Съдейки по развитието на изложбите, хендлингът е започнал да се формира като професия много рано като се е развивал и усъвършенствал заедно с усъвършенстването на правилата на изложбите и на оценяването. Хендлингът представлява система за професионално представяне на кучетата на екстериорния ринг, както и подготовката им за участие. Хендлерът е човека, който ръководи кучето, показвайки го в ринга пред експерта. Да станеш професионален хендлер съвсем не е толко лесно, колкото си мислят зрителите и "закоравялите" развъдчици, виждайки красивия му, лек бяг, спокойните, правилни движения и гордо представящо се с него куче. А и мнозина започват да говорят: "Че какво толкова? Да потичаш с кученцето, да покажеш зъбките му - и аз го мога!" Но по някакви причини все повече собственици доверяват своите кучета на истински хендлери. Защото хендлерът ще представи правилно и красиво кучето в изложбена стойка, ще го покаже в свободен и правилен тръс, а и ще прикрие някой малък недостатък (който не играе никаква роля при развъждането, но може да повлияе при сравнението на две кучета). Също така обезателно ще покаже неговите достойнства, а и не рядко ще го подготви физически и козметически за ринга (подстригване, триминг).
На добрия хендлер, който действително разбира от работата си, му се налага да работи с различни породи: от мъничкия чихуахуа и японския хин до санбернар, дог и мастиф. Всички те са с различни размери, начин на движение, породни признаци, недостатъци и особено различни характери! Някои хендлери представят само ловни, служебни, декоративни кучета или само немски овчарки. Но, уви, за да подготвиш и представиш правилно едно куче, трябва не само да се познава теорията, но трябва и добра физическа подготовка. Не всеки човек ще може да изкара цял ден (а понякога и два или три) на изложба, да представи кучето (понякоге не само едно) и да може да побяга в ринга 30-40 минути в бърз тръс редом с доберман, ротвайлер, овчарка или друго служебно или ловно куче, за което се изисква добра издръжливост и физическа подготовка - а това може да се провери само при бяг в бърз тръс. За всичко това е необходима практика и опит, придобит в по-голямата си част на изложбения ринг.
НО ако все пак сте решили само да представите кучето си, ето няколко съвета за облеклото и аксесоари - неща съвсем не маловажни:
1. Облекло на хендлера и аксесоари на кучето:
Облеклото на хендлера трябва да бъде контрастно на цвета на кучето (ако кучето е бяло - тъмни дрехи, но в никакъв случй такива, които могат да придадат оттенък на цвета на козината на кучето). Най-добре е да са противоположни, но не крещящи цветове.
Не си струва да се облича пола и обуват обувки на висок ток за средноголямо или голямо куче. Това облекло е уместно само за миниатюрните породи, с които трябва да се ходи със спокойни крачки. За другите породи е по-подходящ лек панталон, ниски обувки и блуза, но не си струва тя да е с богата, претрупана горна част (например жабо или шал), от която могат да се заинтересуват кучетата. Косата трябва да е сресана и акуратно прибрана за да не пречи по време на работа.
Особен случай са служебните кучета особено ако е шампионат и се предвижда голямо бягане. Тогава спортният екип с маратонки е уместен, но така може да бъде представяно и куче на изложби, където не се предвижда да има бягане на ринга за BOB и по-високи нива защото в тези случаи има известна разлика в начина на оценяването в екстериорните рингове. Например много често немските овчарки се представят именно от хендлери, облечени в спортен костюм и с маратонки.
2. Не по-малко внимание трябва да отделите на аксесоарите на вашето куче:
Забранено е да се представят кучета със строги нашийници. Също така нежелателни са кожените нашийници - заради тях не се вижда линията на врата на кучето, извивката, вратът визуално става по-къс.
За изложба са подходящи изкуствените нашийници, поводите-верижки душач и полу-душач, както и поводи (изкуствени, кожени, верижки) с дължина 1м, а за немските овчарки: 1.5 - 2 м защото кучето се движи пред хендлера. С изкуствени нашийници се представят кокерите, пуделите, дребните породи, чау-чау и териерите.
Особени нашийници се купуват за доберманите: Това е верижка-душач със звена средна големина, дължината на напиника трябва да е такава, че свободно да лежи на гърдите на кучето (в основата на врата, на холката). За немските овчарки се подбират душачи-верига с големи размери звена.
Главното е по-малко да се суетите на ринга, внимателно да се вслушвате в указанията на експерта и по-малко да нервничите. Иначе кучето ви ще се изплаши, ще изгуби ориентация, ще застане пред експерта свита и уплашена и ... сбогом, първо място! ... Ще се ръкуват с вас и ще ви кажат: "Free!" "Good bye!"
Ранно утро. Изложба. Времето върви спокойно и равномерно.
До началото на работата на ринговете, когато атмосферата се нажежава до краен предел от вълнение и емоции, има още повече от час. Появяват се първите посетители и участници. Някой поставя клетки. Някой тренира в ригна. А някой друг просто чака реда си и, разбира се, се надява на победа. Именно в тези минути може спокойно да наблюдавате кучетата и да си отбележите, че ето, например, това куче е по-добро от другото, а ще бъдат в един и същи клас. Или да си харесате бъдещия "мъж" на своята "девойка". Или просто да се запознаете с нови хора.
Най-накрая експертът влиза в ринга и главното действие започва. Минава един клас, втори. А ето сега в ринга ще влезе това кученце, което толкова си харесахте сутринта. Но неочаквано печели другото куче, което вие сте считали за по-слабо. Какво е това? Интрига? Заговор? Некомпетентност на експерта? Съвсем не. Всичко е много по-просто. Красавицата е дошла на изложбата направо "от дивана", затова подскачаше по ринга, стоеше присвила своя прекрасен равен гръб и отказваше да си покаже зъбите. А кучето, което по екстериор е по-лошо от нея, е прилежен ученик е ръцете на умел хендлер и демонстрира леки, свободни движения, горда стойка и дружелюбно отношение към съдията.
Някой ще каже, че това е несправедливо. Но не трябва да се забравя, че изложбата е преди всичко шоу на красиви кучета. Затова когато решите да отидете на изложба няма да ви навреди да вземете няколко урока при опитен хендлер. По-добре е кучето ви да бъде представено от него, но в същото време това е възможност за вас да приложените на практика наученото от хендлера.
Съществува погрешно мнение, че хендлерът работи само с един клуб или развъдник и че той съзнателно ще представя лошо кучета, които не принадлежат към тези групи. Това е абсолютно невярно. За хендлера-професионалист всяко куче е неговата работа, а следователно и доход. От това как ще представи кучето зависи и неговият хонорар. Затова той се старае да покаже в най-добрата и изгодна светлина всеки свой "подопечен" независимо от неговия произход и "социална принадлежност".
Ако вие не можете да решитe трябва ли за вашето куче хендлер-професионалист, то аз ще ви изброя няколко сериозни аргумента в негова полза:
Първо: Хендлерът познава много експерти и може да препоръча за кучето ви изложба в зависимост от предпочитанията на един или друг съдия.
Второ: На ринга той никога няма да покаже своето вълнение, което понякога толкова пречи на собствениците и се предава на четириногите им питомци, въпреки, че (уверявам ви) той преживява за кучето ви не по-малко от вас.
И трето: Ако сте заети, той винаги може да заведе вашето любимо дакелче на изложба не само в друг град, но и в друга страна.
Дарья Солохина
www.handler.ru

