Произход и история на АСТ

[Jordan staff]

Като за начало, добре ще е да видим от къде произлизат нашите усъвършенствани стафордшир териери, как са еволюирали кучетата АСТ през годините, за да ги виждаме и сега в сегашния им екстериор и любим външен вид на всички нас!
Е, прилагам няколко изумителни фотоса на тази невероятна многогодишна усъвършенстваност:

http://img155.imageshack.us/img155/2939 ... ildvd2.jpg

alb_biff[1].jpg (17.78 KiB) Прегледано 21883 пъти

illustrated dogs_the_standard_were_written_about.jpg (55.7 KiB) Прегледано 21883 пъти

[Jordan staff]

АМЕРИКАНСКИЯ СТАФОРДШИР В ЕВРОПА

Материалът е побликуван в "American Staffordshire Terrier" от Rade Dakic-Kica през 1990г.

Американския стафордширски териер е доста млада порода, популяризирана с това име през 1972г., така че е логично тази порода да се появи относително късно в Европа.
Любопитен е факта, че първите стафордшири не са внесени в стария континент от САЩ, а от Венецуела. "Виновникът" за това е Пеги Гуилини, известен селекционер на АСТ от Каракас(Венецуела). Нейното развъждане е било базирано на линиите ­ "CRUSAPER", и "RIP ROCK", а от развъдника и е произлязъл първия германски шампион  Sumi's Black Bandit(SBB). Той е роден през 1966 г. и е внесен в Германия от семейство Sievers. Те са смятани за пионерите при развъждането на ACT в Европа. Разбира се въпросното куче е представяно на изложби и многократно е печелило призове. Дори през 1973 г. става световен шампион, но той практически не е имал конкуренция, така че би трябвало да имаме особено мнение към титлите спечелени от него. Sumi's Black Bandit е бил черен, висок 52 см и тежък 34 кг. Негова снимка е публикувана в книгата "Gladiatoren II" от Dieter Fleig. Сиверс подбира за SBB подходящата кучка(Victorija Zanberhafte Queen), която е гледана от неговия приятел Wickewiez от Берлин. Тази кучка има две поколения от SBB, което ускорява развъждането на ACT в Германия. Междувременно г-жа Strasser през 1974 г. внася отличната женска ACT  Gantes Rebel Girl, но възниква следния проблем: Всички внесени кучета до момента са имали една и съща кръв  "Crusader", включително и SBB, който е бил вече на горната възрастова граница. И все пак, чрез нов и обмислен внос, развъждането се е подобрило. Новото начало започва през 1978 г. с Ruth Riols, която внася доста кучета, едно от които е фантастичния "Knight Watch Tuckerman". Това куче на изложбите спечелва всички титли, които биха могли да бъдат спечелени.
Бил е жълт с черна маска, с некупирани уши, висок 48 см, тежък 28 кг. Спечелил е титлите Световен шампион през 1977 г., Шампион на Германия, Австрия, Франция, Люксембург, Швейцария, Чехословакия, Bundessieger, Европейски шампион и т.н. Това куче е от особено значение за развъждането в цяла Европа, тъй като той се явява твърде често в родословията на отлични кучета от Европа, както и в няколко родословия на внесени в България кучета. Освен него Riols внася и кучките "Friendship Aligator", koято е била вече шампион на USA и "John Doe's Bruja de Guajama". В края на 1981 г. Riols произвежда 47 кученца, с което дава силен тласък на популяризирането на все още не добре разпространената порода.
В началото на 80 -те в Германия започва своето развъждане Artur Hagele, който в наши дни е един от водещите развъдчици на ACT в Европа, а и не само в Европа. Ползвайки за разплод "White Devil's Killer" и "Spartan's Argo" с кучки от развъдника "Simba  Camp"  на Riols, той получил извънредно качествени екземпляри. Такива са: Hagele's Al Kapone, Hagele's Ares, Hagele's Carlos, Hagele's Honey, Hagele's Angelface, Bomber Kamikaza и много др.
В Германия основния конкурент на Hagele's е Herman Schaller, но сигурно е, че първенството е спечелвано от "Hagele's", чийто кучета печелят световните титли 89 и 90-та с кучето си "Hagele's Carlos". Като цяло, борбата за първите места в Европа се води от Artur Hagele's, Herman Schaller и Joseph Walstock от Холандия. И днес Германия и Холандия са далеч напред от всички европейски държави(относно селекцията на ACT). В бившия източен блок, първите ACT са внесени в Югославия чрез г-н Zeliko Lozich.
В началото на 80-те в YU са внесени от развъдника на Riols първата двойка АСТ. Това са "Fairnes vom Simba  Camp" и "Gloria vom Simba  Camp". От тях произлизат доста квалитетни кучета, коитo получават титлата "шампион". Това са: "Hektor Bridge", "Goja, Heksa", "Beyzi", "Hernes" и др. Качеството на Стафордширите в Югославия и в момента не е на ниско ниво и като цяло не изостава много от европейското.

От "Американски стафордшир териер" Rade Dakich Kicha

[Angels staff]

Pit bul terijer -   втората половина на  9  век

Američki pit bul terijer - 1898 година

Stafordski terijer - 1936  година

Američki stafordski terijer - 1972 година

[Весела]

[b]ИСТОРИЯ
Разликата между Американски питбул териер, Американски стафордшир териер и Английски стафордшир бултериер

How do I tell the difference?
IS there a difference?

There is no other breed with so much confusion surrounding its name as the pit bull. The reason for this is twofold. First, the names chosen for the pit bull and related breeds by the kennel clubs are poor choices, leading to even more unnecessary confusion.

The second reason is that "doggy-politics" have created several "lines" of the same breed type, and given each a different name. It really isn't as hard as it seems. This guide will help.

Как "Английският" "булдог" се превръща в "Американски" "териер"!

First you must understand the difference between a breed and a type. Not until the advent of dog shows at the end of the 1800's, did the concept of individual breeds become widely used. Before that, dogs primarily came in types. There were retrievers, pointers, spaniels, greyhounds, huskies, sheepdogs, livestock guardian dogs, hounds, mastiffs and bulldogs as well as several "toy" or "pet" type dogs. Any dog that did the work and looked somewhat like a type of dog was that kind of dog. It is a mistake to believe, though, that our ancestors did not take breeding seriously when breeding dogs for a specific job.

With the advent of dog shows, dogs begin to be bred to conform to a strict written standard of how humans thought they should look. No longer bred for work, but strictly for exhibition, many breeds became non-functional at their original work.

Dog fanciers developed "standards of perfection" for breeds, and subdivided types of dogs into more and more separate breeds. The vast majority of pit bull breeders fought to keep their dogs away from the show ring, and succeeded for several decades. Then, like now, breeder of true performance dogs knew that the show ring spelled ruination for their animals. It wasn't until the 1930's that a very small group of individuals made an attempt to bring the pit bull into the show dog world.

Using several dogs (including Colby's Primo) as the "standard of perfection", a physical standard was drawn up for the pit bull. The name "pit bull" was a problem for these show dog folks - they felt it would scare people off. They tried several names, including Yankee Terrier which was a foolish choice for a bulldog from the United Kingdom! They finally settled on "Staffordshire Terrier". To this day, the debate about whether or not the pit bull should be grouped with terriers (small dogs which go into tunnels for vermin) rages.

At the turn of the last century, the American Dog Breeders Association and the United Kennel Club were already registering pit bulls. When the American Kennel Club accepted the pit bull into their stud books in 1936, UKC and ADBA registered pit bulls got their registered names changed to "Staffordshire Terriers. To add to the confusion, the name "Staffordshire Terrier" was changed to "American Staffordshire Terrier" in the 1970's when the AKC decided that the pit bulls still being bred in England had enough variation in type to warrant being called a different "breed".

So, while the dogs all originated from the same group of animals from the United Kingdom, the dog show world turned them into three different "breeds". The American pit bull terrier, the American Staffordshire terrier and the Staffordshire bull terrier.

Are they the same breed? Read on!

Американски питбул териер и Американски стафордшир териер. Are they the same breed

There is no right or wrong answer to this question. It is all a matter of perspective.

Perspective 1) all dogs, AKC, UKC or ADBA all originated from the same group of British dogs, making American Staffs, Staffie bulls and American pit bulls all the same dog.

Perspective 2) when the original British dogs came over, they became American Staffs and American pit bulls, however, the dogs which remained in Britain are somehow significantly different from the American dogs.

Perspective 3) all three of the "breeds" originated from the same group of British dogs, but have been bred along different lines and for different purposed long enough now to be separate breeds.

Purpose bred versus show bred

After two decades in the breed, this is what I believe:

I happen to believe in perspective 3 above. As a performance dog trainer and fancier, I believe that purpose bred animals are different from their show bred counterparts, even though they come from the same original stock, and may look similar.

I believe that today there are:

a) "pure" pit bulls, often called "gamebred" because they are the dogs most often used by serious fighters
b) "pure" bred American Staffordshires, registered only with the American Kennel Club
c)"hybrid" pit bulls, who are a mixture of AKC registered American Staffordshire and "pure" pit bull
d) "pure" Staffordshire bulls

The Difference?

What is the difference between a "pure" pit bull, an American Staffordshire and a hybrid pit bull/Am Staff mix? Can you tell the difference by looking? Is there a difference in temperament? Is one "better" than another?

[Jordan staff]

Американски Стафордшир Териер - История


http://www.youtube.com/watch?v=fVKqHoTO4Pg

[Jordan staff]

Американският стафордширски териер възникнал като порода през 19 век в резултат на кръстосването на тогавашния булдог и изчезналият днес гейм териер. В началото бил известен като бул териер или янки териер, а след 50 години бил признат от Американския кенел клуб.

Както всеки териер и американският стафордшир реагира на всеки призив, въпреки че не е особено буен и мисли преди дадейства. Като цяло това е спокойно куче, което рядко лае и скимти. Това е атлет с достойна за възхищение скорост, ловкост, сила и енергичност. Подобно на сътезателен кон, той е сбит и стегнат и заедно с това – бърз и подвижен. Това куче може да се хване и изкатери по мрежеста ограда и може като котка да се разхожда по горната част на стобора. То е в състояние да се покатери на дърво и е способно от място да скочи на височина 2 метра.

Американският стафордширски териер има неизчерпаема енергия и ловкост, което му позволява да сътвори всичко, каквото му хрумне. За щастие тези удивителни физически способности се уравновесяват с явния стремеж на това куче да радва човека, чувството му за хумор и дълбоката природна интелигентност. Американският стафордширски териер бързо определя какво поведение се харесва на стопанина му и въз основа на това изгражда служебната си работа. Разбере ли обаче, че с него се отнасят несправедливо, това дълбоко ще нарани душата му.

Американският стафордширски териер се отличава с мъжество, решителност и готовност да служи на стопанина си. От него в никакъв случай няма да се получи стайно куче. Неговите предци са се развъждали за зрелищни боеве. В старите книги пише, че тези кучета са се развъждали не просто за да се бият. Всяко куче може да се бие. Те са се развъждали, за да побеждават.

Американският стафордширски териер е истински победител. Той дори не си представя, че може да загуби. Каквото и да поискате от него, той решително и безотказно ще се стреми, за да изпълни волята ви. Това куче притежава изключително силен и твърд характер и съчетан с неговото превъзходно физическо състояние му позволяват да реши всяка задача.

В течение на много години американският стафордширски териер се е използвал като пастирско, ловджийско и караулно куче, но също така може да бъде детска бавачка и верен приятел. Както и всеги друг териер, той е ходил на лов и по следа. Той е сравнително подходящ за отглеждане у дома.

Американският стафордширски териер внушава страх на непознатите и затова се счита за надеждно куче пазач. За непосветените хора той е чудовище, но това е дълбоко заблуждение. Амстафите обичат да се харесват и не понасят да ги порицавате и да им се карате. Най-суровото и най-страшното наказание за тях ще бъде да ги ругаете.

Отглеждането на американския стафордширски териер малко се различава от отглеждането на другите териери. Участвайки на изложби, тези кучета проявяват будност, бдителност, спокойствие и съсредоточеност.

Опитните собственици на американски стафордширски териери никога не бият питомците си и затова те не ръмжат. Ръмженето е вид изразяване на заплаха. Амстафът никога няма да започне да заплашва първи. Мирогледът му е такъв, че щом никой не се отнася с него зле, то той ще отговори на добрината му и не би започнал първи да прави сцени.

Американският стафордширски териер е самолюбиво, весело и много услужливо куче. Склонно е да проявява характер, но винаги се контролира. Правени са опити за различни агресивни действия към добре дресирани кучета и те винаги са показвали добри способности за самоконтрол. Но веднъж изкарани извън нерви, изключително сложно е да се управляват яростни амстафи.

Смелостта на американския стафордширски териер е отлично известна – той няма никакво право да изпитва малодушие или страх. Той наистина може да бъде приветлив и общителен, но никога не би проявил робско поведение и винаги посреща опасностите лице в лице. И въобще не може да става дума уплашилият се да успее да избяга.

Американският стафордширски териер е великолепно куче за дома и семейството. То е сбито и стегнато, не е трудно за отглеждане, няма дълга козина, неприятен мирис и други проблеми, присъщи на много други породи. Американският стафордширски териер е сдържан, достатъчно спокоен у дома, активен е на разходки и е чудесен спортист и компаньон. Той прекрасно може да изпълнява функциите на служебно куче, а при малко по-специално обучение може да бъде добър помощник на ловеца. Това е сериозен защитник за вас, семейството ви, дома и имуществото ви, способен да се противопостави на всякакъв противник.

Ако се увличате от киноложки изложби и обичате да побеждавате, то американският стафордширски териер е прекрасен обект за приложение на вашите хендлърски способности. Хубавото куче с правилен характер, съответстващо на стандарта, ще внесе в семейството ви спокойствие, чувство на защитеност и много радост от общуването с това прекрасно животно.

Американският стафордширски териер е благороден, добре се поддава на дресировка и винаги е миролюбив и добродушен с хората, ако разбира се те самите не проявяват агресия. Всеки нормален амстаф ще ви позволи да го погалите и с радост установява контакт. Той е открит и дружелюбен към децата, търпи всевъзможните им експерименти и не е агресивен с тях. Американският стафордширски териер е уверен в себе си, никога не ръмжи и лае рядко. Той е слабочувствителен на болка, не е истерик и излишната възбудимост не му е присъща. Той е стоик, благ, уравновесен и винаги е открит за общуване със стопанина си.

Американският стафордширски териер ще изисква от вас известни физически усилия. Ще трябва доста да го разхождате и да се занимавате с него, за да насочите енергията му в мирното русло. Това не е куче за дивана, то подхожда на активни и енергични хора.

Всички тези забележителни характеристики са присъщи само на истински чистопородни американски стафордширски териери и са отразени в стандарта. Купувайки евтино амстафче с неизвестни родители, рискувате да се сдобиете с доста проблемно куче, което да си превърне или в болезнено страхлив истерик или агресивен и опасен тиранин. Затова, ако искате истински американски стафордширски териер, разумно е в началото да вложите повече средства и да получите великолепно, разбрано и програмирано на любов и в служба на хората животно, над чието развъждане са се трудили поколения селекционери.

Като цяло американския стафордширски териер е достатъчно универсално куче. Може да го обучите на почти всички видове кучешки специалности. Въпреки всичко той си остава спортист и компаньон.

Може би единствената сложност, която трябва да бъде отчетена от всеки собственик на американски стафордширски териери е вроденият им повишен интерес към кучетата, особено агресивните и други животни. Ако те са привлекли с нещо вниманието или са се сторили подозрителни на вашия млад амстаф, то бягащите котки и гризачи, както и ръмжащите мъжкари, могат да предизвикат твърде обикновената реакция – вашият питомец да ги догони, да ги приближи и да ги захапе.

Разбира се, че в болшинството собственици тези стремления на любимия им амстаф предизвикват досада и те ги пресичат още в началото. При правилно възпитание и обучение тези нежелани действия, достигнали в американския стафордширски териер по наследство могат да се поправят. Иначе като цяло вашият пес е жизнерадостен, смел, упорит в постигането на целите си и е много радушен и мил с вас и вашите близки.

На външен вид американският стафордширски териер е доста внушително куче, чийто облик е символ на физическа и духовна сила. Погледът му е внимателен и прям, а излетите мускули се очертават релефно под сухата кожа. Песът е компактен, много добре скроен и твърдо стои на широко поставените си прави и здрави крайници. Широките скули, широките гърди, широкия гръб и крупа, както и цялото куче излъчват сигурност и надеждност. С такова куче с основание може да се гордеете – то няма да остане незабелязано нито на улицата, нито на зложбата.

[Jordan staff]

Легендите за кучетата-убийци си остават просто легенди. За околните са опасни не кучетата, а техните стопани, тези, които дават командите. Американският стафордширски териер винаги е готов да служи на на любимия си стопанин и в случай на заплаха предано и
самоотвержено е готов да защити него и семейството му.