Гана

[nadet]

Ганата при кучетата представлява остра контагиозна вирусна болест, проявяваща се със сложен комплекс от симпатоми, при които на преден план изпъкват треската, катарално-възпалителният процес на лигавиците, кожната екзантема и нервните разстройства.

Етиология
Класификация на причинителя

Вирус от семейство Paramyxoviridae, със съдържание на РНК. В антигенно отношение близък до причинителя на грип от тип А, дребната шарка и полиомиелит при човек, инфекциозен ларинготрахеит и чумата по говедата
Устойчивост на физически и химически фактори

Температура:
В замразено състояние се запазва много дълго (в изсушена тъкан - за 4 месеца, при температура от -10 до -14°C - една година,а лиофилизиран при -24°C - до 5 години).

Дезинфектанти:
Обикновени дезинфектанти (2% натриева основа,5% формалин и крезоловите препарати или хлорната вар и 20%-ово варно мляко) го разрушават за кратко време.

Оцеляване:
Устойчивостта му при условия на гниене е незначителна.

Епидемиология
Гостоприемници
Възприемчиви са почти всички представители на разред Carnivora (куче, лисица, вълк, чакал, динго, койот, невестулка, язовец, видра, пор, панда, др.).
Най-често заболяват младите животни, но не са изключени заболявания при всички възрасти.
По-голямата заболеваемост на възрастовата група от 2 месеца до 1 година се дължи на факта, че голяма част от по-възрастните кучета са прекарали явна или скрита форма на инфекцията, а бозайничетата добиват временен пасивен имунитет чрез антителата, съдържащи се в коластрата и млякото на майката.
Експериментално може да бъдат заразявани хамстери, а животните от котешкия род и гризачите са невъзприемчиви.
Невестулката проявява силна възприемчивост към болестта и умира след изкуствено заразяване, но вирусът, пасиран неколкократно през невестулки, загубва вирулентността за кучета.Това показва, че вирулентността на вируса е твърде изменчива.

Предаване
Заразяването обикновено се реализира по алиментарен (per os) и аерогенен път.Допуска се, че много често носоглътката и тонзилите представляват входната врата на инфекцията
Директен контакт между животни - доста по-трудно
Кръвосмучещите насекоми и животни също могат да пренасят заболяването
Сезонни вариации: следва размножителния период при кучетата

Източници на вируса
Всички секрети и екскрети на инкубационните (от края на инкубационния период), болните, преболедували животни (месеци след оздравяване).

Диагноза

Инкубационен период 3-10 дни.

Клинична диагноза
- Остра форма
Внезапно повишаване на телесната температура (40-41°C) с влошаване на общото състояние: отпадналост, омърлушеност, загуба на апетит, моментни потрепвания на тялото
След около два дни от изявата на първите признаци симптоматиката се отразява в две фази: виремична и усложнена
През виремичната фаза на фона на обща депресия, сълзотечение, повръщане, диария и кожни изриви се отразяват в динамика следните специфични признаци: конюнктивит и ринит с катарални изтечения в началото, преминаващи постепенно в пенести гнойни.
Конюнктивита може да се усложни с кератит, язви на роговицата и дори усложнения, водещи до ослепяване.
Очните изтечения може да предизвикат опадане на космите в подочната област и крустозно възпаление на клепачите до пълното им притваряне.
Усложнената фаза може да се раздели на няколко типа: чревен, пневмоничен, енцефалитен.
Чревен тип: остър или подостър гастроентерит с воднисти светли изпражнения, примесени често с кръв.
Пневмоничен тип: суха кашлица, сякаш е заседнала кост в глътката.След края на първата седмица може да се установи бронхопневмония.
Енцефалитен тип: епилептични гърчове, спазми на дъвкателната мускулатура, некоординирани движения, нарушаване на съзнанието или неволни дефекации.

- Перакутна форма
Внезапна поява на силна треска (отказ от храна, силна депресия, спазми) и за 2-3 дни свършва със смърт.

- Субакутна и хронична форма
Едем на тонзилите, аденит на шийните лимфни възли, перзистираща кашлица, изтечения от очите с често проявена фотофобия, миокардит
Развитие за 15-20 дни без значителни симптоми
Пневмопатия

Лезии
Измършавяване, конюнктивити, ринити
При перакутната форма - ексудат в перикардната торбичка, хеморагии под епикарда, катарално възпаление (зачервяване и подуване) на лигавиците
При острата форма се намира гнойно-катарално възпаление на горните дихателни пътища и бронхите, понякога бронхопневмония и серофибринозен плеврит
катарално възпаление и хеморагии в стомаха и червата
Като цяло може да се каже, че няма специфични патологоанатомични промени

Диференциална диагноза
Бяс
Болест на Ауески
Инфекциозен хепатит
Лептоспироза
Токсоплазмоза
Салмонелоза
Корона- и ротавирусен ентерит
Незаразни енцефаломиелити
Епилепсия

Лабораторна диагноза
- Индиректна флуоресцентна микроскопия
- Реакция преципитация в агаров гел
- Микроскопско доказване на телцата на Ленц в препарати на носна мукоза, тонзили или очна конюнктива
- Вируснеутрализация
- Реакция за свързване на комплемента

Лечение
Специфично лечение - серуми, гама-глобулини
Неспецифични средства - широкоспектърни антибиотици, поливитаминни препарати, дехидратиращи средства, сърдечни средства, противотемпературни средства, противоспазматични средства, седативи и др.

Предпазване и контрол
Медицинска профилактика
Използването на хиперимунни серуми е ограничено поради тяхното кратковременно действие и висока цена
Използват се различни ваксини, които се понасят добре от животните и изграждат стабилен и продължителен имунитет.