БОЛЕСТИ

[Jordan staff]

Стафът е най-добрият пациент от кучешкия свят.Стафът никога не проявява агресия към лекаря, каквото и да го прави - това идва от основното селекционирано качество -за това куче човекът е Бог и няма и да му мине през красивата главица да го нарани.

Но породата има огромни генетични проблеми. Само куче, купено от производител, който има сертификати за следните болести е с гарантирано здраве по отношение на расата. Тези сертификати трябва да са от оторизиран лекар, член на съответна камара на специалисти( за всяка болест). Това са онези буквички , записани след името и ника на кучето... А именно:

1. Наследствена атаксия - неврологично заболяване , много характерно за стаффа. Проявава се след 2год.възраст.

2. Сърдечни проблеми - клапен пролапс ,стеноза на белодробната клапа и т.н. Изисква се OFA сертификат за родители и кучето от оторизиран кардиолог.

3. Тазобедрена дисплазия - сравнително повече от други породи - изисква се OFA от член на камара на ортопеди с Ro снимки на седирано куче и ехо.

4. Хипотиреоидизъм - основно заболяване на породата. Това е намалена функция ня щитовидната жлеза. Лекува се не трудно, но трябва да се хване навреме. Иначе-лошо. Необходимо е да се следят хормоните на щитовидната жлеза през 10-12 месеца след 2 годишната възраст. Thyroid сертификат се изисква за родителите - наследствено е.

5. После всичко друго, което е ясно - за късия косъм - кожните , за очите - ентропията и т.н.


                            ПРИЗНАЦИ ПРИ УМОРА И ОТПАДНАЛОСТ


    Прекомерно дългите разходки, игри и спортуване могат да доведат до преумора и да предизвикват у кучето временна отпадналост. Ако обаче при неголеми усилия у него се появи постоянна умора, тогава има за какво да се тревожите. Причината за това може да бъде или хронично заболяване на сърцето, какъвото е митралната недостатъчност при възрастните кучета, или някаква инфекция - микробна или паразитна.
При отпадналост кучето рязко променя своята активност. Реагира слабо или въобще не реагира на визуални и звукови стимули и на различни миризми. Непрекъснато спи.
Ако вашето куче е отпаднало, проверете незабавно телесната му температура. Тя трябва да е между 38 и 39 градуса. Температурата измервайте с обикновен медицински термометър, който трябва да поставите в ануса на кучето.
При малките кученца температурата е с 0,5 - 1 градус по-висока по принцип, но и тя не трябва да надвишава 39 градуса. Високата температура е най-честата причина за ленивостта на кучето. Ако това състояние продължи повече от няколко часа, непременно трябва да повикате ветеринарен лекар или да заведете кучето до ветеринарен кабинет"

[nadet]

Нормална за кучетата се счита температура от 37,5 до 39,2 градуса по Целзий при кучета от големи породи, и от 38,5 до 39,4С – при малки породи. Повишаването на температурата по-високо от указаната може да свидетелства за начало на патологичен процес (възпаление, инфекциозно заболяване и т.н.) Запомнете, а най-добре си запишете нормалната температура на вашето куче в състояние на покой.
Температурата на тялото на животното може да се повиши при вълнение и страх, след физическо натоварване, а също при горещо време, при отравяне, след електрошок или при хиперфункция на щитовидната жлеза.

Пулса отразява честотата и ритъма на сърцебиенето, а също и силата на ударите на сърдечния мускул. В спокойно състояние честотата на пулса при здравото куче се колебае от 70 до 120 удара в минута. При големи кучета и животни водещи прекалено спокоен живот, сърцебиенето е забавено. Учестен пулс се появява при повишение на температурата, при възпалителни процеси, болка, физически натоварвания, при превъзбуждане, страх и горещо време. При малките кученца и кучета от дребни породи честотата на пулса може да достига 160 удара в минута.
Пресметнете и запишете честотата на пулса на вашето куче в състояние на покой – в бъдеще това може да ви помогне да определите изменила ли се е неговата честота в една или друга ситуация. Достатъчно е да преброите броя на ударите за 15 секунди, а след това да умножите полученото по 4.

Честотата на дишане на кучето лесно можете да определите по движението на гръдния кош, коремната стена или краищата на носа. В норма тя представлява 12 до 25 дихателни движения в минута. Кученцата и младите животни, при които обмяната на веществата е по-активна отколкото при възрастните, дишат по-често отколкото възрастните кучета, а кучките дишат по-често отколкото мъжките кучета. Освен това, малките кученца дишат по-често, отколкото големите. Изменение в честотата на дишане на вашето куче може да бъде предизвикано от страх, болка, шок, заболявания на респираторната система. Необходимо е също така да се отчете, че дишането се учестява в горещо време, при физическо натоварване, при възбуда на кучето. Дишането на здравото животно след натоварване се възстановява за няколко минути. Затруднение в дишането може да бъде предизвикано при топлинен удар или в редки случаи при недостиг на калций в кръвта в периода на лактация при кучките. Животното може да се задъхва при сърдечна недостатъчност, при възпаление на пикочо-половата система, а също при поглъщане на чуждо тяло.
Болното куче се различава от здравото, както по външен вид, така и по неговото поведение. Известно е, че всяко заболяване предизвиква в организма на всяко животно, в това число и у кучетата, цял куп повече или по-малко сериозни разстройства, които имат различни видими проявления.

При заболяване поведението на кучето се променя. То става вяло, лежи повече от обичайното, изглежда тъжно, старае се да се укрие в тихо и затъмнено място, на повикване откликва неохотно; или обратно – прекалено възбудена, постоянно се премества из дома, жално скимти или проявява агресия. Движенията могат да станат непохватни, некоординирани. Като признаци за начало на заболяване служат също така бързата уморяемост, нарушение в апетита, безсъние или обратно – повишена сънливост.

Космената покривка става разрошена, потъмнява, може да се наблюдава повишено линеене, изменение в цвета (жълтеникавост) или еластичността на кожата.

У болното куче се наблюдават изтечения (гнойни, слузести и др.) от носа, очите, устата и други органи. Безцветните изтечения могат да бъдат свидетелство за анемия, жълтеникавите говорят за увреждане на черния дроб, кървавите насочват към сериозни инфекции или отравяне.

Носната гъба - суха, постоянно топла, кожа с пукнатини, "асфалтов" нос, слузесто-гнойни изтечения от ноздрите, образуване на сухи корички.

Очите – гнойни изтечения, примижаване, сърбеж по кожата на клепачите, пожълтяване на слизестите обвивки. Очите могат да бъдат полузакрити от третия клепач.

Устната кухина - повишено слюноотделяне, неприятен мирис от устата, венците и езика са покрити с налепи или язвички. Слизестите обвивки в устата и клепачите – бледни, синеещи или жълтеещи.

Храносмилане - дейността на стомашно-чревния тракт е изменена: отбелязва се повръщане, диария, запек, болезнена дефекация, събиране на газове в червата. В изпражненията се появяват чужди тела (козина, глисти и др.). Капки кръв във фекалиите говорят за сериозна вътрешна патология. За стомашно кръвотечение или кръвотечение в предния отдел на червата свидетелстват изпражнения с тъмен почти черен цвят.

Пикочо-полова система - повишено отделяне на урина, не задържане на урина, отсъствие на уриниране, болезненост при изпразване на пикочния мехур, изменение в цвета (в норма урината е жълта) и количеството урина, неприятен мирис, слизесто-гнойни изтечения от половите органи, прегърбен гръб, вкочанясана (скована) походка, болезненост в областта на кръста. За това, че у кучето са възникнали проблеми с бъбреците може да свидетелства също сладковатия мирис от устата. Болестите затрудняващи уринирането и преминаване на храната могат да бъдат тумори, хипертрофия на простатата, цистит и други.

Дишането - става начесто, или обратното – рядко и повърхностно (при болезненост), появяват се хрипове, сумтене, кашлица, задух, пресипнал лай.. Задух у кучетата може да бъде предизвикан от повишена физическа активност, възпаление или емфизем на белите дробове, явяващи се в следствие на отравяне. Затруднено дишане се наблюдава при плеврит, сърдечна недостатъчност, анемия, сърдечни глисти. При стари кучета признаци на сърдечна недостатъчност може да бъде кашлицата.

Лимфна система. Увеличение на размерите на лимфните възли като правило свидетелства за наличен възпалителен процес. Преди всичко в този процес са въвлечени подчелюстните лимфни възли, и затова вие трябва да се научите да ги намирате и опипвате.

Повишената жажда може да бъде свързана с простуда, диабет, воднянка, бъбречна недостатъчност или болест на бъбреците, а ако към нея се прибави физическа слабост и мирис от устата, то това по-скоро свидетелства за уремия.

Повръщане се развива в отговор на попадане в стомаха на отровни треви и изобщо при отравяне, при глистна инвазия, пътуване в транспорт. Повръщане и нарастваща физическа слабост в съчетание със запек свидетелства за непроходимост на червата и за присъствие на чужди тела в червата.

Пожълтяване на слизестите обвивки може да бъде признак на хепатит, отравяне, лептоспироза, пироплазмоза.

Повишено слюноотделяне възниква при повреждане на езика и устната кухина, при попадане на чужди тела в хранопровода, при топлинен и слънчев удар, при отравяне и някои болести на черния дроб. Също така може да бъде симптом на такава страшна болест като бяса.
Температурата на тялото на кучето, дишането, пулса, се изменят, но споменатите признаци на заболяване на кучето, като правило не се проявяват едновременно: обикновено най-ярко изразен е един признак, а останалите го съпътстват (в едно или друго съчетание). За подобрение и за оздравяване на кучето може да се съди след изчезване на всички прояви на болестта, характерни за едно или друго заболяване.

Много може да ни говори и позата на кучето. Здравото животно почива или спи в непринудена поза, изправяйки тяло и изпъвайки крайници. Болното куче заема принудителна поза, способстваща за намаляване на болевите или други неприятни усещания. В частност, при заболяване на сърцето кучето стои със широко разтворени предни крайници – това облекчава дишането; Повредените крайници кучето държи отпуснато; При бъбречно-каменна болест е възможна редуваща се куцота на задните крака в ляво или дясно, съответстващо на болния бъбрек и т.н.
Гореизброените признаци могат да се проявяват в различна степен, като съчетанието им широко варира. Ако нещо в състоянието на вашето куче ви притеснява, позвънете на своя ветеринарен лекар или в най-близката ветеринарна клиника (старайте се тези телефони винаги да ви бъдат под ръка или на видно място).

Възможно е телефонната консултация да се окаже достатъчна за оказването на помощ на вашия любимец.