе все по-добро и все по-качествено куче, тласка развъждането в правилната посока.
Апропо, цената на малко кученце от качествени родители не е никак ниска в чужбина, и у нас, но тя е оправдана само тогава, когато нивото на родителите му, оценките, призовете и титлите, които те са спечелили на изложбите, са доказали качествата им.

Исперих Бурханларски
развъдник "Balcan Gentleman"