Започнахме да го пускаме леко, идва като го викнем, нищо че пак си прави оглушки. Тича редом с големите кучета, не се предава гони топката, играе, мятка се, вече се влюби с един кавказец и едно женско чау-чау. Гони я, и и дърпа китеника

Хареса се и с един питбул, с който обичат да се въргалят в пепел и трева и да се ближат по муцуните един друг. Общо взето само с един пинчер, който е шашав и твърде див, както и една не социална женска ротвайлерка не играе. Не го пускаме, защото тя е твърде опасна и непредвидима, страним от нея.
Притеснява ме само, защото ние се стараем да го обучим да ни слуша и да му имаме 1333,99 % доверие, но дали ще може във всяка една ситуация да разчитаме на негово послушание, дали не трябва след време или когато трябва да поговорим със специалист за обучение /имам предвид не да стане една домашна помощница или готвачка, да включва телевизора

/ , а да е спокоен, да реагира спокойно на други нервни, емоционални кучета, да го пускаме във всяка ситуация , примерно ако отидем на изложба да вярваме в него, както и той в нас.
