от Jordan staff » Вто Яну 27, 2009 3:27 am
Превантивно обучение
Превантивното обучение предпазва кучето ви от неподходящо поведение. Това означава, че вие го наглеждате, когато е с вас, докато го държите в клетка или в оградена кучешка зона, когато не може да го пазите. Според методологията на този тип обучение, ако кучето ви няма възможност да следва нежелано поведение, няма да се наложи да моделирате поведението му или да използвате методи за отрицание. Този тип обучение изисква повече усилия от страна на стопанина. В дългосрочен план обаче превантивното обучение е по-малко натоварващо както за собственика, така и за кучето. Този метод има две предимства:
1.Веднага ви посочва като водач на глутницата.
2.Ускорява изграждането на връзката между вас и новия ви приятел.
Ако доведете малкото си кученце вкъщи и го оставите на воля, може би само за 5 минути то ще успее да повлече всичко, което може да побере в малката си уста, и да сдъвче онова, което не може.
От друга страна, ако сте избрали да обучите малкото чрез превантивни методи, трябва да го пускате само в стая, където стоите и сте подготвили много играчки за дъвкане, за да са на разположение, когато потрябват. Ако го хванете да гризе нещо неподходящо - например пердетата, би трябвало да го смутите с твърдо “Не!”. След това му дайте подходяща играчка за дъвчене, придружена с похвала, за да асоциира поощрението със съответната играчка. Помнете, че кучетата възприемат само три тона на гласа, придружени със знаци на тялото и визуален контакт. Например: Високият възбуден глас би бил полезен, за да го накарате да дойде при вас или да ви следва плътно. Този тон на гласа напомня на малкото за братчетата и сестрите от котилото (затова е трудно деца да спечелят уважението на кучето, защото звучат като техни равни).
Прозаичният тон е подходящ за задаване на команди (също като лаенето - спокойно, директно, без натиск).
Ниските тонове наподобяват ръмженето на майката, което значи: „Каквото и да правиш, престани веднага!”
Запомнете, че викането и боят ще объркат кучето и само ще го накарат да не ви вярва. Кучетата няма да ви разберат, когато ги удряте или влачите. Така те само биха разбрали, че не могат да ви вярват и ще се страхуват от вас. Затова активирайте във ваша полза прекия визуален контакт, тона на гласа си и знаците на тялото, за да сте сигурни, че подаваните сигнали са схванати от животното.
Директният контакт с очите може да значи, че гледате на кучето си с обич, и то ще промени изражението си. Когато пък се вгледате продължително в очите на любимеца си, след като той току-що е скочил върху вас, а вие сте му казали “Долу!”, погледът ви би могъл да казва “Сериозен съм!”.
Какво да кажем за езика на тялото? Имате ли кутре, което се страхува, когато се приближавате, прикляква и пишка по малко? Вие не го удряте, но каква е причината за това негово поведение?
Начинът, по който се приближавате към кучето, може сам по себе си да е заплаха. Бързо ли се движите? Навеждате ли се към него рязко? Защо не опитате да го извикате да дойде само, да приклекнете на неговото ниво, за да не изглеждате толкова страшно. Използвайте парче от храна или любимата му играчка, за да го убедите, че сте настроени доброжелателно. Погалете го, когато то се приближи (не се протягайте). Непременно го похвалете за проявената смелост.
Прекалено често хората утешават кучето си, забелязвайки признаци на страх, което е нормална човешка реакция. За кучетата обаче подобно поведение може по-скоро да затвърди страха им. Например - ако детето ви изпусне метален похлупак на пода. Преди още да сте мигнали, кутрето вече се е хвърлило под най-близката мебел и трепери неспирно. Вместо да го дърпате и успокоявате (което е равносилно на фразата “Нормално е да те е страх”), опитайте да го примамите с лакомство, смях и позитивно настроение. Вашето куче ще прихване от ентусиазма ви. Покажете му, че няма от какво да се страхува.
- Прикачени файлове
-

- puppy_7.jpg (91.71 KiB) Прегледано 37806 пъти